Решение № 10704 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2015 г.

Решение № 10704 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 58, ал. 1 ИК. Образувано е по жалба, подадена от ПП "РЗС" и ПП "Атака", подадени чрез упълномощените им представители съответно Младен Стоянов Ризов и Владислав Кирилов Лехчански, както и от последното физическо лице, в качеството му на регистриран кандидат за кмет и за общински съветник в община Кюстендил, действащо чрез процесуален представител адвокат Ангел Ангелов, срещу решение № 2484-МИ/НР/5.10.2015 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/. С атакувания акт е оставена без разглеждане жалбата на Владислав Кирилов Лехчански, като регистриран кандидат за кмет и за общински съветник в община Кюстендил, срещу общо 45 броя решения /номера от 195 до № 240 включително/, всички от 29.09.2015 г. на ОИК - Кюстендил, и е оставена без уважение жалбата на ПП "РЗС" срещу същите решения на ОИК - Кюстендил. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението на ЦИК, по които се претендира отмяната му и уважаване на жалбите, с които тази комисия е сезирана. В открито съдебно заседание първият и третият жалбоподатели се представляват от адвокат Ангел Ангелов, който поддържа подадените жалби. Централната избирателна комисия, редовно призована, чрез процесуалния си представител Мария Бойкинова, изразява становище за неоснователност на жалбите. Жалбата от ПП "РЗС" и от Владислав Кирилов Лехчански - кандидат за кмет и общински съветник в община Кюстендил, се явява подадена в законоустановения срок, от лица, инициирали производството пред ЦИК, в което е издадено обжалваното решение, поради което е допустима в съответно постановените по жалбите им части от него. В останалите й части, в т. ч. и по оспорването от ПП "Атака" на решение № 2484-МИ/НР/5.10.2015 г. на Централната избирателна комисия, производството е недопустимо, тъй като е образувано по жалби на лица, които не са активно легитимирани да атакуват решението на ЦИК /изцяло или отчасти/. На първо място, недопустима е жалбата, подадена от Владислав Лехчански, в качеството му на кандидат за кмет и общински съветник в община Кюстендил, срещу решението на ЦИК, в частта му постановена по жалбата на ПП "РЗС". На второ - недопустимо е оспорването от последната партия, на решението на ЦИК, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на физическото лице. На свой ред, жалбата на ПП "Атака" срещу решението на ЦИК от 5.10.2015 г. също е недопустима, като подадена от лице, което не е страна в производството пред тази комисия и няма активна легитимация да атакува постановения в него акт. По изложените съображения, съдът приема, че жалбите съответно на Владислав Лехчански, срещу решението на ЦИК, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на ПП "РЗС", на ПП "РЗС" срещу решението на ЦИК, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Владислав Лехчански, и на ПП "Атака" срещу решение № 2484-МИ/НР/5.10.2015 г. на Централната избирателна комисия, като недопустими, следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното по тях съдебно производство - да бъде прекратено. Разгледана по същество жалбата в първата й допустима част - подадена от Владислав Лехчански, в качеството му на регистриран кандидат за кмет и за общински съветник в община Кюстендил, срещу решение № 2484-МИ/НР/5.10.2015 г., в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата му срещу атакуваните пред ЦИК, общо 45 броя решения на ОИК - Кюстендил, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради следното: С обжалваните пред ЦИК решения на ОИК е определен състав на секционните избирателни комисии на територията на община Кюстендил. Правилно в тази връзка е съобразено от ЦИК, че след като в горепосоченото качество на участник в изборите Владислав Лехчански няма право да участва в консултациите за назначаване на СИК, нито да предлага включване на конкретни техни членове, то за него не е налице правен интерес от подаване на жалбата. Законосъобразно при това, жалбата му до ЦИК е оставена без разглеждане поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта й. Що се отнася до допустимо подадената жалба от ПП "РЗС", чрез Младен Ризов, срещу решение № 2484-МИ/НР/5.10.2015 г., в частта, в която е приета за неоснователна жалбата му срещу горепосочените 45 броя решения на ОИК - Кюстендил за определяне на състава на секционните избирателни комисии на територията на община Кюстендил, Върховният административен съд счита същата за основателна, но по различни от изложените в нея съображения, а именно: Централната избирателна комисия е сезирана с жалба срещу множество /общо 45 броя/ актове ОИК - Кюстендил за регистрация на секционни избирателни комисии на територията на община Кюстендил, с наведени твърдения за незаконосъобразност на определените състави на тези комисии, поради противоречието им с изискванията представителите на една и съща партия или коалиция да нямат мнозинство в комисията, както и техни представители да не са председател, заместник-председател и секретар на една и съща СИК. В изпратената по делото преписка от ЦИК липсват документи установяващи, че при постановяване на атакуваното решение са изследвани всички факти и обстоятелства от значение за случая, в т. ч. в коя хипотеза от уредените в чл. 91 ИК /на постигнато или непостигнато съгласие/, са назначени секционните избирателни комисии с атакуваните пред ЦИК, решения на ОИК - Кюстендил. Оттам и в постановеното от Централната избирателна комисия решение липсва обсъждане на наведените с жалбата твърдения, още по-малко е съобразен конкретния персонален състав на секционните избирателни комисии, назначени с всяко от обжалваните пред ЦИК решения на ОИК, и налице ли са обстоятелства, сочещи на необходимост от преценка дали съответната СИК противоречи на изискванията по чл. 92 ИК и ако не - защо. Съдът приема за недоказано възражението на процесуалния представител на ответната страна Мария Бойкинова, за недопустимостта на жалбата на ПП "РЗС" пред ЦИК, тъй като партията не била взела участие в проведените консултации. От една страна комисията е постановила решение по съществото на тази жалба, а от друга - по преписката липсват данни кои партии и коалиции са взели участие в консултациите по смисъла на чл. 91 ИК. Още повече, че противно на застъпеното от ЦИК становище, в кръга на вероятните участници в тях, според чл. 91, ал. 2, предложение последно ИК, попадат освен парламентарно представените партии и коалиции, и партиите и коалициите, които имат избрани с техни кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, и други партии и коалиции. Наред с горното следва да се има предвид, че по съществото на спора относно законосъобразността на атакуваните решения на ОИК, от ЦИК са изложени изключително оскъдни и при това, общо формулирани мотиви, за съответствие на атакуваните актове с приложимата нормативна уредба и относимите решения на ЦИК, без излагане на каквито и да било конкретни съображения по наведените оплаквания. С оглед изложеното, съдът приема, че при постановяване на атакуваното решение от ЦИК са допуснати особено съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяната на атакувания акт само на това основание. Липсата на установяване на релевантните за спора факти, възпрепятства възможността ВАС да извърши проверка по наведените в жалбата съображения за противоречие на решението на ЦИК с приложимия материален закон. Поради това, след отмяната на атакуваното решение, делото следва да бъде върнато като преписка на Централната избирателна комисия, с указания да изпълни задължението си да осъществи дължимия по реда на чл. 88, ал. 1 ИК контрол на обжалваните пред нея решения на общинска избирателна комисия. Водим от изложеното, Върховния административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав