Решение № 468 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12435/2018 г.

Решение № 468 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12435/2018 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Народно читалище "Ясна поляна – 2014", представлявано от Й. Йорданов срещу решение № 1666/03.08.2018 г. постановено по адм. дело № 1157/2018 г. на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на съдебният акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се сочи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е отстранил от открито с. з. представителят на читалището и не е дал възможност на жалбоподателят да бъде представляван надлежно пред съда или да му се дадат писмени указания относно организиране на адекватна защита по делото. Сочи се че неправилно съдът е приел че оспорените две решения на ОС-Варна са мотивирани, тъй като липсват мотиви към тях. Посочените от съда Протокол № 32/15.03.2018 г. на ПК "Собственост и стопанство" и Протокол № 28/21.03.2018 г., на ОС Варна не съдържат мотиви касаещи приемане или отхвърляне на предложение за предоставяне безвъзмездно на читалището на съответна сграда, а по първото е изразено становище за прегласуване на отменено от ВАС решение, а по второто е престъпено към гласуване без наличието на изказвания или мнения. Моли се съда да отмени решението на Административен съд Варна и да се произнесе по съществото на спора или да върне делото за разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Ответната страна – Общински съвет Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Сочи се че съдебното решение което се обжалва е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и е необосновано. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Народно читалище "Ясна поляна-2104" Варна против Решения № 1137-4 и № 1137-4-1 от XXVIII-то заседание на ОС-варна, проведено на 21.03.2018 г., с които е отхвърлено внесеното предложение на Кмета на Община Варна рег. № РД14007033 ВН-064 ВН/28.07.2016 г. За да постанови своя акт първоинстанционният съд е приел, че решенията на ОС Варна са постановени от компетентен орган, в рамките на правомощията му и са спазени процесуалните правила за формиране на волята на колективният орган. Съдът е посочил че издадените и обжалвани две решения са законосъобразни – постановени са при съобразяване изискванията за мотивираност с излагане на фактически основания за това, съдържащи се в обсъжданията на предложението на кмета на община Варна в заседанието на ПК "собственост и стопанство" при ОС Варна на 15.03.2018 г. Сочи се още че такава мотивираност може да се извлече и от предоставеното становище на Директор дирекция "Култура и духовно развитие" на Община Варна, в което се сочи че читалището не развива никаква дейност, липсва реална читалищна активност и не изпълнява целите посочени в ЗНЧ. Съдът е достигнал до извод, че по отношение на жалбоподателят не са налице и предпоставките за предоставяне на исканият имот, тъй като читалището не изпълнява целите предвидени в ЗНЧ – не са налице представени доказателства относно развиваната полезна дейност, както и доказателства свързани с изпълнение на заложената програма. Решението е неправилно. Видно от приложения по делото протокол от открито с. з. от 10.07.2018 г., съдът е констатирал, че процесуалният представител на жалбоподателят е лице без процесуална правоспособност и на основание чл. 30 и чл. 32 вр. чл. 27 от ГПК и чл. 144 от АПК не го е допуснала да извършва процесуални действия по делото. В същото с. з. делото е докладвано и съдът на основание чл. 170 от АПК е разпределила доказателствената тежест и е дал ход на делото по съществото на спора. С оглед гореописаните факти, при осъществяване правораздавателната дейност на решаващия съд е допуснато твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Разпределянето на доказателствената тежест едва в първото с. з. при липсата на представител на жалбоподателят, който да бъде запознат с тях и да му бъде дадена възможност да извърши съответните процесуални действия или делото да бъде отложено като се уведоми изрично жалбоподателят чрез неговият представляващ за извършените процесуални действия от страна на съда, представлява съществено нарушение тъй като е довело до ограничаване правото на жалбоподателя за участие и защита в процеса, поради което е пряко относимо към правилността на оспореното решение. Следвало е съдът след като е констатирал че пълномощникът на жалбоподателят не е имал съответната процесуална легитимация да даде указания на последния касаещи предприемане на действия свързани със законосъобразно процесуално представителство като се отложи съдебното заседание и се предостави съответен срок на жалбоподателят за да извърши такива действия. Всяко едно процесуално действие извършено от съда при липсата на някоя от страните в процеса следва да и бъде съобщено за да предприеме съответните мерки с оглед ненарушаване правото на защита. Разпределянето на доказателствената тежест в с. з. и обявяване ход по съществото на спора при липсата на представител на жалбоподателят и неуведомяването му за тези предприети действия води до наличието на предпоставките на чл. 209, т. 3 пр. 2 от АПК а именно касационно основание за отмяна на съдебният акт. На второ място настоящата касационна инстанция не споделя изразените в съдебният акт доводи на решаващият съд че приетите и обжалвани две решения № 1137-4 и № 1137-4-1 на ОС Варна са постановени при съобразяване на изискването за мотивираност. Процесните решения на Общински съвет – Варна обективират волеизявление на колективен орган за разпореждане с общинско имущество - чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Поради това, те съставляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В тази връзка е тълкувателно решение № 5/2008 г., на ОС на ВАС, където е посочено, че актовете на общинските съвети, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, тоест решенията им по придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост, подлежат на съдебно оспорване, като с приетите промени в чл. 8, ал. 11 със Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 54/2008 г.) тези актове на общинския съвет и кмета подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 45 от ЗМСМА. Тъй като както се посочи по-горе актовете на общинските съвети касаещи разпореждане с общинско имущество са индивидуални административни актове то те следва да отговарят на изискванията на чл. 59 от АПК. Наведените в касационната жалба доводи че липсва мотивираност на обжалваните актове се възприема от състава на ВАС. Двете обжалвани решения на общинския съвет не съдържат мотиви и фактически основания за издаването им, които липсват не само в самото решение и съответния протокол от заседанието по приемането му, но и в приложената административна преписка. Липсват въобще обсъждания и излагане на доводи както в ресорната ПК "Собственост и стопанство" при ОС Варна, а така също и при проведеното заседание на общинският съвет, където предложението на Кмета на Община Варна за учредяване на безвъзмездно ползване в полза на читалището върху недвижим имот – частна общинска собственост не е прието. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК изрично задължава административният орган при издаване на свой акт да го мотивира. Нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК изброява задължителните реквизити, които следва да съдържа административния акт, без които същият не може да има валидно действие. Един от тях е този по т. 4 на ал. 2 на чл. 59 от АПК, според който административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. В конкретния случай, не са спазени точно тези изисквания на закона, което от една страна не позволява на страните в административното производство да се запознаят с причините за отказа, а от друга, не позволява на съда да извърши контрол за нейната законосъобразност. Липсва яснота относно позицията на общинските съветници касаещо процесното предложение, което води до невъзможност да се установят наличието или липсата на предпоставки за законосъобразност на постановеното неприемане на решението. Не се споделя становището на Административен съд Вана че мотиви се съдържат при предходното обсъждане на същото предложение на кмета на Община Варна, тъй като предходните решения макар и идентични с настоящите са отменени от ВАС с решение № 1071/25.01.2018 г., по адм. дело № 10451/2017 г., и е недопустимо да се позовава съдът на мотиви към отменен акт, мака и с идентично съдържание като настоящите. Същото се отнася и до изразеното становище от Директор на дирекция "Култура и духовно развитие" към Община Варна, тъй като то касае вече отменени актове и няма отношение към настоящите. Мотиви не се съдържат и в протокол № 32/15.03.2018 г., на ПК "Собственост и стопанство" при Община Врана, както е посочил решаващият съд, тъй като е изразено единствено становище че е необходимо предходното решение на ОС-Варна което е отменено от ВАС да се прегласува. Липсват излагане на доводи и становище касаещи предоставянето на имота за безвъзмездно ползване т. е. липсват мотиви в посоченият протокол от който да се установи какво е мнението на ресорната комисия, какви са становищата за или против предоставянето на безвъзмездно ползване на имота. Постановеното решение на Административен съд Врана следва да се отмени, като се отмени и обжалваните пред него решения на ОС-Варна. В текстовете на чл. 173 АПК изрично са регламентирани правомощията на съда при нищожност или отмяна на административния акт, като в ал. 2 от законовата норма е предвидено, че, когато естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В конкретният случай обаче за процесуална икономия, касационната инстанция счита че следва тя да извърши това действие вместо първоинстанционният съд и да върне делото като преписка на ОС Варна с указания за тълкуването и прилагането на закона, а именно да извърши законосъобразно цялата процедура по издаване на индивидуален административен акт по предложението на Кмета на Община Варна с рег. № РД 14007033 ВН-064 ВН/28.07.2016 г., както и по молбата на представляващият читалище Ясна поляна – 2014" Й. Йорданов с рег. № РД 14007033 ВН-72 ВН/13.03.2018 г., вкл. при спазване разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,