Решение № 2322 от 6.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Драгомирова с [ЕГН], срещу Решение 45 от 12.04.2022 г., постановено по административно дело 19 /2022 г. по описа на Административен съд Перник, в частта, с която е отхвърлена жалбата и срещу Акт за установяване на задължения (АУЗД) 21-1302-1/02.07.2021 г., издаден от П. Михалев - главен експерт при ДМДТ при община Перник, потвърден с Решение 21/ММО-4608-1/30.12.2021 г. на директора на дирекция Местни данъци и такси" при община Перник. Касаторът твърди, че решението е нищожно, недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът директорът на Дирекция "Местни данъци и такси " при Община Перник, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: С частта от обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК 21-1302-1/02.07.2021 г., издаден от П. Михалев - главен експерт при ДМДТ при община Перник, потвърден с Решение 21/ММО-4608-1/30.12.2021 г. на директора на дирекция Местни данъци и такси" при община Перник, в частта на установените задължения за ДНИ и ТБО за 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г. за недвижим имот с партиден номер 5906153919001 и адрес: гр. Перник, ул. Кракра, 66, вх.Б, ет.З, ап.19, и недвижим имот с партиден номер 6404Н42386 и адрес: гр. Перник, ул. В. Стоин, 6, ведно с начислените към 02.07.2021 г. лихви. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу АУЗД в оспорената част, съдът е стигнал до извод, че актът е постановен от компетентен орган и в хода на административното производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице отменителни основания по чл.146, т.1, т.2 и т.З от АПК. Посочено е, че и двата имота попадат в строителните граници на населеното място на гр. Перник, облагаеми са по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, тъй като попадат в урбанизирана територия, имат предназначението по чл.8, ал.1 от ЗУТ и за тях се дължи ДНИ. По аргумент на чл.13 от ЗМДТ дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане недвижим имот. И двата имота не попадат в изключенията по чл.10, ал.1, ал.2, ал.З и ал.4 от ЗМДТ и чл.24 от ЗМДТ. Размерът на задълженията за ДНИ за двата имота е 2 на хиляда върху данъчната оценка на имота, съгласно чл.15, ал.1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Перник и чл.22 от ЗМДТ, като по отношение на първия имот, който е основно жилище на жалбоподателката, е съобразено и правилото на чл.19, ал.1 от Наредбата, според което За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление". Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд е счел, че оспореният акт, в частта, в която са установени данъчни задължения за ДНИ и лихви за забава върху тях за 2017, 2018, 2019 и 2020 г. е законосъобразен. По отношение задълженията за такса битови отпадъци съдът е посочил, че имотите на жалбоподателката не попадат в изключенията на заповедите на кмета на община Перник, издадени по реда на чл.63, ал.2 от ЗМДТ, в които да не се извършва сметосъбиране и сметоизвозване. Също така е установил от представените от ответника писмени доказателства, че услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, са извършвани от община Перник през процесния период по отношение и на двата имота на жалбоподателката. Съобразявайки определените от Общинския съвет Перник размери на услугите, съдът е приел, че размерите на ТБО за 2017, 2018, 2019 и 2020 г., изчислени от съда, съответстват на установените за същите години размери в АУЗ. Решението е правилно. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка и е стигнал до правилен извод, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Неоснавателни са касационните оплаквания за нищожност на акта и издаването му при съществени процесуални нарушения. В чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.; ал. 2 е уредено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, а принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.; според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължение за такса битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено в самия акт, а освен това е несъмнено, че не е проведено ревизионно производство по реда на глава петнадесета от ДОПК, съответно издаденият акт не представлява ревизионен акт по смисъла на чл. 108 от ДОПК. В 107, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Както се посочи по-горе, в производствата по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, сред които по силата на препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ е и производството по установяване на задължение за такса битови отпадъци като вид местна такса, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на Националната агенция за приходите. Административният съд правилно е приел, че липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено процесуално нарушение, когато по-горният орган го е потвърдил, излагайки подробни мотиви за това. По отношение на задълженията за данък недвижими имоти /ДНИ/ за 2016 г. 2020 г. 3адълженията за ДНИ възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, както и на изискуемата правна връзка между тях. Касаторът М. Драгомирова е данъчно задължено лице за заплащане на ДНИ на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ за процесните години, в качеството му на собственик на имоти, за което са подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ. Първоинстанционният съд подробно и изключително задълбочено е обсъдил начина на изчисление на задълженията в акта за ДНИ, съобразно приложимата нормативна уредба за процесния период, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че задълженията са точно определени. Касационната инстанция споделя изложените мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. По отношение на задълженията за ТБО за 2017 г. 2020 г. Таксата за битови отпадъци не е данък и нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установената в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ, а се изисква и фактическо престиране на услугата. С оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставяни и кога се счита, че са ползвани. В случая на жалбоподателката са определени задължения за такса битови отпадъци по трите компонента: сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Не се спори по отношение на задължителната предпоставка принадлежност на имота към съответното населено място, доколкото процесните имоти се намират в гр. Перник градска част. От събраните по делото доказателства, които подробно са изложени от първоинстанционния съд, се установява реалното предоставяне на услугите за процесния период, поради което заплащането на същите са дължими от собственика на имота. Процесната такса е определена правилно и по размер. Обосновано съдът е приел дължимост от страна на касатора на ТБО по отношение на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, която не е обвързана с фактическото ползване на процесния имот. Настоящият състав намира, че с АУДЗ правилно са установени задължения за ТБО за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване", тъй като са изпълнени и двете кумулативно дадени предпоставки принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. В чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ /в приложимата редакция/ са установени два способа за установяване размера на дължимата такса - според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите видно от текста на закона не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената последователност. Тази норма не противоречи на принципа "замърсителят плаща", заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Този извод се потвърждава и от даденото задължително тълкуване с решението на СЕС от 16 юли 2009 г. по дело С-254/08, Futura Immobiliare. Според СЕС действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране. В този смисъл е и т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. по дела С-551/13, SETAR, според което при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО. Водим от тези съображения касационният съд намира, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение