Решение № 561 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 63/2008 г.

Решение № 561 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 63/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на община К. срещу въззивно решение № 213 от 30.10.2007 г. по гр. дело № 244/2007 г. на Кърджалийския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Според касатора въззивният съд необосновано е приел, че продажбата на апартамента е извършена без съгласието на ищцата. Съгласието и не е материализирано с документ, но тя е знаела за продажбата и е била съгласна с нея. Ответницата по касационната жалба Н. Й. М., град К., не е заявила становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: С решение № 222 от 23.11.2005 г. по гр. дело № 281/2005 г. Кърджалийският окръжен съд е обезсилил решение № 419 от 10.08.2005 г. на Кърджалийския районен съд по гр. д. № 133/2005 г. и е прекратил производството по делото. С решение № 479/5.07.2007 г. по гр. дело № 100/2006 г. на ВКС на РБ е отменено решение № 222 от 23.11.2005 г. по гр. дело № 281/2005 г. на Кърджалийския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение № 213 от 30.10.2007 г. по гр. дело № 244/2007 г. на Кърджалийския окръжен съд е оставено в сила решение № 419 от 10.08.2005 г. на Кърджалийския районен съд по гр. д. № 133/2005 г., с което е признато за установено по отношение на община К., че Н. Й. М. е собственик на 1/2 идеална част от апартамент № 1, намиращ се в град К., на ул. "Т" № 18, бл. "С" № 6, ет. 1, състоящ се от столова, кухненски бокс, дневна, спалня, баня, клозет, главно антре, килер, антре, изолационно антре, лоджа дневна със застроена площ от 117 кв. м. Въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от процесното жилище. То е закупено през 1981 г. по време на брака и с О. И. И. и е било съпружеска имуществена общност. След прекратяването на брака през 1988 г. бившият и съпруг е продал през 1989 г. на община К. процесния имот. Така е прехвърлил собствеността върху целия имот без да е бил собственик на 1/2 идеална част от него. Неоснователни са доводите на касатора, че поради знанието на ищцата за продажбата, то същата има вещнопрехвърлително действие и за тази 1/2 идеална част от имота, която е нейна собственост. В случая знанието или незнанието за извършено разпореждане с чужд имот е без правно значение. След като по делото е безспорно установено, че ищцата не е била страна по договора за продажба, т.е. липсва нейно волеизявление за продажба на процесния имот, то следва да се приеме, че с договора за покупко-продажба не е прехвърлена нейната собствената 1/2 идеална част от апартамента. Продажбата на чужд имот или на идеална част от чужд имот не е нищожна, а няма вещноправен ефект по правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава (nemo plus juris ad alium transfere potest, quam iрse habet). Въззивният съд е извършил анализ на всички правнозначими факти, установени по делото. При напълно изяснена фактическа обстановка е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.