Решение № 1888 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11843/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ- Плевен против Решение 3778 от 30.10.2024 г. по адм.д. 483/2024 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отменено Решение 2153-14-34/15.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата на З. Г. В. и е потвърдено изцяло Разпореждане 14/28.02.2024 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основния по чл. 209, ал. 3 от АПК. Твърди се, че с постановеното решение първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на правораздавателните си правомощия. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени постановеното от първоинстанционния съд решение и да остави в сила като правилно и законосъобразно Решение 2153-14-34/15.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ- Плевен. Ответникът по касационната жалба - З. Г. В., не се явява и не се представлява. В писмен отговор от 28.11.2024 г. оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила Решение 3778/30.10.2024 г. по адм.д. 483/2024 г. на Административен съд- Плевен, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е отменил акта на административния орган поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Като прецени правнорелевантните факти, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба на Директора на ТП на НОИ- Плевен за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил Решение 2153-14-34/15.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Плевен, с което е отхвърлена жалбата на В. срещу разпореждане 14/28.02.2024 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Плевен в частта относно началната дата, от която е възобновено изплащането на пенсията; върнал е преписката на ТП на НОИ- Плевен за ново произнасяне относно началната дата, от която е възобновено изплащането на пенсията на В., при съобразяване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. След като е обсъдил релевантната по делото фактическа обстановка, Административен съд- Плевен е приел, че определената от административния орган дата за възобновяване на личната пенсия на В. е неправилна и пенсията е трябвало да продължи да се изплаща и след 01.09.2023 г. на основание ЕР на ТЕЛК 2818/30.09.2020 г. Изложени са мотиви, че нито Регионалната здравна инспекция е изпълнила своето задължение по чл. 101б. ал.1 от Закона за здравето, нито РКМЕ - своето задължение по чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ в приложимата редакция /към момента е изменена с ДВ бр. 23/2024г./, а именно писмено да уведомят оспорващия за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия, за да може същият да подаде в срок необходимите документи за редовното преосвидетелстване, така че лицето да няма прекъсване при получаването на пенсията си. Така постановеното решение е правилно. ВАС изцяло споделя приетата за установена от решаващия състав фактическа обстановка по случая и изведените въз основа на нея правни изводи, въз основа на цялостен и задълбочен анализ на фактите и доказателствата. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до това дали органите на НОИ правилно са определили началния момент на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при възобновяването й. Безспорно е по делото, че с вх. 152023080197471/01.08.2023 г. З. В. е заявил искане за преосвидетелстване до ТЕЛК-Плевен. С Експертно Решение /ЕР/ 94506/21.12.2023 г. на ТЕЛК е дадена оценка на намалена работоспособност 60% и срок до 01.12.2026 г., като за периода 01.09.2023 г.-21.12.2023 г. е спряно изплащането на пенсията, тъй като е прието, че не са налице предпоставките за получаване такава. Посочено е също, че по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето, поради което правилно пенсията е била възстановена от датата на преосвидетелстването- 21.12.2023 г. След проведено оспорване на Разпореждане 14/28.02.2024 г. на ръководителя на ПО, с което на лицето е възобновена, на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 4 от НПСОС, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 21.12.2023 г., е издадено и процесното Решение 2153-14-34/15.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ- Плевен, с което е потвърдено изцяло Разпореждане 14/28.02.2024 г. и жалбата на В. е отхвърлена. При тези фактически установявания Административен съд- Плевен е приел, че не са налице предпоставките на чл. 30, ал. 4 от НПОС и в случая забавата за подаване на документите за преосвидетелстване се дължи на неизпълнение на законово задължение на органа за медицинската експертиза, който е следвало, но не е сторил това - да уведоми не по-късно от 4 месеца преди изтичане на срока на ЕР лицето, че следва да подаде документи за преосвидетелстване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано първоинстанционния съд, в съответствие с приложимия материал закон е преценил, че в процесното разпореждане неправилно е възприето, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване следва да бъде възобновена от 21.12.2023 г. В Решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен и в потвърденото с него разпореждане не се съдържат фактически констатации относно наличието на "неуважителни причини" по смисъла на чл. 30, ал. 4 от НПОС. Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от НПОС, /изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г./, предвижда, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. Предвид липсата на доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 30, ал. 4 от НПОС не е имало и основание за неговото приложение. От друга страна, при постановяване на решението Директорът на ТП на НОИ- Плевен се позовава и на чл. 69, ал. 3 от Наредбата за медицинска експертиза /НМЕ/ като основание да се приеме за безспорно установено вписаното в ЕР на ТЕЛК, че несвоевременното преосвидетелстване е по вина на лицето. Съгласно чл. 69, ал. 3 от НМЕ, когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2 - /крайният срок на ЕР/, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това. В ЕР на ТЕЛК 94506/21.12.2023 г. действително е посочено, че късното преосвидетелстване е по вина на лицето, но не са визирани причините за това. Разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от НМЕ обаче не съдържа изрично изискване ТЕЛК да се произнася относно вината на лицето, респективно да преценява дали има уважителни причини за неявяването. Компетентен в случая е пенсионният орган, който съгласно изискването на чл. 30, ал. 3, предл.3 от НПОС е следвало да съобрази дали закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето или не е. В чл. 30, ал. 4 от НПОС се съдържа изразът "уважителни причини", като единствено мотивираното им неналичие би било условие за прилагане на разпоредбата. Вписването в ЕР на ТЕЛК, че "по-късното преосвидетелстване е по вина на лицето" не установява релевантните за приложението на чл. 30, ал. 4 от НПОС факти, вкл. и по аргумент от чл. 69, ал. 3 от Наредбата за медицинска експертиза /НМЕ/, която правна норма изисква в решението си ТЕЛК да "отбелязва закъснението и причините за това", а това не е сторено. Спорен е и въпросът за доказателствената сила на това отбелязване. Правилна е преценката на административния съд, че в случая не е спазена нормата на чл. 101, б. Б, ал. 1 от Закона за здравето, която вменява в задължение на Регионалната здравна инспекция да уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. По делото не са представени доказателства за надлежно уведомяване в този смисъл. В допълнение, не е съобразена и разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, която в приложимата й редакция, в сила от 01.01.2020 г. предвижда задължение за РКМЕ, а според сега действащата такава - за РЗИ, да уведоми служебно лицата по ал. 1 от същата разпоредба, каквото лице се явява и В., за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия. По делото не се установява подобно уведомяване да е извършено. При така установеното, съдът намира, че закъснялото преосвителстване се дължи на неуведомяване от страна на РЗИ по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ и чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ на подлежащото на преосвидетелстване лице. В тази връзка е следвало пенсията на последното да продължи да се изплаща и след 01.09.2023 г. на основание ЕР на ТЕЛК 2818/30.09.2020 г., каквато е и целта на закона. Като не са изследвали наличието на надлежно уведомяване по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, респективно чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, пенсионният орган и Директорът на ТП на НОИ-Плевен са постановили актовете си без да изяснят всички обстоятелства от значение за конкретния случай, в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК. Последното от своя страна е довело до извеждане на неправилен извод, че вината за късното преосвидетелстване е на З. В.. Предвид изложеното, като е отменил Решение 2153-14-34/15.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Плевен, с което е отхвърлена жалбата на З. Г. В. и е потвърдено Разпореждане 14/28.02.2024 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Плевен относно началната дата, от която е възобновено изплащането на пенсията на В., Административен съд- Плевен е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На ответника също не се дължи присъждане на разноски, тъй като такива не са поискани. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение