Решение № 2352 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7652/2016 г.

Решение № 2352 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7652/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Т. Л.. Жалбата е против решение № 540 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 233/2016 г. на Административен съд С. - област. С него по жалба на Т. Д. Д. е отменено уведомително писмо изх. № 01-6500/7746-1 от 26.01.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 за кампания 2014. С касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорваното съдебно решение и постановяване на ново решение, с което да бъде оставен в сила обжалвания административен акт. Ответникът - Т. Д. Д., чрез пълномощника си адв. Е. Й., с отговор на касационната жалба, в съдебно заседания и представени в него писмени бележки, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение № 540 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 233/2016 г., Административен съд С. - област по жалба на Т. Д. Д. е отменил уведомително писмо изх. № 01-6500/7746-1 от 26.01.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 за кампания 2014. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че за Т. Д. Д. не са била налице основанията за прекратяване на агроекологичния ангажимент по чл. 18, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11 или наредбата/. В тази насока е изложил мотиви, че жалбоподателят в производството пред административния съд е доказал опит по Биологично растениевъдство съгласно чл. 20, ал. 4, т. 2 от Наредба 11 с представения от него в срока по чл. 57, ал. 2 от наредбата Сертификат № 01/2014-BG315 от 20.01.2014 г., издаден от "К. С." - сертифициращ орган съгласно Регламент ЕО 834/2007 г. - биологично земеделие. Освен това по делото били представени и 2 бр. договори с контролиращото лице и 6 бр. сертификати, издавани за периода от 2012 г. до 2015 г., които макар и непредставени изрично в срока по чл. 57, ал. 2 от наредбата, били представени в ДФ "Земеделие" на основание чл. 68 от наредбата. Освен това при приложението на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 11, Т. Д. Д. като физическо лице не следвало да бъде третиран различно от едноличните търговци, тъй като и в двата случая имало един и същ правен субект и едноличният търговец като физическото лица отговарял за задълженията си от търговската му дейност с цялото си имущество. На последно място администратвният съд е приел, че административният орган не е отчел тежестта и степента на нарушението, при това след като Т. Д. Д. е представил доказателство, че има опит и че производството му е проверено и сертифицирано официално от контролиращото лице ежегодно, за което имало налични данни както в ДФЗ, така и в МЗХ. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Установява се, че касационният ответник Т. Д. Д. е уведомен с уведомително писмо изх. № 01-6500/10091 от 21.09.2012 г. /л. 21 от делото/ за одобрените за участие парцели по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 214 "Агроекологични плащания", съгласно приложена към уведомителното писмо таблица. От същата е видно, че са одобрени 14 парцела с обща площ от 14,25 ха, по четири агроекологични дейности по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 - АП06, АП07, АП08 и АП10, като описанието на тези дейности са посочени в приложение № 1б от Наредба № 11. Според чл. 20, ал. 1 от наредбата подпомаганите лица преминават агроекологично обучение или информационни дейности по агроекология до 31 декември на втората година считано от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане или доказват наличие на опит в извършването на дейностите, които са избрали да прилагат. Видно е, че условията в тази разпоредба са в алтернитност - подпомаганите лица трябва или да преминат агроекологично обучение, респ. информационни дейности по агроекология до посочената в разпоредбата дата или да докажат наличие на опит в извършването на дейностите, които са избрали да прилагат. Санкцията за неизпълнение на това задължение е посочена в разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 11 - ДФ "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват 100 % от получената финансова помощ. На последната разпоредба се е основал и административният орган с обжалваното пред първоинстанционния съд уведомително писмо, с което е прекратил агроекологичния ангажимент на Т. Д. Д. по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 за кампания 2014 г. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че Т. Д. Д. не е изпълнил нито едно от двете алтернативни изисквания на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 11, поради което правилно му е прекратен агроекологичния ангажимент на основание чл. 18, ал. 1 от Наредба № 11 с процесното уведомително писмо. Според първото изискване на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 11 Т. Д. Д. е следвало да премине агроекологично обучение или информационни дейности по агроекология до 31.12.2013 г. Той е преминал информационна дейност, но това е станало на 18.05.2014 г., следователно след срока по на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 11. Възлагането на друго лице - К. С. Г., да управлява агроекологичната дейност на касационния ответник, е без значение за настоящия спор. Така е, защото нормата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 11 задължава да отговаря лицето, изрично упълномощено да управлява агроекологичната дейност, но само при подпомагане на юридически лица или еднолични търговци, какъвто касационният ответник не е. Доводите в обжалваното решение за припокриване на физическото лице и едноличния търговец са неотносими за настоящото производство. С нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 11 изрично е направено разграничение между физическото лице и едноличния търговец. Като в първия случай е възложено на физическото лице да премине агроекологично обучение или информационни дейности по агроекология. А при едноличния търговец това е вменено в задължение на лицето, изрично упълномощено да управлява агроекологичната дейност. Разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 11 е част от действащото право, ясна е и не може да се прилага разширително. Касационният ответник Т. Д. Д. не е изпълнил и алтернативното изискване на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 11. Според него той е следвало да докаже наличие на опит в извършването на дейностите, които е избрал да прилага. Кое се признава за опит е посочено в чл. 20, ал. 4 от наредбата, като относима за настоящия спор е т. 2 - за подмярка "Биологично земеделие", в която според чл. 2, ал. 1, т. 1, б. "а" от наредбата влиза и направление биологично растениевъдство, за което е одобрен агроекологичния ангажимент на касационния ответник. В цитирания чл. 20, ал. 4 от наредбата е посочено, че за опит са признава сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство, издаден от контролиращо лице. Как става доказването на опита е посочено в чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11, сред посочените в нея начини и относимата т. 3 - сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното производство, издаден от контролиращо лице. А в разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Наредба № 11 е посочен срокът за представяне на доказателство за опит. Посочено е, че копие на документите се прилага най-късно при подаването на заявленията по чл. 7, ал. 2 от наредбата на третата година от поетото агроекологично задължение. В случая Т. Д. Д. е подал заявление за плащане на третата година от поетото агроекологично задължение на 29.05.2014 г. Следователно до тази дата според чл. 57, ал. 2 от Наредба № 11 той е следвало да докаже опит по чл. 20, ал. 1 от наредбата. Към това заявление е приложено единствено сертификационно писмо № 01/2014-BG315 от 20.01.2014 г., издадено от контролиращото лице "К. С.". Следователно единственото това сертификационно писмо може да се обсъжда дали то доказва наличието на опит по чл. 20, ал. 1 от наредбата. Останалите представени по делото шест сертификационни писма не могат да служат за доказване на опит, тъй като те не са били представени в срока по чл. 57, ал. 2 от Наредба № 11, поради което административният съд неправилно е формирал правни изводи въз основа на тях. Също неправилно първоинстанционния съд е приел, че шестте допълнителни сертификационни писма били представени в ДФ "Земеделие" на основание чл. 68 от наредбата. Тази разпоредба сочи задължение на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, да създаде и поддържа електронна система, в която посочени в разпоредбата лица въвеждат данни за извършените през текущата година проверки. Тази разпоредба е неотносима за настоящия спор, тъй като доказването на опита според изричната разпоредба на чл. 57, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба № 11 следва да става от кандидатите за подпомагане - това тяхно задължение е изрично посочено в ал. 1. За прецизност следва да се посочи, че представените по делото шест сертификационни писма по никакъв начин не е установено да са били и въведени в електронната система по чл. 68 от наредбата. С оглед на изложеното единствено относимо за доказване на опит по чл. 20, ал. 1 от наредбата е сертификационно писмо № 01/2014-BG315 от 20.01.2014 г. Видно от неговото съдържание нито един от парцелите, посочени в него, за които е установено съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното производство, не съответства като идентификационен номер на номерата на парцелите, които с уведомително писмо изх. № 01-6500/10091 от 21.09.2012 г. са одобрени на касационния ответник за участие по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 214 "Агроекологични плащания". За някои от тях има близост на посочените номера, но разпоредбите на чл. 20, ал. 4, т. 2 и чл. 57, ал. 1, т. 3 от наредбата изискват сертификатът или писменото доказателство да доказват съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство. Или следва да се докажат съответствие на всички произведени продукти от оторизираните парцели, а не на част от тях. Затова не може да се приеме, че и представеното сертификационно писмо № 01/2014-BG315 от 20.01.2014 г. доказва изисквания в чл. 20, ал. 1 от наредбата опит на Т. Д. Д. в извършването на дейностите, които е избрал да прилага. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд С. - област е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Затова то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК, е неоснователно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,