Решение № 6060 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10619/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Кърджали, чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Христова, срещу решение 314/12.10.2023 г., постановено по административно дело 299/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е: 1) отменено решение 2153-08-165/07.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, както и потвърденото с него разпореждане 2113-08-486#8/29.05.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, като незаконосъобразни; 2) изпратена преписката на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление вх. 2113-08-486/03.04.2023 г. на Г. И. Х., при спазване на дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона; 3) осъдено ТП на НОИ Кърджали да заплати на Г. И. Х. деловодни разноски в размер на 500 лв. По съображения, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Г. Х. до първоинстанционния съд като неоснователна. В допълнително становище, подадено от старши юрисконсулт З. Белева в качеството й на процесуален представител на касатора, се поддържат заявените от него искания, като е възведена и претенция за присъждане на направените разноски за заплащане на държавна такса и на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Касаторовият повереник прави и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, като моли, ако се присъди такова, то да е в минимален размер. Ответницата Г. И. Х., действаща чрез процесуалния представител адвокат Д. Исмаил, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 29.05.2023 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. И. Х. по заявлението й от 03.04.2023 г. с мотиви, че не отговаря на едно от условията за пенсиониране по чл. 68, ал. 3 от КСО няма 15 години действителен осигурителен стаж, а само 14 години, 09 месеца и 16 дни, като не е зачел установеният извън тях стаж от за отглеждане на дете като неработеща майка за времето от 28.11.1977 г. до 28.11.1978 г. с календарна продължителност 1 година, за действителен осигурителен стаж. Недоволна от разпореждането, Х. го е обжалвала по административен ред, като е аргументирала теза, че времето, през което тя е била в майчинство през посочения период, следва да се зачете като действителен осигурителен стаж. С оспореното пред Кърджалийския административен съд решение от 07.07.2023 г. директорът на ТП на НОИ Кърджали също не е зачел за действителен стаж периода, в които Г. Х. като неработеща майка е отглеждала малкото си дете, включен в общия осигурителен стаж, и е извел извод, че заявителката не придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, поради което е отхвърлил жалбата й против разпореждането. За да уважи сезиралата го жалба от Г. Х. срещу решението на директора на ТП на НОИ Кърджали, първоинстанционният съд е приел, че макар и издадено от компетентен орган при спазване на изискуемата от закона форма и на административнопроизводствените правила, то противоречи на материалния закон, което обуславя неговата незаконосъобразност. Съдът е извел решаващ извод по основният спорен между страните въпрос, че установеният осигурителен стаж на Х. в периода от 28.11.1977 г. до 28.11.1978 г., в който е била неработеща майка, отглеждаща малкото си дете, представлява действителен осигурителен стаж, противно на приетото от административните органи. Поради това е отменил оспореното пред него решение от 07.07.2023 г. Изпращайки преписката на административния орган, съдът му е наредил да се произнесе отново по заявлението на Г. Х. с вх. 2113-080486/03.04.2023 г за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е дал за целта в мотивите си съответните указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Разноските е присъдил в полза на страната, за която изходът от спора е благоприятен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а касаторовите възражения не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът правилно е разрешил ключовият за изхода на спора въпрос, пряко рефлектиращ върху правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. Х. по чл. 68, ал. 3 от КСО. Времето, в което неработещата майка е отглеждала малкото си дете, се зачита за действителен трудов стаж по нормативната уредба до 31.12.1999 г., и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия, като това зачитане не е поставено в зависимост от условието майката да е била работеща. Този стаж попада в обхвата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради което преценката следва да се извърши съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. В случая са приложими разпоредбите на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), ПМС 61/1967 г. за насърчаване на раждаемостта и Инструкция 2492/29.12.1967 г., за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж. Неоснователни са касаторовите доводи за неправилно прилагане на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, дефинираща понятието "действителен стаж". Съгласно утвърдилата се съдебна практика на ВАС (макар и в преобладаващата част постановена във връзка с ползван отпуск по майчинство), периодът на майчинство се приравнява на действителен осигурителен стаж (решение 11039 от 14.11.2023 г. по адм. д. 5614/2023 г., VІ отд., решение 10720 от 07.11.2023 г. по адм. д. 5044/2023 г., VІ отд., решение 1740 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. 8649/2021 г., VI о., решение 1624 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. 11773/2021 г., VI о., решение 5017 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 1680/2021 г., VI о., решение 3450 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 13464/2020 г., VI о., решение 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. 5956/2019 г., VI о., решение 14996 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 2058/2018 г., VI о., решение 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 6669/2020 г., VI о. с цитирана в него практика, и др.). Тълкуването отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените - майки съгласно цитираните по-горе нормативни актове, действали към релевантния за правния спор момент. Същото е съотнесено и към нормите на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, респ. това и във връзка с дадените с решение по к. д. 9/2005 г. на Конституционния съд разяснения в тази насока. Изложеното налага нова преценка от пенсионния орган по въпроса придобила ли е Г. Х. към датата на заявлението й от 03.04.2023 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, без да прилага първоначалния си подход за стеснително тълкуване на сега действащата разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, съд Кърджали е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно искането на ответницата по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 600 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,