Решение № 6312 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2010 г.
ВАСII отделение09.05.2011 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 432/19.07.2010 г. постановено по адм. дело № 570/2010 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6312 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Яне Атанасов Равначки, от гр. Благоевград, против Решение № 432/19.07.2010 г. по адм. дело № 570/2010 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Иван Кръстев Самарджиев редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът-началника на Службата по геодезия картография и кадастър /СГКК/-Благоевград не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отменил Заповед № КД-14-01-199/04.06.2010 г. на началника на СГКК-Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 1, вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, относно границата между поземлени имоти 04279.611.84 и 04279.611.85, като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прието е, че в нарушение на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, съставения акт за непълноти и грешки не е съставен на място и не е подписан от заинтересования собственик на имот 84 - Иван Самарджиев, което сочи на спор за материално право. Решението е правилно. При установените правно релевантните факти, законосъобразни са изводите на съда, че процесната заповед е незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 53, ал. 3 от ЗКИР и чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Разпоредбите предвиждат изменението на КК поради непълноти и грешки да се извършва чрез съставянето на място на акт за непълноти, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици. В случая е установено, че акта за непълноти и грешки не е съставен на място и не е подписан от заявителя и от заинтересования собственик Иван Самарджиев. Поради това като е приел незаконосъобразност на оспорената заповед, на основание чл. 146, т. 3 от АПК съдът е приложил правилно закона и решението му се явява обосновано. В касационната жалба неоснователно се поддържа, че за случая не е било необходимо съставянето на акт за непълноти, тъй като имотните граници са на основание приложен дворищно-регулационен план - по аргумент от чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. По този довод съдът е изложил съображения по същество за неприложимост на разпоредбата, поради липса на данни в административната преписка че изменението на имотната граница е на основание приложен устройствен план. Крайният извод на съда е правилен, но по други съображения. В тази част разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. противоречи на ЗКИР, тъй като последния не предвижда възможност да не се съставя акт за непълноти или грешки в процедура по изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. В тази част нормата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. противоречи на нормативен акт от по-висша степен, поради което е неприложима, съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове. От изложеното следва, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение