Решение № 4623 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „НЮ ГЕЙМС“ АД /н/ с ЕИК 203648851, представлявано от синдика Т. Н., чрез представители по пълномощие – адв. К. Митева и адв. Л. Гълабинова – и двете от Адвокатска колегия – София против Решение № 41435/10.12.2025 год., постановено по административно дело № 6110/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено, че съдът не е разгледал и не се е произнесъл по заявените от оспорващия твърдения, възражения и основания. Допълнено е с твърдението, че още при постановяване на оспорения административен акт на председателя на Патентно ведомство, същият е следвало да бъде съобразен с ограниченията по чл. 27, ал. 2 от ЗМГО. По отношение на това възражение, според оспорващия, съдът погрешно е приел, че преклузия може да има в поведението само на едната страна, т.е. отрицателните предпоставки се тълкуват като такива само по отношение на жалбоподателя, докато наличието на нормативно установени такива, които е следвало да бъдат съобразени, включително и служебно, още при проверката на Патентно ведомство се игнорират, за да се обоснове законосъобразност на атакувания акт. Твърди се също, че първоинстанционният административен съд не е изложил собствени мотиви относно фактическата обстановка по спора, доколкото не се е произнесъл по възраженията, с които е сезиран и не е анализирал всички доказателства, събрани пред него в тяхната съвкупност. В допълнение се сочи, че съдът, въпреки въведените доводи в жалбата, не е разгледал и не е мотивирал изводите си, чрез които приема, че от самото съдържание на представения по преписката трудов договор се установява възлагане или включване на процесното произведение в служебните задължения на работника/служителя. Заявено е също, че съдът не е коментирал представен ли е изискан от Патентно ведомство документ, като същевременно не се е и произнесъл по отношение на значението и липсата на така изискания документ (отделен договор за прехвърляне на правото), доколкото от страна на оспорващия е въведено изрично становище в тази насока. След анализ на фактическата обстановка, касаторът е заявил, че решаващия орган, а в последствие и съда са приели, че дружеството „И-КАРД“ ООД е носител на по-ранно право, ползващо се от защита на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), който извод според оспорващия е неправилен, незаконосъобразен и не кореспондира със съдържанието на приложените по преписката и по делото доказателства. В подкрепа на това твърдение е заявено, че приложените към искането по чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗМГО доказателства – трудов договор и приемо-предавателен протокол, като частни документи, без достоверна дата и изготвени от свързани лица не представляват доказателства, годни да установят твърдяното авторство на молителя върху процесното произведение, като създадено при условията на чл. 41, ал. 1 от ЗАПСП в рамките на трудово правоотношение. Твърди се, че от самото съдържание на представения договор изобщо не се установява възлагане или включване на процесното произведение в служебните задължения на работника/служителя. По отношение на приемо-предавателния протокол е заявено, че от същия става ясно, че евентуалното прехвърляне на авторски права ще се осъществи в бъдеще и то на база отделен договор, какъвто обаче, въпреки дадените указания, не е представен от искателя. В заключение се поддържа и твърдението, че „И-КАРД“ ООД не разполага с правото да иска заличаване на процесната търговска марка, предвид ограничението, въведено с разпоредбата на чл. 27, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗМГО, като несъобразяването с тази законова разпоредба, само по себе си обосновава незаконосъобразност на оспорения административен акт. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по силата на което да се уважи жалбата на дружеството и да се отмени решението на председателя на Патентно ведомство. Претендира се и присъждане на разноски. В съдебно заседание, касаторът редовно призован не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила допълнителна молба-становище, в която е заявено поддържане на касационната жалба по изложените доводи и аргументи. Формулирано е искане за отмяна на съдебното решение и отмяна на административния акт. Ответникът - председателя на Патентно ведомство на Република България, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Х. Белишка представя писмен отговор, в който обективира твърдения за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По отношение спора по същество, ответникът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от ЗМГО заявява твърдение, че при оспорване на съществуването на по-ранно авторско право, компетентен да разгледа този граждански спор е Софийски градски съд и доколкото от страна на оспорващия не е постъпило възражение в предоставения му двумесечен срок, следва да се приеме, че страната не оспорва съществуващото авторско право. Въз основа на анализ на приложените по делото трудов договор и приемо-предавателен протокол и позовавайки се на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗАПСП, ответникът твърди, че искателят е доказал, че създаденото от автора произведение е прието от дружеството „И-КАРД“ ООД преди датата на заявяване на процесната марка – 05.07.2017 год. и на основание чл. 41, ал. 2 от ЗАПСП е носител на авторското право върху логото „Silver GOLD“. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Заявено е и искане за присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Заявено е и възражение за прекомерност на претендирано от касатора адвокатско възнаграждение в условията на евентуалност – ако същото надвишава минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа. В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуален представител – юрисконсулт И. Гавазов оспорва касационната жалба по заявените в отговора доводи и аргументи и заявява искане за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, доколкото в случая са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като неправилно да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на „НЮ ГЕЙМС“ АД с ЕИК 203648851 срещу Решение № РС-41-1/26.03.2025 год. на председателя на Патентно ведомство и в тежест на дружеството е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева. При постановяване на този правен резултат, от фактическа страна, първоинстанционният административен съд е приел за установено следното: Дружеството „НЮ ГЕЙМС“ АД е притежател на марка с рег. № 101333 „Silver GOLD”, комбинирана, заявена на 05.07.2017 год., регистрирана на 05.04.2018 год., със срок на закрила до 05.07.2027 год. Марката е регистрирана за всички стоки и услуги от класове 16, 28, 35, 38 и 41 на МКСУ. Административното производство пред Патентно ведомство е образувано по повод подадено на 07.06.2024 год. от „И-КАРД” ООД искане с вх. № BG/N/2017/146802-9 с правно на основание чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б” от ЗМГО за заличаване на регистрацията на марка с peг. № 101333 „Silver GOLD”, комбинирана, за всички стоки и услуги от класове 16, 28, 35, 38 и 41 на МКСУ, за които е била регистрирана. От фактическа страна, искането е мотивирано с твърдение, че дружеството „И-КАРД” ООД е притежател на по-ранно авторско право върху лого, което е идентично на атакуваната марка, по силата на трудов договор, сключен между него и М. Д. Г., служител на дружеството, който при изпълнение на трудовите си задължения е създал произведението - обект на авторско право и закрила. В уверение на тези твърдения, искателят е представил трудов договор от 18.06.2014 год., сключен между „И-КАРД“ ООД и М. Д. Г. и приемо-предавателен протокол от 19.06.2017 год. за предаване на създаден обект на авторско право между „И-КАРД“ ООД и М. Д. Г.. След запознаване с така депозираното искане и като е приел същото за допустимо, на 17.06.2024 год. председателят на ПВ е изпратил до притежателя на марката – „НЮ ГЕЙМС“ АД уведомление по реда на чл. 76, ал. 1 от ЗГМО с приложени към него екземпляр от искането и доказателствата, като е указана възможността в двумесечен срок от получаването му да направи възражение срещу искането. Уведомлението е получено, като в указания срок, притежателят на правото върху марката не е упражнил правото си на възражение по реда на чл. 76, ал. 1 от ЗМГО. С писмо от 09.12.2024 год. е сезиран искателя „И-КАРД“ ООД, като е указано, че в представения като доказателство приемо-предавателен протокол от 19.06.2017 год. се твърди, че: „Прехвърлимите права на Автора върху произведението са прехвърлени на Дружеството съгласно отделен договор/договори между страните“. С оглед на това, на искателя е предоставена възможност в едномесечен срок от получаване на уведомлението да представи сключените с Автора договор/договори, които не са приложени като доказателства, с оглед установяване на всички факти и обстоятелства по спора. Срокът за представяне на допълнителните доказателства е изтекъл, като от страна на искателя не е изпратен отговор, респ. не са приложени указаните доказателства. Искането за заличаване на регистрираната марка с peг. № 101333 „Silver GOLD”, комбинирана е разгледано от състав по спорове, който със становище, изготвено по реда на чл. 69, ал. 3 от ЗМГО, е предложил искането да бъде уважено и оспорената марка да бъде заличена за всички стоки и услуги, за които е регистрирана. Предвид горното, председателят на Патентно ведомство е постановил Решение № РС-41-1/26.03.2025 год. по искане с вх. № BG/N/2017/146802-9/07.06.2024 год., с което е заличил регистрацията на марка с рег. № 101333 „Silver GOLD”, комбинирана за всички стоки и услуги, за които е регистрирана. В мотивите на административния акт е прието, че за да бъде приложена разпоредбата на чл. 36, ал. 3, т. 2. б. „б“ от ЗМГО е необходимо наличието на следните обстоятелства: марката да съдържа обект на авторско право; искателят да е носител на авторско право върху посочения обект; искателят да има право да забрани използването на посочения обект. След анализ на съдържанията на представения трудов договор и приемо-предавателен протокол, административният орган е приел, че същите удостоверяват, че създаденото от автора произведение е прието от дружеството „И-КАРД“ ООД преди датата на заявяване на процесната марка – 05.07.2017 год. Позовавайки се на чл. 41, ал. 2 от ЗАПСП и изрично уговорената в протокола за предаване на произведението точка за прехвърляне на всички прехвърлими авторски права (всички имуществени права върху обекта), председателят на ПВ е приел, че носител на произведение със съответната визия, за което сочи, че е създадено от авторското право върху логото е именно искателя „И-КАРД“ ООД. Развити са мотиви, че в случая са изпълнени кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „6“ от ЗМГО, поради което искането за заличаване на марка с peг. № 101333 е основателно във връзка с повдигнатото правно основание и регистрацията на марката следва да бъде заличена за всички стоки и услуги, за който е регистрирана. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му по чл. 76, ал. 8, във вр. с ал. 7 от ЗМГО. Прието е, че оспореното решение съответства на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е постановено в съответствие с относимите материално правни разпоредби. При формиране на този решаващ извод, съдът е посочил, че от представените по делото доказателства се установява, че по силата на сключен между „И-КАРД“ ООД и М. Д. Г. на 18.06.2014 год. трудов договор, последният е назначен на длъжност „мениджър маркетинг“, като в това си качество е създал процесното лого, съответно легитимира се като негов автор. За установено е прието също, че с приемо-предавателен протокол от 19.06.2017 год., подписан от управителя на „И-КАРД“ ООД и М. Д. Г., авторът е предал на дружеството, а дружеството е приело без възражения произведението, като е признало изцяло авторските права на автора върху произведението. Посочено е, че с този протокол, авторът дава съгласие дружеството да ползва създаденото произведение, съгласно постигнатите между страните договорености и същият отстъпва на „И-КАРД“ ООД и всички негови правоприемници правата за публикации и разпространение на продукта (авторски права) и прехвърля на дружеството и всички негови правоприемници всички прехвърлими авторски права. От фактическа страна, съдът е установил, че марката „Silvеr GOLD“, чието заличаване е поискано изглежда по абсолютно идентичен начин, като от данните по делото се установява, че същата е заявена за регистрация на 05.07.2017 год. В този смисъл е обоснован извод, че след като създаденото от М. Г. лого е прието от дружеството „И-КАРД“ ООД преди датата на заявяване на процесната марка - 05.07.2017 год., следва да се приеме, че е налице обект на авторско право, което се ползва от закрила по друг закон и същото е възникнало по-рано от марката, чието заличаване се иска. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗАПСП, съдът е приел за установено, че носител на авторското право върху логото „Silver GOLD“ е „И-КАРД“ ООД, като по преписката липсват данни за съгласие от страна на автора на произведението за използването му от притежателя на процесната марка във връзка с разпоредбата на чл. 35 от ЗАПСП. За неоснователно е прието възражението на оспорващия, че „И-КАРД“ ООД не е могло да иска заличаване на процесната марка, поради ограничението, въведено с чл. 37, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗМГО, доколкото такова възражение е следвало да бъде релевирано в административното производство. В заключение, съдът е приел наличието на предпоставките по чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗМГО, поради което е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на Патентно ведомство, отхвърлил е жалбата като неоснователна и в тежест на оспорващия е присъдил разноски в размер на 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. След анализ на заявените от страните твърдения, на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав намира оспореното съдебно решение за валидно, допустимо, но неправилно. От анализа на описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че иницииралото административното производство искане за заличаване на марката е с правно основание чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗМГО. В този смисъл, обосновано първоинстанционния административен съд е обобщил, че основателността на искане с посоченото правно основание предполага наличието на следните фактически обстоятелства: 1. марката да съдържа обект на авторското право; 2. искателят да е носител на авторското право върху посочения обект и 3. искателят да има право да забрани използването на последния. Наличието на тези три предпоставки следва да е кумулативно, като липсата на която и да е от тях води до неоснователност на искането за заличаване. В настоящият случай, процесната марката рег. № 101333 „Silver GOLD”, комбинирана, съдържа обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП, доколкото представлява конкретното изображение на приложното изкуство, което обосновава наличието на първия елемент от фактическия състав на чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗАПСП. Доколкото искателя – „И-КАРД“ ООД се легитимира като носител на авторското право върху това изображение, следва да се приеме наличието и на втората кумулативно изискуема предпоставка. Въз основа на представените по административната преписка писмени доказателства, искателят „И-КАРД“ ООД се легитимира като носител на авторското право върху това изображение. Наличието на приемо-предавателния протокол удостоверява, че правата за публикации и разпространение на продукта, както и правото на многократно последващо използване и възпроизвеждане на създаденото произведение са прехвърлени от автора на „И-КАРД“ ООД, за което е сключен отделен договор. В случая, предмета на спора се ограничава в наличието на третата предпоставка, относно правото на искателя „И-КАРД“ ООД да забрани използването на обекта на авторското право, чийто притежател е. В тази връзка следва да се посочи, че събраните в хода на административното производството и в хода на съдебното дирене доказателства не удостоверяват по безпротиворечив начин правото на искателя да забрани използването на обекта на авторското право, чийто притежател е. Представеният по делото трудов договор от 18.06.2014 год. удостоверява, че дружеството „И-КАРД“ ООД, представлявано от управителя Д. Д. Г., в качеството му на работодател и М. Д. Г., в качеството му на служител са сключили трудово правоотношение на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда – за неопределено време. Съгласно чл. 2, т. 2.1., служителят се назначава на длъжността „мениджър маркетинг“, като от трудовия договор не може да се удостоверят конкретните трудови функции за длъжността, доколкото в чл. 2, т. 2.2 от договора е записано, че характерът на работата и основните трудови задължения на служителя, произтичащи от заеманата от него длъжност са посочени от работодателя и служителя е запознат с тях преди сключването на договора. Така описаните договорни клаузи не удостоверяват относимото към настоящия спор обстоятелство, а именно, че трудовите функции на „мениджър маркетинг“ включват създаването на рекламни изображения и/или други произведения на авторското право. С оглед горното и противно на изводите на първоинстанционния административен съд, в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 41 от ЗАПСП. Текстът на чл. 41, ал. 1 от ЗАПСП указва, че авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в този закон не е предвидено друго. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че произведението, чието авторско право принадлежи на автора следва да бъде създадено в рамките на трудовото или служебното правоотношение, т.е. трудовото, респ. служебното правоотношение трябва да предвиждат и регламентират възможността за създаване на такива произведения. В случая, доколкото автора е назначен на длъжността „мениджър маркетинг“ и видно от трудовия му договор, няма задължение да създава произведения, предмет на ЗАПСП, то и цитираната разпоредба на чл. 41, ал. 1 от ЗАПСП е неприложима. Доколкото процесното произведение не е създадено в рамките на трудовото правоотношение, неотносима е и разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗАПСП, указваща възможността на работодателя да има изключителното право да използва създаденото произведение за свои цели. Този извод се извежда от използваното от законодателя словосъчетание „така създаденото произведение“, което следва да се тълкува във връзка с текста на ал. 1, а именно, като произведение, създадено в рамките на трудово или служебно правоотношение. От друга страна, приложения по делото приемо-предавателен протокол от 19.06.2017 год. удостоверява факта, че М. Д. Г. е автор на изображението, което представлява същността на процесната марка рег. № 101333 „Silver GOLD”, комбинирана. Видно от съдържанието на този приемо-предавателен протокол, в същия изрично е вписано обстоятелството, че прехвърлимите права на автора върху произведението са прехвърлени на дружеството съгласно отделен договор/договори между страните. Така вписания текст удостоверява обстоятелството, че авторските права на това произведение са прехвърлени с отделен договор на „И-КАРД“ ООД като е посочено също, че авторът „отстъпва на Дружеството и всички негови правоприемници правата за публикации и разпространяване на продукта („авторски права“)“ както и че „Дружеството има право на многократно последващо използване и възпроизвеждане на създаденото произведение (или части от Произведението) без ограничение на територията и начина на ползване“. В този смисъл, приемо-предавателния протокол удостоверява, че правата за публикации и разпространение на продукта, както и правото на многократно последващо използване и възпроизвеждане на създаденото произведение са прехвърлени от автора, на дружеството „И-КАРД“ ООД, за което прехвърляне е сключен отделен договор. Фактът, че прехвърлителния договор не е представен по делото не опровергава извършеното прехвърляне на авторските права, видно от волеизявленията на страните, обективирани в приемо-предавателния протокол. Следва да се посочи, че този договор се отнася до облигационните отношения на страните във връзка с прехвърлянето, които са ирелеватни за настоящия спор. Анализът на тези доказателства - трудовия договор и приемо-предавателния протокол удостоверява, че произведението – изображение идентично с това на процесната марка, е създадено от служителя М. Д. Г. без да установяват еднозначно, че това е станало в рамките на трудовото му правоотношение с работодателя „И-КАРД“ ООД, както и че автора е прехвърлил горепосочените прехвърлими авторски права на дружеството и всички негови правоприемници, включително правото, посочено в т. 3 от протокола - дружеството многократно последващо да използва и възпроизвежда създаденото произведение или части от него. В разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП е указано, че авторът има изключителното право да използва произведението си и да разрешава използването му от други лица. В чл. 36, ал. 2 и 3 от ЗАПСП са регламентирани два различни способа за предоставяне на правото на използване на произведение, защитено с авторско право – чрез предоставяне на изключително право на ползване, което лишава създателя му от правото да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в писмения договор, и чрез предоставяне на неизключително право на ползване, което не изключва възможността авторът сам да ползва обекта на авторското право, както и да отстъпва неизключително право върху същия обект на трети лица. Текстът на чл. 36, ал. 4 от ЗАПСП указва, че отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението. Анализът на така цитираната правна регламентация показва, че за да е налице отстъпване на изключителното право да се използва произведението, обект на авторско право, е необходим да се сключи писмен договор, в който изрично да е посочено, че се прехвърля изключителното право да се ползва произведението. Горните нормативни разпоредби, разгледани в светлината на настоящия правен спор показват, че доколкото в приложения по делото приемо-предавателния протокол не е вписано конкретно, че авторът отстъпва изключителното право за използване на произведението, каквото е изискването на чл. 36, ал. 4, изр.първо от ЗАПСП, то следва да се приеме че липсват доказателства това право да е прехвърлено от автора на „И-КАРД“ ООД, считано от 19.06.2017 год. по силата на представения приемо-предавателен протокол. Съгласно чл. 36, ал. 4, изр.второ от ЗАПСП, при липсата на изрично посочване, че авторът прехвърля на друго лице изключителното право да използва произведението се счита, че е отстъпено неизключителното право за това. В случая, нито в приемо-предавателния протокол, нито в трудовия договор се съдържа конкретно волеизявление от страна на автора, че прехвърля в полза на работодателя си „И-КАРД“ ООД изключителното право за използване на произведението, обект на авторското му право. Анализът на горните фактически обстоятелства обосновава извод, че приложените по делото доказателства не удостоверяват прехвърлено изключителното право за използване на произведението. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че с нарочно писмо от 09.12.2024 год., административният орган е указал на искателя „И-КАРД“ ООД необходимостта от представяне на сключените с автора договор/договори, които не са приложени като доказателства. Независимо от обстоятелството, че от страна на искателя не са ангажирани допълнителни доказателства, удостоверяващи именно прехвърлянето на изключителното право за използване на произведението, административният орган е приел искането за основателно и е заличил процесната марка. В допълнение на горното следва да се отбележи и обстоятелството, че неизключителното право на използване на произведението не включва в съдържанието си правото да се забрани използването на обекта на авторското право от трети лица, доколкото чл. 36, ал. 3 от ЗАПСП изрично указва, че когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица. Това е същината на изключителното право, поради което законът е поставил изискването - прехвърлянето му да става с изрично и писмено волеизявление на автора в договор по чл. 36 от ЗАПСП, какъвто не е представен от искателя. В този смисъл, в случая липсват доказателства относно третата кумулативно изискуема предпоставка за заличаване на регистрирана марка с правно основание чл. 36, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗМГО. В съответствие с горните доводи и аргументи, следва да се приеме, че извода на първоинстанционния административен съд за законосъобразност на оспореното решение на председателя на Патентно ведомство се явява необоснован. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява неправилно и като такова следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на касатора „НЮ ГЕЙМС“ АД /н/ се явява основателно, но недоказано по размер. От представените към касационната жалба писмени доказателства – молба от синдика до Софийски градски съд, Търговско отделение (СГС,ТО) и Определение № 260669/02.02.2021 год. на СГС, ТО се доказва единствено сключен между дружеството и адв. К. Митева и адв. Л. Гълабинова – и двете от Адвокатска колегия – София граждански договор за текущо правно обслужване при месечно възнаграждение от 3 000,00 лева, но не и конкретен размер на заплатено от касатора адвокатско възнаграждение за настоящото касационно производство, поради което такова не следва да бъде присъдено. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,