Решение № 7346 от 4.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3534/2009 г.

Решение № 7346 от 4.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3534/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоичко Костадинов Кафтански срещу решение № 1379 от 23.12.2008 г. по адм. дело № 1377/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед № РД-18-35/06.03.08 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Крислово, Община Марица, в частта й за границата между ПИ № 501.147 и ПИ № 501.146 и преписката е върната на АГКК за коригиране на тази граница. Твърди се, че решението е неправилно и се претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. От ответниците по касационната жалба, Запрян Запрянов намира същата за неоснователна, а изпълнителният директор на АГКК не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил Заповед № РД-18-35/06.03.08 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Крислово, Община Марица, в частта й за границата между ПИ № 501.147 и ПИ № 501.146 и е върнал преписката на АГКК за коригиране на кадастралната карта, в частта й за тази граница. За да постанови решението си съдът приел, че административния акт в тази част е незаконосъобразен, поради нарушения на чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Така постановеното решение е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на процесуалноправните норми и следва да се остави в сила. От данните по делото и от заключението на вещото лице е установено, че при одобряване с процесната заповед на кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Крислово, Община Марица, в частта им за границата между ПИ № 501.147 и ПИ № 501.146, не са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Установено е, че границата между двата имота е материализирана с ограда. Материализираната граница съответства на последния КЗРП, одобрен със Заповед № РД-09-60/16.02.1994 г. и на актовете са собственост на касатора и ответника по касационната жалба Запрян Запрянов. За тази граница не е имало и спор между последните. С обжалваната заповед тази граница е променена. При тези данни правилно административният съд е отменил обжалваната заповед в оспорената й част. Изпълнителният директор на АГКК няма правомощия в производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри по чл. 35 и сл. от ЗКИР да променя съществуващите до този момент граници на имотите. С разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, са установени изисквания не само за запазване на съществуващите до този момент граници на имотите, но и е установено приоритетното подреждане на критериите, по които следва да се отразят в кадастралната карта и кадастралните регистри съществуващите граници. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени. Затова след като е установил, че с процесната заповед е установена нова граница, която не почива на материализираната такава, на последния кадастрален и регулационен план от 1994 г. и на документите за собственост на имотите, административният съд правилно е отменил заповедта на изпълнителния директор на АГКК в оспорваната й част. Дадените указания по тълкуването и прилагането на следва да се считат за спазване поредността на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 - първо да бъде съобразена съществуващата на място материализирана граница с ограда, а там където такава липсва или е невъзможно точното определяне на границата между двата имота - същата да нанесена съобразно КЗРП, одобрен със Заповед № РД-09-60/16.02.1994 г. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,