Решение № 4370 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15586/2009 г.

Решение № 4370 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15586/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Септември, чрез процесуалния представител срещу решение № 521 от 3.11.2009 г., постановено по адм. дело № 469 по описа за 2009 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци № 00011 МДТ от 8.05.2009 г., издаден от заместник-кмета на община Септември на "КЗУ" АД, гр. София. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба. По делото е представено и писмено становище от 19.3.2010 г., повтарящо изцяло писмения текст на касационната жалба. Иска да бъде отменено и да се реши спора по същество като се остави без уважение "неоснователната и необоснована жалба на "КЗУ" АД гр. София срещу акт за установяване на задължения ...". Претендира присъждане на направени по делото разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - "КЗУ" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Антони Антонов и процесуалния представител я оспорват в представен по делото отговор от 19.11.2009 г., където се развиват подробни съображения. Върховна административна прокуратура, чрез представителя си в съдебно заседание, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци за 2005 г. № 00011 МДТ от 8.05.2009 г., издаден от заместник-кмета на община Септември на "КЗУ" АД, гр. София, в общ размер на задълженията 16889,60 лв. и съответните лихви. За дружеството е била определена посочената такса битови отпадъци в качеството му на собственик на недвижими имоти на територията на община Септември като са посочени два компонента - "поддържане чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване" - 2 промила и "проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депа и други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци" - също 2 промила. За да отмени акта, съда е приел, че макар да е спазена законоустановената форма при издаването, същият е в нарушение на материалния закон. Приел е, че според разпоредбите на чл. 62 и чл. 66, ал. 1, т. 4 от Закона за местните данъци и такси първата такса се дължи само ако е предоставяна за имоти извън населените места, каквито са процесните, което в случая не било доказано от общината. Относно втората такса е прието, че същата е неправилно изчислена, тъй като за основа е взета не данъчната оценка, както се изисква по закон - чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, а е била определена върху отчетната стойност. Решението е правилно в частта относно извода за неправилно определената такса за поддържане чистотата на териториите. Не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила в тази част, които се твърдят в касационната жалба. Въз основа на събраните по делото данни, съда в тази част е извел законосъобразни изводи. По отношение на поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както е формулирано в закона, и каквото представлява едната от посочените услуги, макар и определяна по-моногословно, е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, където е визирано, че таксата за поддържане на чистотата, каквато безспорно се дължи от дружеството, се определя пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Видно от решение на общинския съвет на община Септември за 2005 г. № 174 таксата битови отпадъци се определя на база данъчна оценка. В случая това не е направено в акта, а е определена на база отчетна стойност, както е посочено дори в касационната жалба. Правилно съда е приел, че е в нарушение на закона, който вменява в задължение на общинския съвет да определи основата за таксата за поддържане на чистотата. Правилно е решението и в частта относно отмяна на акта за определената такса за поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения. В чл. 63 е посочено, че за имоти, извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо и/или поддържане на чистотата. Разпоредбата е императивна и не поставя никакви условия по отношение на предоставяне или не на услугата. Изключенията са посочени единствено и само в чл. 71 от ЗМДТ. Не се дължи такса за поддържане на чистотата само ако услугата не се предоставя от общината, което в случая не е така. Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ за обезвреждане на битови отпадъци и за поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане не се събира такса само ако няма такива депа - т. е. условието да не се дължи тази част на услугата е само и единствено ако няма депа за битови отпадъци. Видно от удостоверение на Министерство на околната среда и водите от 5.10.2009 г., на стр. 207 от делото, на територията на община Септември през 2005 г. е функционирало общинско депо за битови отпадъци в землището на с. Ветрен, а експлоатацията на останалите 12 депа е била спряна. Това следва да бъде отбелязано, с оглед изложените в съдебният акт мотиви. Но отново основната причина, поради която акта се явява незаконосъобразен в тази му част и правилно е отменен е тази, че отново сумата е определена на база отчетна стойност, а както се посочи по-горе същата следва да бъде определена на база данъчна оценка. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,