Решение № 9713 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 745/2009 г.

Решение № 9713 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 745/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Димитър Пачеджиев, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Коко-Димитър Пачеджиев", срещу решение № 963 от 10.10.2008 г. по адм. дело № 4945 по описа за 2007 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Нина Мутева. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 20003796 от 16.02.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден частично с решение № 1245 от 2.08.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Същият е издаден по повод осъществена ревизия на едноличния търговец след отменително решение № 1242 от 6.06.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.01.2001 г.-31.12.2004 г., като му е определено задължение за ДДС в размер на 368 155.35 лв. и лихви за просрочие в размер на 229 340.79 лв. При административното обжалване процесният РА е бил изменен относно задължения за данъчни периоди м. 07., м. 08., м. 10.2001 г.; м. 04., м. 10, м. 11.2003 г. и м. 06.2004 г. В мотивите на съдебното решение, преди произнасянето по съществото на спора, с който е бил сезиран, той е обсъдил предмета на жалбата с оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, като е приел, че за част от конкретно посочените доставчици РА е влязъл в сила, понеже не е бил обжалван по административен ред. Констатирал е, че по отношение на двама доставчици горестоящият административен орган с цитираното решение е отменил РА, поради което лицето няма правен интерес от обжалване. При тези съображения в диспозитива на сега обжалваното решение е записано, че се оставя без разглеждане първоинстанционната жалба по повод доставки, осъществени от "Хера комерс" ЕООД, "Соник 1" ЕООД, "Веслена Жи" ЕООД, "Зовико" ЕООД, "Ем Ге Консултинг" ЕООД, "Булгарконсерв" ЕООД, "Русив 2001" ЕООД и "Виктори Т. С. " ЕООД. В тази част съдебното решение не се обжалва, въпреки че в жалбата е записано последното еднолично търговско дружество "Виктори Т. С. " ЕООД и има общи аргументи относно отказаното право на данъчен кредит по негови доставки, за което в решението което се обжалва сега няма произнасяне, понеже РА в частта по отношение на този доставчик е отменен. Първоинстанционният съд е изброил доставчиците, по повод на които доставки е отказано правото на данъчен кредит, фактическата обстановка по повод осъществената ревизия, като е обсъдил основните възражения пред него относно процедурата по връчване на изготвените ИПДПОЗЛ до доставчиците, фактът на ненамирането им на адресите за кореспонденция, прилагането на документите към досието по реда на чл. 32 от ДОПК и присъединяването на доказателства събрани по време на предходната ревизия на едноличния търговец. Така съдът е приел, че по отношение на доставчиците "Васимпекс" ЕООД, "Милениум трейд" ЕООД, "Ванимир" ЕООД и ЕТ "Толи 96-А. Замфиров" (последните с общ правоприемник "Октан комерс ЕООД"), " Евро Интернешънъл" ЕООД, "Идико 2000" ЕООД, "Пакула" ЕООД е спазена процедурата по чл. 32 от ДОПК чрез прилагане на документи към досието на доставчиците. Прието е като неоснователно възражението за нарушение, свързано с извършеното посещение на адреса на доставчиците "Пакула" ЕООД с правоприемник "Азиста 80" ЕООД и "Кит 2000" ЕООД. Прието е също като неоснователно твърдението във връзка с процесуално нарушение при връчване чрез прилагане на данъчното досие на "Милениум трейд" ЕООД на ИПДПОЗЛ. Съдът преценил, че законосъобразно органът по приходите е предприел действия по връчване на изготвените ИПДПОЗЛ на правоприемниците на част от доставчиците - на "Ванимир" ЕООД и ЕТ "Толи 96-А. Замфиров" ("Октан комерс" ЕООД) и на "Пакула" ЕООД ("Азиста 2000" ЕООД). Същият извод е и по отношение на "Евро Интернешънъл" ЕООД, понеже е извършена нова насрещна проверка и е изготвен ПИНП от 4.01.2007 г. По повод доставчика "Идико 2000" ЕООД съдът е обсъдил спазването на процедурата по чл. 32 от ДОПК. Така органът по приходите се е позовал на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), в сила от 1.01.2002 г., по отношение на доставчиците "Кит 2000" ЕООД, "Идико 2000" ЕООД, "Евро Интернешънъл" ЕООД, "Павлета" ЕООД, "Летос" ЕООД, "Пакула" ЕООД, като правилно според него е обосновано отказването на правото на данъчен кредит според тази материалноправна норма. За данъчни периоди от 1.08.2001 г. до 31.12.2001 г. по повод доставки от "Васимпекс" ЕООД, "Евро интернешънъл" ЕООД, ЕТ "Толи 96-А. Замфиров", "Ванимир" ЕООД, ЕТ "Вики-М", "Милениум трейд" ЕООД, "МСМ 2001" ЕООД органът по приходите се е позовал на чл. 109, ал. 11 (отм.), във връзка с ал. 12, т. 1 и т. 4 (отм.) от ДПК (отм.), за данъчни периоди преди 1.01.2002 г. Едновременно с това органът по приходите се е позовал и на чл. 64, т. 2, във връзка с чл. 55, ал. 6 и чл. 6 от ЗДДС (отм.). Съдът е констатирал нарушение на процедурата по чл. 32 от ДОПК по отношение на доставчика "Валимпекс къмпани" ЕООД, което не рефлектира върху преценката му за законосъобразност на РА в тази му част, понеже след като го оспорва доказателствената тежест е в лицето на жалбоподателя. По повод приобщаването на доказателства от предходна ревизия на едноличния търговец е направил преценка, че това е допустимо и не рефлектира върху същата, понеже по отношение на доставчици "МСМ 2001" ЕООД, ЕТ "Вики М - Иван Димитров", "Павлета" ЕООД, "Комерсиал" ЕООД и "Летос" ЕООД това е осъществено в изпълнение на решение № 1242 от 6.06.2006 г. В административното и съдебното производства не са ангажирани доказателства във връзка с откриването на тези доставчици и представянето от тях на счетоводни писмени доказателства, свързани с процесните доставки. По повод начисляването на ДДС, според изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) съдът е обсъдил изслушаното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, която не е извършила проверка на място в счетоводствата на доставчиците. Обсъдил е конкретно възражението за неправилно преценяване на факта на начисляване на данъка при доставчиците "Летос" ЕООД, "Пакула" ЕООД и "Виктори Т. С. " ЕООД с оглед представените счетоводни писмени доказателства за тях. Следва да се отбележи, че това е първото от двете касационни възражения в касационната жалба, а именно неправилно преценяване на факта на начисляване на ДДС, неправилно кредитиране на заключението на ССЧе. Същото е неоснователно, като изложените в тази връзка изводи и аргументи на първоинстанционния съд се споделят от настоящата съдебна инстанция и съставляват постоянна съдебна практика. Проверката за начисляване на ДДС съгласно счетоводните изисквания може да се осъществява само чрез проверка на счетоводството на съответния данъчен субект по предвидения за това ред и при съобразяване с изискванията както на материалноправните норми за начисляване, но и на административнопроизводствените правила затова. Преценката на съда за законосъобразност на РА по повод това твърдение е правилна. Доставчиците не са открити на адресите за кореспонденция, експертът не е могъл да направи преценка за начисляване на данъка, а представените счетоводни документи - извлечения или част от тях, не могат да обосноват реално осъществена проверка на същите и извод за редовно водено счетоводство. По повод второто касационно възражение, което е било направено и в първоинстанционното производство относно погасено по давност задължение за лихви, като акцесорно задължение съдът е изложил подробни и правилни аргументи и изводи. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) предвижда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Аналогична е и разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Точно е отбелязано, че в разпоредбите на ДПК (отм.) няма изричен текст, който да регламентира, че вземането за лихви е публично, както е направено в чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Несъстоятелно е позоваването на чл. 111 от ЗЗД, понеже се касае за акцесорно задължение на задължение с публичен характер. Давностният срок по чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.), която разпоредба като материалноправна се явява приложима, е започнал да тече от 1.01.2002 г. и изтича на 31.12.2006 г. Новото ревизионно производство е образувано със ЗВР № 1211 от 19.06.2006 г. и към този момент погасителната давност за задълженията за лихви не е изтекла. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Това се обосновава от редакцията на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, изр. трето, в което изрично е записано, че на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, което е направено с първоинстанционното решение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение