Решение № 7449 от 26.7.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по искане на Д. Колев от гр. Хасково, чрез адв. М. Екимджиев и адв. М. Докова-Костадинова, за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК на влязлото в сила Решение 157 от 12.12.2011 г., постановено от тричленен състав на пето отделение на ВАС по адм. д. С-236/2010 г., с което е оставено в сила Решение от 08.10.2010 г., постановено по адм. д. С-3/2010 г. на Административен съд Хасково. Искателят поддържа, че са налице основанията по чл. 239, т. 6 и чл. 244 от АПК, във връзка с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/ за отмяна на влезлите в сила решения, предмет на искането за отмяна, предвид постановеното от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ решение по жалба 36480/12 г. по делото "Колев срещу България", с което е констатирано нарушение на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията, допуснато в Решение от 08.10.2010 г. по адм. д. С-3/2010 г. на Административен съд Хасково и Решение 157 от 12.12.2011 г., постановено по адм. д. С-236/2010 г. на ВАС. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по искането за отмяна. За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд взе предвид следното: Д. Колев е заемал длъжността "старши полицай" в Специализирано полицейско подразделение на сектор Охрана на обществения ред и териториална полиция към отдел Охранителна полиция при ОД на МВР - Хасково. Със заповед рег. 1862 от 05.07.2010 г. на Директора на ОД на МВР - Хасково на Колев е наложено дисциплинарно наказание уволнение и служебното му правоотношение с МВР е прекратено. С Решение от 08.10.2010 г., постановено по адм. д. С-3/2010 г. на Административен съд Хасково, е отхвърлена жалбата на Д. Колев срещу заповедта за уволнение. С Решение 157 от 12.12.2011 г., постановено по адм. д. С-236/2010 г. на ВАС е оставено в сила оспореното от Колев първоинстанционно Решение от 08.10.2010 г. по адм. д. С-3/2010 г. на Административен съд Хасково. Искането за отмяна е подадено от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 5 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно, по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 6 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. С решението от 16.11.2021 г. по делото Колев с/у България, образувано по жалба 36480/12 г., влязло в сила на същата дата, Европейският съд по правата на човека, четвърто отделение, е стигнал до извод, че е налице нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, заради недостатъчно мотивиране на съдебните решения. ЕСПЧ е посочил, че жалбоподателят Колев е поддържал пред административния съд, че справката за телефонните комуникации на посоченото в решението лице не е годно доказателствено средство и че използването му противоречи на Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/. В касационната си жалба Колев се е оплакал, че съдът не е отговорил на довода му. ВАС не се е произнесъл по доводите във връзка със сведенията, получени чрез използване на специални разузнавателни средства. С оглед наведената със ЗСРС норма за използване на данните, получени чрез такива средства, ЕСПЧ е счел, че доводът в тази насока не е неотносим и че може да има отношение към законосъобразността на решението за уволнение. Според ЕСПЧ двете съдебни инстанции не са дали дори и кратък или подразбиращ се отговор, с оглед което съдилищата не са изпълнили задължението си да мотивират решенията си. Както и в предишни подобни дела, ЕСПЧ е на мнение, че най-подходящото обезщетение би било, по принцип, делото да започне отначало или производството да се възобнови своевременно и при спазване на изискванията на чл. 6 от Конвенцията. По оплакването на основание чл. 6 от Конвенцията, относно липсата на публичност на заседанията, съдът е приел, че оплакването е явно неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По твърдяното накърняване на доброто име и личната неприкосновеност съдът е дал заключение, че чл. 8 от Конвенцията не намира приложение и оплакването поради несъвместимост ratione materiae следва да бъде отхвърлено. Съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, всяко лице, при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. С влязло в сила решение на Европейския съд за защита правата на човека, постановено по делото "Колев с/у България" по жалба вх. 36480/12 г., е установено нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, при постановяването и на двете съдебни решения, предмет на искането за отмяна. Според ЕСПЧ разпоредбата на чл. 6, § 1 от Конвенцията е нарушена, тъй като съставът на ВАС и съставът на Административен съд - Хасково не са разгледали доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 3 и чл. 32 от ЗСРС и за въведената със ЗСРС забрана за използване на доказателствени средства, събрани чрез телефонно подслушване, и не са формирали мотиви по въведените от жалбоподателя оплаквания. На изложените от Колев доводи и аргументи за нарушение на въведената забрана за използване на резултатите, получени чрез СРС за друго, освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления и за защита на националната сигурност при условията и по реда, посочени в закона, нито тричленният състав Върховния административен съд, нито съставът на Административен съд - Хасково са формирали изводи в мотивите на атакуваните понастоящем по реда на отмяната съдебни решения. Това е прието от ЕСПЧ за нарушение на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и е основание за отмяна на двете решения, предмет на делото. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 от АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочени в чл. 239 от АПК отменителни основания. За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК е необходимо да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на лицето, което е направило искането за отмяна в съдебното производство, приключило със съдебния акт, чиято отмяна се иска. В константната практика на Върховния административен съд се приема, че за да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК следва да е установено, с влязло в сила решение на ЕСПЧ, нарушение на Конвенцията, като това нарушение следва да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Необходимо е нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая тези изисквания са налице, поради което искането за отмяна е основателно и следва да се уважи. Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 2, изр. първо от АПК когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. С решението от 16.11.2021 г. по делото "Колев с/у България" по жалба вх. 36480/12 г. ЕСПЧ е приел, че неизпълнението на изискването за мотивиране на съдебните актове се отнася и за първоинстанционното съдебно решение. Предвид изложеното посочените съдебни решения на ВАС и Административен съд - Хасково следва да се отменят и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК делото да се върне на друг съдебен състав на Административен съд - Хасково за произнасяне по жалбата на Д. Колев от гр. Хасково срещу Заповед рег. 1862 от 05.07.2010 г. на Директора на ОД на МВР - Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. При разглеждането на делото, съдът следва да отговори на доводите и възраженията на жалбоподателя Колев, досежно наличието на нарушения на чл. 3, чл. 4, чл. 12 и чл. 32 от ЗСРС и относно недопустимото използване в дисциплинарното производство на получените чрез СРС резултати, на изготвените чрез СРС доказателствени средства и на събраните доказателства и данни, като изложи мотиви в това отношение. При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени мотивите в решението на Европейския съд по правата на човека. Предвид изхода на делото своевременно заявената претенция за присъждане на направените разноски от искателя е основателна. Областна дирекция на МВР Хасково следва да бъде осъдена да заплати на Д. Колев реално направените в настоящото производство разноски в размер на 1230 лв., съгласно приложен списък на разноските и доказателства за извършването им, съставляващи 30 лв. за заплатена държавна такса и 1200 лв. за платено адв. възнаграждение с вкл. ДДС по приложения Договор за правна защита и съдействие 7962 от 22.11.2021 г., платежно нареждане от 23.11.2021 г., фактура от 24.11.2021 г. и извлечение от банкова сметка. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. второ и ал. 2 от АПК, вр. с чл. 239, т. 6 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,