Решение № 9008 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2018 г.

Решение № 9008 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2018 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Д. от гр. Г. срещу решение № 184 от 12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 231/2017 г. на Административен съд - Г.. С него съдът е отхвърлил предявеното от настоящия касатор оспорване на бездействие на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" по задължение за извършване на плащане по мярка 10 и Заявление с УИН 07/230616/42159 за кампания 2016 г . и го е осъдил да заплати разноски. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по реда чл. 145 и сл. във връзка с чл. 257 от АПК е отхвърлил предявеното от Г. И. Д. оспорване на бездействие на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" по задължение за извършване на плащане по мярка 10 и Заявление с УИН 07/230616/42159 за кампания 2016 г. и го е осъдил да заплати разноски. За да постанови този резултат съдът е обсъдил, че ищецът е подал с УИН 07/230616/42159 за кампания 2016 г., като е заявил площи по направления и дейности от мярка 10 "Агроекология и климат" ПРСР 2014-2020 г. - "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" и "Контрол на почвената ерозия", като на 30.05.2016 г. е подадено заявление за плащане. Обсъдил е представената от ответната страна заповед № 03-РД/4302 от 21.11.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - РА с която е спряно производството по администриране/обработка на процесното заявление за подпомагане с УИН 07/230616/42159 за кампания 2016 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания", с мотив, че е издадено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" по ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2012 г. с изх. № 01-6500/8643 от 13.06.2017 г., за обжалване на което има образува съдебно производство пред административен съд. Въз основа изложеното съдът е приел, че представената заповед и обстоятелствата по висящ спор, касещ друга мярка не обуславят неоснователност на предявения иск. Обсъдил е условията и редът за прилагане на насочената към опазването на околната среда и климата мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /ПРСР 2014 - 2020 г./, финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, уредени в Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. издадена от министъра на земеделието и храните, както и цитираният от жалбоподателя чл. 75, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Е. П. и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти / ЕИО/ № 352/78, /ЕО/ № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/ № 1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета. За да отхвърли иска съдът е приел, че разпоредбата не следва да се разглежда и тълкува изолирано, тъй като в следващите изречения на § 1 и следващите параграфи на чл. 75 са уредени редица хипотези, при които плащането се извършва след проверки на условията за допустимост и/или административни проверки. Направен е извод, че изплащането на финансово подпомагане представлява регламентирана дейност на законово ниво, която е свързана с определени дейности и едва след тяхното изпълнение може да последва изплащане. Неизплащането на претендираните суми не представлява бездействие на административния орган, произтичащо пряко от закон нито на основание чл. 257, нито на основание чл. 256 от АПК. С тези съображения е постановен оспорения пред настоящата инстанция резултат. Решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че за изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" не е налице задължение да изплати на оспорващия сума за кампания 2016 г. по силата на закона. Правилно е мотивирал извод, че предявеното оспорване на Г. И. Д., с което по реда на чл. 257 от АПК се обжалва бездействие на изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" за извършване на плащане по мярка 10 и Заявление с УИН 07/230616/42159 за кампания 2016 г. е неоснователно и следва да се отхвърли. При прегледа на правомощията на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" относно заявленията за подпомагане по заявената мярка - относимата наредба (Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020) и цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 75, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съдът е направил правилен извод, че задължението за плащанията по схемите за подпомагане следва да се разглежда заедно с останалите хипотези на чл. 75. Изплащането на финансово подпомагане представлява регламентирана дейност на законово ниво, която е свързана с определени дейности и едва след тяхното изпълнение може да последва изплащане. Неизплащането на претендираните суми не представлява бездействие на административния орган, произтичащо пряко от закон нито на основание чл. 256 или чл. 257 АПК. Предвид изложеното оспореното решение на Административен съд - Г. е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от изложените с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП във връзка с чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,