Решение № 16866 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14184/2010 г.

Решение № 16866 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14184/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Еврометал" ООД гр. Перник, представлявано от управителя Людмил Данаилов Стойков против решение № 133 от 09.08.2010 г. на Административен съд Перник по адм. дело № 132/2010 г. С него се отменя Заповед № 2909/07.12.2009 г. на Кмета на Община Перник и вместо нея е постановено решение, с което се определя за незастроена площ от 403 кв. м. от поземлен имот № 2025 в кв. 121 по действащия регулационен план на с. Рударци, одобрен със Заповед № III - 234 от 09.04.1976 г., оцветена в оранжево на комбинираната скица към заключението на вещото лице, представляваща неразделна част от решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа се, че са необосновани изводите на съда относно застрояването в имота което е било предмет на обсъждане и приемане на помощния план по който е разгледано възражението на жалбоподателя. При разглеждането на този помощен план са изложени мотиви от комисията поради което съдът неправилно приема, че липсват мотиви към решението на техническата служба одобрено с обжалваната заповед. При положение, че целият имот № 2025 е застроен съгласно констатациите на комисията по чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не обсъдил тези констатации потвърдени и от заключението на вещото лице. На следващо място се поддържа, че съдът е възприел заключението на експертизата частично само по отношение на процесния имот вместо да изведе изводите относно мероприятието в цялост за което се установява, че е било реализирано, които възражения не били обсъдени от съда. Твърди се, че съдът не обсъдил представените доказателства, че процесният имот е бил отчужден поради което за възстановяването на правото на собственост е приложим друг ред, а не този по ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му. Доводите в жалбата се развиват и в писмени бележки от адвокат Бисер Борисов - пълномощник на касатора. Ответникът, Кметът на Община Перник не взема становище по жалбата. Ответните страни, Велин Иванов Ковачев, Иван Благоев Николов, чрез адвокат Асенова вземат становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни, Методи Николов, Йордан Димитров, Лиляна Павлова, Елинка Иванова, Седефка Кочева, Надка Тодорова и Райко Велинов чрез адвокат Асенова вземат становище за неоснователност на жалбата със съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като решението е постановено при изяснени фактически и правни обстоятелства, като по делото е прието неоспорено от страните експертно заключение. Констатирано е, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което е междинно, част от производството за реституция, се изследва само въпросът за фактическото застрояване на имота, предмет на искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ. В случая, правилно е установено, че целият имот е незастроен, с оглед изискването на нормата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В същата, при условията на неизчерпателно изброяване, са посочени строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността. Това са всякакви постройки, съоръжения и други, реализирани в имота. Обосновано е посочено в оспореното съдебно решение, че комисията, чието решение кметът на община Перник е утвърдил, неправилно е определила процесния имот като застроен, мотивирайки се единствено с н. а. № 148 по н. д. № 509/2008 г., който легитимира като собственик "Еврометал" ООД, без да се позовава на извършени благоустройствени мероприятия, респ. застрояване. Според неоспореното от страните и кредитирано от съда експертно заключение, касае се за нереализиран парк върху процесния имот, като площта на имота е свободна от застрояване. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Велин Иванов Ковачев и Иван Благоев Николов срещу заповед № РД - 2909/07.12.2009 г. на Кмета на Община Перник, с която е одобрено решение по протокол № 51 - 1/30.11.2009 г. на комисия по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и определена като изцяло застроена площта от 403 кв. м от бивш имот № 2213 попадащ в имот № 2025 в кв. 121. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на материалноправни разпоредби и съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е от доказателствата по преписката и заключение на съдебно техническа експертиза, че процесния имот е идентифициран с помощен план приет през 2009 г. с № 2213 с площ от 403 кв. м. и е идентичен с ПИ № 383 по отменения регулационен план на с. Рударци от 1958 г. като попада в действащия подробно устройствен план на с. Рударци, одобрен със заповед № III - 234/09.04.2009 г. в имот № 2025, кв. 121, който е собственост съгласно нотариален акт № 148/2008 г. на "Еврометал" ООД. Установено е също така, че жалбоподателите са подали заявление за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя в строителните граници на с. Рударци по което е бил постановен отказ от ОСЗ поради непредставяне на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Установено е, че жалбоподателите са поискали изготвяне на помощен план за имота за да бъде изпълнена процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. От заключението на съдебно техническата експертиза е установено, че имотът представлява "естествена ливада", тъй като в него не са изпълнени никакви паркови елементи или благоустройствени мероприятия, според регулационното отреждане и не са налице строежи и строителни дейности. При съобразяване на разпоредбата на чл. 11, ал. 3 и 4 ППЗСПЗЗ и установените с доказателствата факти по делото съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на заповедта и като такава я е отменил. Решението е правилно. Приложимата материална уредба се съдържа в чл. 11 от ППЗСПЗЗ. Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ. Според чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ когато в одобрената кадастрална карта /кадастрален план/ няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11 за установяването им се изработва помощен план от комисия в състав съгласно чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ. По делото е установено, че такъв помощен план е бил изработен за процесния имот който е бил идентифициран с площ и граници в действащия план на с. Рударци. Възраженията, че съдът не бил обсъдил процедурата по приемането му и мотивите на комисията са неоснователни, тъй като не се спори по местоположението на имота и границите му. Те са елементите които се вземат предвид от техническата служба на общината, която определя застрояването в имота, чието решение се одобрява с обжалваната заповед. В случая мотивите на комисията по чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ са неотносими към тази преценка и правилно съдът не ги е обсъждал в мотивите си към обжалваното решение. Заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е мотивирана само с обстоятелството, че за имота има издаден нотариален акт, което обстоятелство е неотносимо към застрояването в него. В това производство което съдът правилно е определил като междинно не се разглеждат въпроси свързани със спор за собственост, законност на строителството и приложимост на реда по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, тъй като са в компетентността на друг административен орган - Общинската служба по земеделие. В случая съдът правилно е преценил от доказателствата по делото и заключението на експертизата, че имота не е застроен съгласно разпоредбата на § 1в ПЗРППЗСПЗЗ. Дали мероприятието по регулационното отреждане е изпълнено е от значение само за да се преценят има ли строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността. В случая процесният имот правилно е разгледан с площта му и не е било необходимо и поради това не е нарушение, несъпоставянето му с други площи извън него и като част от по голяма площ. При изложеното решението не съдържа пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касатора дължи направените разноски които са своевременно поискани от ответниците и заинтересованите страни, доказани в общ размер от 200 лева - по 22.22 лева за всеки от тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение