Решение № 12926 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5386/2013 г.

Решение № 12926 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5386/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Диана Георгиева Димитрова, действаща в качеството си на ЕТ "Диана Димитрова", гр. Русе срещу Решение № 117/18.01.2013 г., постановено по адм. дело № 3397/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № 181104777/27.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 219/18.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е депозирала молба за отлагане на насроченото на 04.12.2012 г. открито съдебно заседание, ведно с приложен болничен лист, но съдът не се е съобразил с нея и е дал е ход на делото, с което е препятствал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Поради това счита, че атакуваният съдебен акт страда от посочения касационен порок и моли същият да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Диана Георгиева Димитрова, действаща в качестовото си на ЕТ"Диана Димитрова", гр. Русе срещу Ревизионен акт № 181104777/27.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 219/18.05.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на ревизираното лице са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. включително в общ размер 28 717,50 лева, ведно със съответните лихви за забава в размер на 17 623,04 лв.. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираното оспорване, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и съответствие с материалния закон. Преценил е, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства обосновават наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК и чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за 2007 и 2008 г. за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а презумптивната вярност на консатациите в РА не е опровергана. Това заключение е изведено въз основа на следните фактически констатации: През ревизираните периоди лицето има качеството на местно лице по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, регистрирано като едноличен търговец, което подлежи на облагане за доходите си от източници в страната и чужбина. През периода 2003-2010 г. на търговеца не е извършена пререгистрация и не са подавани декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 50 от ЗДДФЛ, като през ревизираните периоди лицето е било семейно, с едно пълнолетно дете и свързано лице с дружествата "Бултранс ком" ООД и "Агротрейд" ЕООД. Констатирано е, че на 11.08.2005 г. съпрузите Димитрови са продали придобит на 30.09.2002 г. недвижим имот, при вписана в НА цена на продажбата 25 000 евро и цена на придобиване 18 351,50 лева. Доходите от продажбата са определени като облагаеми по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), тъй като не отговарят на изискванията по чл. 12, ал. 1, б. "а" от закона, а ГДД за 2005 г. не е подавана. Прието е, че данъчната основа за доходите от продажбата, в размер на э от положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване възлиза на 15 447,88 лв. По данни за движението по банковите сметки на лицето е установено, че през ревизираните периоди то е получило чрез банкови преводи суми от физически лица, за които не е посочило нито основанието, нито предназначението им. През 2005 г. са установени преводи на стойност съответно 32 480 лв., 4 000 лв., 4 000 лв., 2460 лв., 1970 лв. и 10 400 лв. През 2006 г. - 1700 лв., 800 лв., 19 000 лв., през 2007 г. - 200 лв., а през 2008 г. - общо 3450 лв. Тъй като при извършените насрещни проверки на лицата, осъществили посочените банкови преводи, не е установен произхода на сумите, постъпили по банковите сметки на ревизираното лице, същите са приети за други доходи, недекларирани и подлежащи на облагане в размер на 52 850 лева за 2005 г., 21 500 лева за 2006 г., 200 лева за 2007 г. и 3 450 лева за 2008 г. Решаващият състав е установил, че органите по приходите са съставили баланси на касовата наличност, в които са включени данните за движението по банковите сметки на ревизираното лице, отчетени са предоставените от него и получените суми в брой от свързаните с него дружества, както и разходите за издръжка на едно лице от домакинството съгласно данните от НСИ, установени по данни от доставчиците разходи за електроенергия и телефон и дневни разходи за констатирани пътувания в чужбина, съобразно нормите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно съставения подневен баланс на паричния поток на лицето за 2005 г. салдото към 31.12.2005 г. е положително и възлиза на 56 508,52 лв. То е прието за начално салдо за 2006 г., а крайното салдо за нея също е положително и е в размер на 24 398,90 лв. Към 31.12.2007 г. е установено отрицателно салдо /превишение на разходите над приходите/ в размер на 27 749,19 лв., а в края на 2008 г. е формирано отрицателно салдо в размер на 19 731,96 лв. При тези параметри органите по приходите са определили обща данъчна основа в размер на сбора между стойностите на превишението на разходите над приходите /изразходени средства с неустановен произход/, получените средства по сметките на физическото лице чрез преводи, за които не е установено основанието, като за 2005 г. в данъчната основа за облагане е включена э част от разликата между продажната и придобивната цена на прехвърления недвижим имот. След като подробно е изследвал релевантните параметри при формирането на данъчната основа за процесните периоди, съдът е приел, че същата е законосъобразно определена. Преценил е, че при установените през 2005 и 2006 г. положителни салда на паричните потоци, определената данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица правилно е формирана само от установените по размер неотчетени приходи от продажба на недвижим имот и получени суми без правно основание, а за 2007 и 2008 г. законосъобразно превишението на разходите над приходите е възприето като подлежащ на облагане доход по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК и е включено съответно в годишната основа за определяне на данъка върху доходите на физическите лица по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. В обобщение, съдът е формирал извод за законосъобразност на оспорения РА, с оглед на което е и отхвърлил предявената срещу него жалба. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е единственото оплакване на касатора, че съдът е игнорирал изпратената по факс молба за отлагане на насроченото за 04.12.2012 г. открито съдебно заседание поради заболяване на жалбоподателката. Видно от приложения по делото протокол от 04.12.2012 г. решаващият състав не само е докладвал молбата с правно основание чл. 139, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, но и е уважил същата, като не е дал ход на делото, отложил е заседанието и го е насрочил за 18.12.2012 г. По аргумент от чл. 137, ал. 7 от АПК, изпращането на последваща призовка до ревизираното лице, в качеството й на вече редовно призована страна, не е необходимо, поради което процесуално законосъобразен е изводът на съда, че оспорващата е редовно призована за откритото съдебно заседание на 18.12.2012 г. Като е достигнал до него и е дал ход на делото, а впоследствие и на спора по същество, решаващият състав не е допуснал съществени процесуални нарушения, нито е осуетил възможността на лицето да осъществи правото си на защита в пълен обем. Ето защо настоящата инстанция намира, че постановеното решение не страда от релевирания касационен порок, съответства на материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение