Решение № 13371 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на София Тех Парк АД, със седалище в гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение 2335/10.04.2024 г., по адм. дело 63/2024 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РД-02-16-1730 от 30.11.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. (ОПИК) с което на София Тех Парк АД е определена финансова корекция в размер на 217 257,05 лв., представляващи 100% от предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP002-1.003-0001-С02, пропорционално на установения период от 28.10.2022 г. до 18.09.2023 г., за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Касационният жалбоподател София Тех Парк АД, счита обжалваното решение за неправилно постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че оспореният административен акт е мотивиран. Сочи, че с цел да докаже значителна промяна и да обоснове определянето за финансова корекция органът е направил бланкетно описание на предполагаемото нарушение, без да извърши каквито и да е било проверки и без да докаже, защо според него са засегнати естеството и целите на проекта. Счита, че отдаването на наем на два апарата от множеството съществуващи такива в Парка по никакъв начин не може да доведе до извода, че проектът не се изпълнява или се засяга изпълнението на неговите цели. На следващо място касаторът твърди, че размерът на финансовата корекция не е определен правилно. Поддържа аргументите изложени в първоинстанционната си жалба относно т. нар. устойчивост на проекта, реферирайки към Пренотификацията за проекта (Приложение VII към АДБФП), които съдът не е обсъдил. Сочи, че в чл. 18 до чл. 45, включително, от Пренотификацията са описани условията и начинът за използване на научноизследователската инфраструктура - Лабораторния комплекс, като изрично в чл. 45, ал. 3 от Пренотификацията е посочено, че така описаният механизъм ще се прилага докато инфраструктурата се амортизира, като е приет 25-годишен срок за амортизация. Според касатора, макар и в Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013) да е посочен 5-годишен срок за дълготрайност на операциите, следва да се вземе предвид уговореното в конкретния договор за БФП, включително и Пренотификацията, условията на която се прилагат с предимство, което се потвърждава и от разпоредбата на т. 3.8.8 от АДБФП. Счита, че съвкупното тълкуване на разпоредбите на Пренотификацията, при тяхната логическа взаимосвързаност, води до извод, че задължението на София Тех Парк АД относно начина на използване на научноизследователската инфраструктура е дефинирано за период от 25 години, поради което следва да се приложи 25-годишен период за дълготрайност на операцията и при определяне размера на финансовата корекция и на база на този срок да се изчисли пропорционално размера на финансовата корекция. Оспорва извода на съда, че не се установяват правила за държавни помощи, като сочи, че целият документ Пренотификация всъщност установява правила относно режима на държавна помощ във връзка с предоставеното на дружеството финансиране и правилата за т. нар. режим не помощ, които обосновават директното предоставяне от ЕК на безвъзмездната финансова помощ с интензитет над 90%. В този документ се съдържат също така правила, които касаят начина на ползване на инфраструктурата, включително научноизследователската и предвиждат срокът (25 години), за който важат тези ограничения в начина на използване на тези компоненти и задължение за реинвестиране обратно в същите тези компоненти на получените от използването им приходи. Твърди, че договорът за наем с Централната лаборатория за химични изпитвания и контрол (ЦЛХИК) не е сключен по инициатива на София-Tex Парк АД, а е в резултат на решение на правителството на Република България и поради това оспореният акт за определяне на финансова корекция следва да бъде отменен, тъй като не е в резултат на решение (действие/бездействие) на дружеството. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да му присъди направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е постановено въз основа на следната фактическа обстановка: На 11.04.2017 г. между ръководителя на УО на ОПИК София Тех Парк АД е сключен АДБФП BG16RFOP002-1.003-0001-C02 за изпълнение на проект Научно-технологичен парк Фаза 2. Срокът за изпълнение на проекта е 24 месеца, като със споразумение от 17.12.2018 г. е удължен на 32 месеца и 20 дни до 31.12.2019 г. Проектът е на стойност 12 317 649,91 от които 12 273 362,81 лв. е размерът на БФП. Съгласно т.14.1. от Пренотификация (Приложение VII към АДБФП), Дружеството и изследователски организации следва да установят сдружение под формата на ЮЛНЦ. Това сдружение е отдало под наем на ЦЛХИК, в периода на дълготрайност на инвестицията, два от закупените по проекта активи система за обединена хроматография Shimadzu Nexera UC за работа при високи налягания с тройноквадрапулен масспектометър Shimadzu LCM-8045 и газов хроматограф с квадрапулен масспектрален детектор. Отдаването под наем е осъществено по силата на договор от 27.10.2022 г., прекратен на 18.09.2023 г. До бенефициера са изпратени писма от 29.06.2023 г. и от 03.08.2023 г. с искане за представяне на информация в т.ч. и с оглед характера на дейностите, извършвани с наемните обекти. С писма от 26.07.2023 г. и 04.09.2023 г. дружеството е уведомило УО, че оборудването се използва за провеждане на изпитания за нуждите на официалния контрол по вноса на храни от неживотински произход, които са приоритетни за националните интереси на България. На 25.10.2023 г. София Тех Парк АД е уведомено за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 09.11.2023 г. Дружеството е представило възражение. На 30.11.2023 г. с Решение РД-02-16-1730 на ръководителя на УО на ОПИК, на основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4, чл. 71, чл. 72 и чл. 75, ал. 1. изр. второ и ал. 2 ЗУСЕФСУ, на София Тех Парк АД е определена финансова корекция в размер на 217 257,05 лв., представляващи 100% от предоставената финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по АДБФП BG16RFOP002-1.003-0001-С02, пропорционално на установения период от 28.10.2022 г. до 18.09.2023 г., за нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Компетентността на издателя на решението е доказана с приложена по делото Заповед РД-16-64/10.03.2022 г. на министъра на иновациите и растежа, с която е определен ръководител на УО на ОПИК. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че при положение, че активите са отдадени под наем за изпълнение на цели отвъд финансиращия проект и засягащи естеството му и условията за изпълнението, то условието за наличие на съществена промяна е установено. Приел е още, че в посоченият период активите са използвани реално за отдаване под наем, а не за научно-развойна дейност. Обосновал е извод, че използването на производствените инвестиции в отклонение от естеството, целите или условията за изпълнение на проекта е съставомерно и представлява основание за възстановяване неправомерно платените суми. Относно преценката за значителност на изменението, през призмата на времевата продължителност на използване активите, в отклонение от целите, за които е отпуснато финансиране за закупуването им, съдът е приел, че отклонение от изискванията за експлоатация на придобитите активи за период от една година, през призмата на нормативно регламентиран 5-годишен период на дълготрайност на операциите не може да се приеме за незначително, предвид факта, че същото засяга 20% от общата продължителност. Приел е за неоснователен и недоказан доводът на дружеството-жалбоподател за 25 г. период на дълготрайност на операциите, тъй като държавата не е определила различен срок сключвайки АДБФП, който да се вземе за определящ. При анализ на клаузите на АДБФП съдът е обосновал извод, че срокът за устойчивост на проекта е 5 г. Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт и е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция. Безспорно е, че за да е налице основание за определяне на финансова корекция е необходимо бенефициерът да е осъществил нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент 1303/2013. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция) финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) 1303/2013. В чл. 71, параграф 1 от Регламент 1303/2013 са предвидени следните случаи и срокове за дълготрайност на операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции: Операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от крайното плащане към бенефициера или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавна помощ - когато е приложимо - подлежат на едно от следните: а) прекратяване или преместване на производствена дейност извън програмния район; б) промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено търговско дружество или публичноправна организация неправомерно преимущество; в) значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели. В случая ръководителят на УО се е позовал на разпоредбата на чл. 71, параграф 1, б. в) от Регламент 1303/2013 г. За да намери приложение цитираната разпоредба следва да е налице извършването на "значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение на проекта и която би довела до подмяна на неговите първоначални цели". В настоящия случай безспорно е установено, че за периода от 28.10.2022 г. до 18.09.2023 г. бенефициерът не е използвал придобитите по проекта активи - системата за обединена хроматография Shimadzu Nexera UC за работа при високи налягания с тройноквадрапулен масспектрометър Shimadzu LCM-8045 и газовия хроматограф с квадарпулен масспектрален детектор, за осъществяване на посочената в проекта дейност и постигане на заложените цели. Следователно, макар системата да е внедрена и с нея да са се извършвали контролни дейности в посочения период, тя не се е използвала за постигане целите и задачите на проекта, а именно да идентифицира, привлече и насърчи иновативни идеи и проекти, които да доведат до комерсиализиране на иновативни продукти, процеси и услуги, стимулиращи секторите на икономиката с голяма добавена стойност, които да са конкурентноспособни и да създават допълнителна заетост и специфичната цел създаване на устойчива инфраструктура и съоръжения, необходими за привличането и физическото събиране на едно място на нови и утвърдени технологични компании и научни групи.... . Неоснователен е доводът на касатора, че оспореният административен акт е немотивиран. Обоснован е изводът, че активите, закупени по проекта, макар и в експлоатация, не са използвани по предназначение - за целите на научно-изследователска и развойна дейност, като по този начин бенефициерът е допуснал значителна промяна за период от 325 дни, изразяваща се в отдаване под наем на двата актива и използването им не за научно-изследователски и иновационни дейности, а за провеждане на изпитвания за нуждите на официалния контрол по вноса на храни от неживотински произход. Административният орган подробно е мотивирал установеното нарушение, като е посочил конкретно по какъв начин допуснатата значителна промяна, е засегнала естеството, целите и условията за изпълнение и е довела до подкопаване на първоначално поставените цели. С оглед изложеното правилен и обоснован е изводът на органа, потвърден от съда, че е доказана значителна промяна на целите или условията за изпълнение на проекта, която подкопава постигането на първоначалните цели, за които е предоставено безвъзмездното финансиране и това представлява нарушение на чл. 71, параграф 1, б. в), предл. второ и трето от Регламент 1303/2013 г. Неоснователни са доводите за неправомерно прилагане на срока за дълготрайност на операциите, за сметка на този за амортизацията на активите. Изискването за дълготрайност на операциите по чл. 71 от Регламент 1303/2013 г., приложено в чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), съответно по т. 1. 9 от Общите условия към АДБФП, в най-общи линии поставя срок за дълготрайност 5 години (3 за малки и средни предприятия), като по никакъв начин не обвърза този срок с амортизацията на активите. Пренотификацията, на която се позовава касаторът, не третира въпросите за устойчивост на инвестициите и тяхната дълготрайност, още по-малко от гледна точка допустимостта за финансиране съобразно правилата за финансовия регламент. Амортизацията на активите обикновено значително надвишава този срок. Цитираните в жалбата хипотези, в които се определя разрешаването на противоречия между приложенията към договора и самия договор не засягат приложимостта на законодателната рамка, въз основа на която функционира финансирането на Оперативната програма. Неотносими към установеното нарушение са доводите на касатора, че договорът за наем с ЦЛХИК е в резултат на решение на правителството на Република България и не е налице решение (действие/бездействие) на дружеството. Липсата на възможна алтернатива за извършване на необходимия контрол от страна на държавата върху употребата на продукти за хранителна защита в храни от неживотински произход на Граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево Капъкуле, не отменя задължението на бенефициера по договора за безвъзмездна финансова помощ, с всички произтичащи от това права и задължения. Изложеното прави правилен извода на съда за наличие на нарушение на чл. 71, параграф 1, б. в), от Регламент 1303/2013, което представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ. Правилна е и квалификацията на нередността по т. 3 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата. Правилно е изчислен и точният размер на корекцията, при съобразяване с релевантния проверяван период. При липса на основание за намаляване на процентния показател, органът правилно е приложил този от 100%, като законосъобразно е определена и основата, върху която е изчислена корекцията. Предвид изложеното доводите на касатора, за неправилност на обжалваното съдебно решение, са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, точно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди касаторът да заплати на Министерството на иновациите и растежа юридическото лице в чиято структура е органа-ответник, поисканите и направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,