Решение № 3277 от 28.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. Запрянов, подадена чрез адвокат Бойчев, срещу решение 4724 от 11.07.2022 г., постановено по адм. дело 6721/2021 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от него иск за обезщетяване на причинени му имуществени вреди. Ответникът Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", чрез процесуалния си представител адвокат Ангелова, в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната му част. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил предявеният от П. Запрянов против Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3 лв., изразяващи се в заплатена такса за издаване на дневна читателска карта 0006317/08.05.2018 г., с фискален бон от 08.05.2018 г., причинени от отменена като незаконосъобразна с решение 3545/27.05.2019 г. по адм. дело 5633/2018 г. по описа на АССГ разпоредба на т. 1 от част 2 от Приложение 3 към Правила за обслужване на потребители в НБКМ, утвърдени със Заповед РД-15-48/27.04.2018 г. на Директора на националната библиотека. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, недоказани по делото реално причинени вреди, които да произтичат пряко и непосредствено от отмяната на незаконосъобразната разпоредба. Решението е валидно допустимо и правилно като краен резултат, но по мотиви, различни от приетите от административния съд. От фактическа страна по делото е установено, че дневна читателска карта 0006317 е издадена от Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методий. Установено е и че на П. Запрянов е издадена от НБКМ и едногодишна читателска карта 0012937, като в нея изрично е посочено, че е издадена на името на П. Запрянов. Представените фискални бонове по делото в заверено копие, доказват заплащане на суми в полза на НБКМ ФБ 000992 от 12.10.2018 г. за седмична читателска карта в размер на 5,00 лв.; ФБ 0007901 от 08.05.2018 г. за дневна читателска карта в размер на 3,00 лв. По делото е представена и приложена като пластика дневна читателска карта 0003734. С решение 3545/27.05.2019 г. по адм. дело 5633/2018 г. по описа на АССГ е отменена по жалба на П. Запрянов като незаконосъобразна т. 1 от част 2 от Приложение 3 към Правила за обслужване на потребители в НБКМ, утвърдени със Заповед РД-15-48/27.04.2018 г. на Директор на националната библиотека. С решение 9185/09.07.2020 г., постановено по адм. дело 8195/2019 г. на ВАС, решението е оставено в сила. Съгласно Правилник за дейността на Национална библиотека Св. Св. Кирил и Методий чл. 2, ал. 2, библиотеката е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет към Министъра на културата. Касационната инстанция не споделя становището на административния съд, че не е установена вреда за ищеца от заплащането на процесната такса. С платената такса имуществото на ищеца е намаляло, но редът за възстановяването му до размера на заплатената такса, е съгласно разпоредбата на чл. 4б от Закона за държавните такси. Съгласно посочената норма, недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. След като счита, че таксата от 3,00 лв. е недължимо платена, ищецът следва да предяви претенцията си към ответника за връщане на сумата. В случая Законът за държавните такси въвежда друг ред за възстановяване на суми, за които се установи, че са платени без основание. Следва да бъде отбелязано, че задължението за внасяне на такса не произлиза от отменените разпоредби на Правила за обслужване на потребителите в НБКМ, а от Заповед РД-15-48/27.04.2018 г. на Директор на националната библиотека, с която същите са утвърдени. Сочената в касационната жалба разпоредба на чл. 4, ал. 3 от ТАРИФА за таксите, които събират музеите, Националният институт за недвижимо културно наследство и Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати не налага друг извод, тъй като е неприложима в случая. С оглед на посочените доводи, решението на административния съд е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на разноски е основателно, поради което следва да бъде осъден касационният жалбоподател да заплати на Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за осъществената правна защита от адвокат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение