Решение № 11816 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. В. П. от град Ябланица против решение 930/16.05.2024г. по адм. дело 174/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на П. против решение 62/1/1210911/3/01/04/03 от 20.12.2022г., изх. 01-6500/8732#17 от 20.12.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) гр. София за определяне на финансова корекция в размер на 17 001,34 лева. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което административният акт да бъде отменен. Претендират се разноски. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени наведените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, за което постановеното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 62/1/1210911/3/01/04/03 от 20.12.2022г., изх. 01-6500/8732#17 от 20.12.2022г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73. ал. 1 от Закон за управление на средствата фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 01.07.2022г.), както и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 23 от 18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 41 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. и предвид влязло в законна сила съдебно решение 2641 от 22.03.2022г., постановено по адм. дело 6671/2021г. по описа на ВАС, на Н. В. П., адрес: гр. Ябланица, [улица], УРН [номер], е определена финансова корекция в размер на 17 001,34 лева. Решението за определяне на финансова корекция е издадено след като с решение 2641 от 22.03.2022г., постановено по адм. дело 6671/2021г. на Върховния административен съд е отменено решение 42/02.04.2021г., постановено по адм. дело 436/2020г. по описа на Административен съд гр. Ловеч и издадения АУПДВ 62/1/1210911/3/01/04/02 от 21.07.2020г. на изпълнителния директор на ДФЗ гр. София Разплащателна агенция, е отменен. С посочения акт на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 23/18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 41 Прилагане на стратегии за местно развитие от ПРСР 2007-2013г. и съгласно условията на мярка 121 Модернизиране на земеделски стопанства , във вр. с неизпълнението на т. 4.17 от договор 62/1/1210911 от 04.08.2014г. и т. 11 от Приложение 2 към него, респективно чл. 16, ал. 2 и ал. 5 от Наредба 8/03.04.2008г., на основание т. 8.1 от договора и на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, на Н. В. П. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 17 001,34 лева. Актът е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и е основан на констатациите от извършената проверка на място и допълнителни административни проверки. Въз основа на установеното, че реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана за три пълни финансови години (т. 30 от Приложение 1 към Правилата), и на основание Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПPCP 2007-2013г., органът е определил подлежащото на възстановяване публично държавно вземане в размер на 100% от изплатената финансова помощ по договора. В решението си Върховният административен съд е приел, че производството е следвало да протече по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, съответно органът е трябвало да се произнесе с решение, издадено по реда на ЗУСЕСИФ, като отклонението от заложените в бизнес плана параметри е безспорно доказано и съставлява неизпълнение на одобрени индикатори съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Във връзка с постановеното от Върховния административен съд решение, с писмо изх. 01-6500/8732#15 от 19.10.2022г. жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, приключило с издаване на оспореното пред Административен съд-Ловеч решение за налагане на финансова корекция, цитирано по-горе. Административният орган е приел, че неизпълнението на финансово-икономическите показатели от одобрения с договора за подпомагане бизнес план за проекта е в особено голям размер и не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от ПРСР 2007-2013г., определени в Наредба 8 от 03.04.2008 година. С оглед на обстоятелството, че реализираните приходи от подпомаганата дейност са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана за три пълни финансови години, на основание т. 30 от Приложение 1 към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПPCP 2007-2013г., органът е определил подлежащата на възстановяване финансова корекция в размер на 17 001,34 лева- 100% от изплатената финансова помощ по договора. Административният орган е установил средноаритметично за всички проверявани периоди изпълнение на приходната част на бизнес плана в размер на 2,24%. Освен това е съобразил, че дори и да се приеме, че жалбоподателят е реализирал приходи в размер на 12,89%, какъвто размер е бил установен от съдебно-икономическата експертиза, чието заключение е изслушано и прието в съдебното производство по оспорване на издадения АУПДВ, все така реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за три пълни финансови години, са под 20%, поради което е налице неизпълнение на бизнес плана по този показател- нарушение на т. 4.17 от договора и т. 11 от Приложение 2 към него. В рамките на съдебното производство са изслушани заключението на съдебноикономическа експертиза, което е кредитирано изцяло от съда. Според вещото лице- икономист процентът на изпълнение на реализираните приходи за 2016г., 2017г. и 2018г. спрямо заложения приход по бизнес плана е 2,17 % за 2016г.; 1,78% за 2017г. и 31,73% за 2018г. Средноаритметично за трите финансови години изпълнението на приходите от дейността по бизнес плана е 11.89%. С решението си Административен съд- Ловеч е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът не страда от някой от пороците по чл.146 от АПК. Приел е, че актът е издаден от орган, компетентен да постановява решения за определяне на финансови корекции по чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ; в предвидената от закона форма и при спазване на установените административнопроизводствени правила. Въз основа на пълен анализ на доказателствата по делото съдът е обосновал извод, че жалбоподателят не е изпълнил поетите с договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ задължения, а неизпълнението на заложените в бизнес плана показатели представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ и представлява нередност, която е основание за определяне на финансова корекция. Приел е, че след като процентът на изпълнение на приходните показатели за трите процесни години възлиза средноаритметично на 11.89%, което е под 20% от предвидените съгласно одобрения бизнес план за същия период приходи, правилно административният орган е определил корекция в размер на 100% от помощта при спазване на т.30 от Правилата. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в касационната жалба пороци. Направените от съда изводи се обосновават напълно от доказателствата по делото, а материалният закон е приложен правилно. Касационният жалбоподател е ползвател на безвъзмездна финансова помощ съобразно договор 62/1/1210911 от 04.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 41 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР) във връзка с мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства" за закупуване на трактор с инвентар, сключен с ДФЗ и "МИГ Ябланица-Правец". Според чл. 1. 1 от договора, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 50% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект ИД 62/1/1210911 от 08.11.2013 година. Безспорно е установено, че получената от П. безвъзмездна финансова помощ е в размер 17 001, 34 лева. В касационната жалба се повтарят доводите, поддържани в жалбата пред административния съд. В мотивите на постановения акт съдът е обсъдил всички оплаквания на жалбоподателя и им е дал подробен и аргументиран отговор. Изложените в тази насока мотиви се споделят напълно и от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях. И в касационната жалба се поддържа оплакването, че както административният орган, така и съда са определили неправилно приходите, като не са включили в тях приходите от субсидии и друго държавно подпомагане, които се приравняват на приходите от продажба. Това възражение е поддържано от жалбоподателя още при оспорването на издадения срещу него АУПДВ и то е намерило подробен и аргументиран отговор във влязлото в сила решение Решение 2641 от 22.03.2022 г. на ВАС по адм. д. 6671/2021 г., VIII о. Икономическата жизнеспособност на стопанството се определя от генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. Преценката за тази жизнеспособност се извършва въз основа на планираните приходи от продажба на продукция, залегнали в бизнес-плана (таблица 12 Производствена програма ). Именно изпълнението на показателите, посочени в тази таблица, е било изследвано както от административния орган, така и от вещото лице в рамките на съдебното производство. Следва да се отбележи, че директните плащания на площ и субсидията по мярка 141 са посочени от самия кандидат като други приходи в таблица 17 и няма каквото и да е основание те да бъдат съобразени при изчисляването на изпълнението на планираните приходи от продажба на продукция. Дали и как се облагат с данъци получените от ползвателя на помощта субсидии са въпроси, които са ирелевантни за настоящия спор, доколкото те не представляват приходи от продажба на продукция по смисъла на бизнес-плана. Следва да се отбележи, че изготвянето на бизнес-плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Поддържаното и в касационната жалба възражение относно неприложимостта на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., тъй като те са влезли в сила след мониторинговия срок на договора, също е разгледано подробно от първоинстанционния съд. Изложените в тази връзка мотиви са правилни, изцяло съобразени с константната практика на Върховния административен съд, примери от която са посочени в решението. Касационната инстанция споделя напълно тези мотиви, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря отново. Разгледани са и доводите относно наличието на непреодолима сила. По делото липсват каквито и да било доказателства, че ползвателят на помощта е спазил правилото на чл.55, ал.2 от Наредба 8 от 03.04.2008г. и е уведомил РА за възникването на твърдяните от него форсмажорни обстоятелства. Действително съобразно даденото легално определение в §1, т.44 от ДР на Наредба 8 от 03.04.2008г. продължителната професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта представлява форсмажорно обстоятелство. В конкретната хипотеза обаче представените по делото медицински документи и събраните гласни доказателства в тази насока не установяват наличието на продължителна професионална нетрудоспособност. Ето защо касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд е приложил неправилно закона, като е приел, че в конкретната хипотеза е налице неизпълнение на поети от жалбоподателя договорни задължения, което представлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, а именно неизпълнение на одобрени индикатори съгласно одобрения бизнес план по договора за финансиране. Обосновано и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на цитираните клаузи от договора, което в съответствие с чл. 51, ал. 1 и 2 от Наредба 8 от 3.04.2008 г. е основание за налагане на финансова корекция. Първоинстанционният съд е изложил и подробни съображения относно размера на определената финансова корекция, които се споделят изцяло и от касационната инстанция и не следва да се преповтарят. Ето защо съдът приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Този изход на спора обуславя и основателността на заявената от ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи същото в размер на 200 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение