Решение № 175 от 9.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сандански, чрез юрк. Чепилова - Иванова като процесуален представител, против решение 229 от 11.02.2022 г., постановено по адм. дело 589/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедтаза премахване на констатирания незаконен строеж. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът С. Симеонов, чрез пълномощника си адв. Чолаков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед УТИ-99/17.05.2021 г. на кмета на община Сандански, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на С. Симеонов в качеството му на възложител и извършител да премахне незаконен строеж: постройка към жилищна сграда, разположен в УПИ V, имот пл. 1955, кв. 130а, имот с идентификатор 65334.301.1955 по КККР на гр. Сандански. С обжалваното решение административният акт е отменен. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при неспазване на установената форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 АПК. Излага съображения за неяснота на волеизявлението на органа поради липса на точна индивидуализация на подлежащия на премахване строеж. Приема, че несъответствието между мотивите и разпоредителната част на административния акт води до невъзможност да се определи предмета на изпълнение. Обосновава извод за процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което отменя същата на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на административния съд за наличие на порок във формата на административния акт и за допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила се споделят от настоящия състав. От приложените констативни актове и мотивната част на оспорената заповед е видно, че констатираното строителство представлява постройка, разположена под терасата на първи жилищен етаж откъм източната фасада на сградата, изградена от отлята бетонова плоча върху кота терен, върху която има изпълнени три стени от тухли итонг с размери L=1,10 м и височина h=2,10 м; L=1,08 м и височина h=2,20 м; L=1,20 м и височина h=1,82 м, с монтирана част от газова инсталация (газов котел и газов бойлер). Строежът е описан като конструкция със застроена площ 3,72 кв. м, представляваща 3 бр. колони с посочени параметри, върху които е изградена бетонова греда с размери 35/25 см и дължина L=5,59 м. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че под съществуващи еркер и тераса на кота +2,50 от източната страна на съществуващата в имота жилищна сграда е налична пристройка със застроена площ 7,43 кв. м, част от която е оформена като помещение чрез изпълнена стоманобетонова конструкция, състояща се от греди, колони и три стени от тухли с площ 3,80 кв. м, а останалата част е в състояние на "груб строеж", без определено конкретно предназначение. Констатациите на вещото лице сочат на установена на място пристройка с различна квадратура от описаната в заповедта и етап на завършеност, т. е. за обект, който включва в обема си освен оформеното помещение с монтирана в него част от сградна газова инсталация, но и друго недовършено такова, което не фигурира в мотивите на оспорената заповед. От административния орган е наредено премахването на постройка към жилищна сграда в цялост, без да се направи разграничение между отделните части на строежа, приети в обстоятелствената част на заповедта като незаконно построени, без конкретизация на обема и параметрите на извършеното пристрояване, което сочи на неясен предмет. Правилен е изводът на съда, че в случая не е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като предметът на заповедта не е индивидуализиран в достатъчна степен в разпоредителната част на заповедта, поради което се явява в противоречие с направеното описание в мотивите на акта като конструкция с площ на застрояване и обем, различни от съществуващите на място. Поради несъответствието на установената в констативния акт конструкция от бетонна плоча на кота терен, върху която е разположена част от газова инсталация и три стени, с наредената за премахване постройка, не става ясно какво точно подлежи на изпълнение. Съгласно общоприетото разбиране за понятието постройка, както и легалната дефиниция за груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 ДР ЗУТ, същите представляват обекти с ограждащи стени и покрив. Следователно, описването на строежа в обстоятелствената част на акта като конструкция от подова плоча, колони и стени, съответно определянето му като постройка към жилищната сграда, създава съмнение относно предмета на премахване - дали включва и покрива, съставляващ плоча на терасата на първи жилищен етаж откъм източната фасада на сградата. Волеизявлението на органа е неясно и по отношение на монтираната върху бетонната плоча част от газова инсталация, тъй като не може еднозначно да се определи дали същата подлежи на премахване. Доколкото е част от направеното описание на строежа в констативния акт и заповедта, а от заключението на вещото лице се установява, че отговаря на изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 10 ЗУТ и съответно за нея не е необходимо издаване на разрешение за строеж, то се касае за отделен строеж, за който не се установява да е незаконен. При това положение липсва точно индивидуализиране на разпоредения за премахване обект. Извършването на преценката за законност на един обект изисква яснота на параметрите на установеното строителство, като точното му индивидуализиране е от значение и за разграничаване от другите строежи в имота. Фактическите констатации, направени от административния орган в заповедта не могат да бъдат допълвани или замествани в хода на съдебно-административното производство. В случая, ако постройката се премахне изцяло би се стигнало до засягане и на части от други строежи, за които не е установено, че са незаконни, вкл. и на частта от газовата инсталация, монтирана в оформеното помещение. Противоречието между мотивната и разпоредителната част на заповедта в случая представлява нарушение във формата на акта, обуславящо неговата незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 2 АПК. В производството по чл. 225а във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ административният орган следва освен липсата на строителни книжа да установи вида, разположението и точните параметри на проверявания обект, които са относими към неговата индивидуализация. Липсата на ясно описание на констатирания незаконен строеж води до невъзможност за определяне обхвата на премахване, което е съществено значение за изпълнението на заповедта. Това препятства и извършването от страна на съда на преценката относно спазването на относимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното изводът за процесуална незаконосъбразност на оспорената заповед е правилен. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, община Сандански дължи заплащане на реално направените за тази инстанция разноски. Същите следва да бъдат присъдени в полза на С. Симеонов, в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 02.12.2022 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение