Решение № 8809 от 02.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2008 г.

Решение № 8809 от 02.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от началника на РДНСК - гр. Ловеч и от "Ловеч Пропъртис Мениджмънт" ООД със седалище гр. Ловеч, чрез процесуалния му представител адв. Елеонора Сергиева, срещу решение № 93 от 23 юли 2008 година, постановено по адм. д. № 196/2007 година по описа на Административен съд Ловеч, с което е отменена заповед № ДК-10-10/ 11 септември 2007 година на началника на РДНСК - гр. Ловеч и на потвърденото с нея разрешение за строеж № 215/16 юли 2007 година на главния архитект на община Ловеч. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника Димитър Димов Маджаров, вписан като едноличен търговец под фирма ЕТ "Димитър Маджаров", е постъпило писмено възражение, с което са изложени доводи за неоснователност на касационните жалби. Останалите ответници - "ВИП" ООД със седалище гр. Ловеч, Кера Николаева Шишкова, Илиян Петров Шишков, Пенка Атанасова Цветкова, Илиян Атанасов Цветков и община Ловеч, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Пред Административен съд Ловеч Димитър Димов Маджаров, вписан като едноличен търговец под фирма ЕТ "Димитър Маджаров", е оспорил заповед № ДК-10-10/11 септември 2007 година на началника на РДНСК - гр. Ловеч, с която е потвърдено разрешение за строеж № 215/16 юли 2007 година на главния архитект на община Ловеч за ДРеконструкция на хотел "Вароша - тяло I и тяло II", находящ се в УПИ I, кв. 206 по плана на кв. "Вароша", гр. Ловеч. Съдът е приел, че при издаването както на оспорената заповед на началника на РДНСК - гр. Ловеч, така и на потвърденото с нея разрешение за строеж на главния архитект на община Ловеч, са допуснати нарушения, поради което ги е отменил. След като по повод подадените касационни жалби служебно провери допустимостта на оспореното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта, с която е постановено спрямо община Ловеч. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК право да участват в производството по делото имат оспорващия, органа, издал административния акт и всички заинтересовани лица. По делото липсват данни община Ловеч да има това качество, поради което не е имало право да участва в делото. Обстоятелството, че разрешението за строеж е издадено от името на общината, не прави последната заинтересовано лице, защото предмет на разглеждане е заповедта на началника на РДНСК. С оглед горното решението спрямо община Ловеч ще следва на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено. В останалата му, допустима част, решението е неправилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че сградата, в която е разрешена реконструкцията, е в режим на етажна собственост. "Ловеч Пропъртис Мениджмънт" ООД, видно от представения по делото нотариален акт, е собственик на сграда - Кафе-сладкарница, магазин, хотелска част, складове, монолитна стоманобетонова конструкция, със застроена площ 985 кв. м, помещение на кота +5,90 с разгърната застроена площ от 303,55 кв. м - трети тавански етаж и помещение на кота + 4,60 с площ от 198,80 кв. м, заедно с правото на строеж върху държавна земя, която сграда се намира в УПИ I, кв. 206 по плана на гр. Ловеч, кв. "Вароша". С разрешение за строеж № 215/16 юли 2007 година на главния архитект на община Ловеч е разрешена реконструкция само на тези части от сградата, които са собственост на посоченото по-горе дружество. Това обстоятелство, както и факта, че с предвиденото преустройство не се променя предназначението на имота, собственост на "Ловеч Пропъртис Мениджмънт" ООД, недвусмислено е посочено в заключението на вещото лице. Последното е установило също така, че от общите части на сградата се изменя само покрива в конструктивно отношение, като в архитектурно отношение се запазва какъвто е бил преди реконструкцията. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че с разрешената реконструкция се засягат съществено общи части на сградата - покрив, подпокривно пространство и водосточни тръби, е неправилен. Съдът е отбелязъл, че липсва легална дефиниция на понятието "съществено засягане на общи части на сграда" и е заключил, че то следва да бъде определяно за всеки конкретен случай. Това е така, но за да се приеме наличие на съществено засягане на общи части следва да бъдат изложени съображения за всеки конкретен случай. Това административният съд не е направил, а само е отбелязъл, че изменението в конструктивно отношение представлява съществено засягане на общата част. Тази обща част в случая е покрива на сградата. Не е бил спорен въпроса относно това, че покривът е бил изпълнен с дървена покривна конструкция, заменена по проект със стоманобетонова такава при запазване на формата на покрива и покритието от каменни плочи. В текста на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ е дадено определение на понятието "реконструкция" - възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите, т. е. по дефиниция реконструкцията винаги е свързана с промяна в конструктивно отношение. В случая обаче не може да се приеме, че с промяната на конструкцията на покрива се изменя съществено тази обща част на сградата. Безспорно е налице изменение, което обаче има за цел да подобри състоянието на общата част, но без да се изменя нейния вид и предназначение. Същото се отнася и до промяната на водосточните тръби и улуците. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото са налице данни за лошото състояние на тези общи части, което обстоятелство също води до извода, че разрешените изменения в тях не са съществени. Неправилен е и извода на съда относно наличието на преустройство на подпокривното пространство, което също е обща част. Такова преустройство - видно от заключението на вещото лице, не е предвидено в оспореното пред началника на РДНСК - гр. Ловеч разрешение за строеж. Реконструкцията обхваща само тази част от подпокривното пространство, която е индивидуална собственост на "Ловеч Пропъртис Мениджмънт" ООД. Тази част действително не е оградена със стени, но е в достатъчно степен индивидуализирана, за да е възможно извършването на реконструкция само на тази част. В тази връзка следва да се отбележи, че с решението си съдът недопустимо е игнорирал неотменения титул за собственост на посоченото дружество, тъй като обстоятелството, че липсват преградни стени не може да доведе до промяна в собствеността. Помещението на кота + 5,90 с площ от 303,55 кв. м не е обща част от сградата, а индивидуална собственост на дружеството, поради което предвидената в него реконструкция не представлява отнемане на общи части и промяна на предназначението им. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях когато не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им и не се изменят съществено общите части на сградата. В случая - противно на приетото от административния съд, тези предпоставки са налице. Поради това за издаването на оспореното разрешение за строеж не е било необходимо съгласието на останалите собственици на обекти в сградата. Като е приел обратното, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. С оглед горното жалбата на Димитър Димов Маджаров, вписан като едноличен търговец под фирма ЕТ "Димитър Маджаров", срещу заповед № ДК-10-10/11 септември 2007 година на началника на РДНСК - гр. Ловеч, е била неоснователна. Постановеното в обратния смисъл решение като неправилно ще следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което жалбата ще следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,