Решение № 10266 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15117/2011 г.

Решение № 10266 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15117/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Клуб" ООД - гр. Варна срещу решение № 2308/13.10.2011 г., постановено по адм. дело № 952/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 030901674/29.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 704/27.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта за преобразувания финансов резултат за 2007 г. в посока увеличение със сумата 39 534,62 лв., представляваща непризнати за данъчни цели амортизации за обект "хотел "Еделвайс". Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност представените по делото доказателства и направените възражения, както и без мотиви не е възприел заключението на вещото лице, приобщено като доказателство по делото. Необосновано според касатора съдът не е приел като доказателство ДРА № 2022/03.10.2005 г., в който е установено, че към 01.08.2004 г. амортизируемата стойност на актива на хотел и бар - басейн възлиза на 2 936 956,36 лв. Касаторът е изложил оплаквания, че съдът не е взел предвид възраженията му, че не става ясно нито от ревизионния доклад, нито от ревизионния акт на какво основание проверяващите органи не признават начислените разходи за амортизации, което представлява както допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, така и нарушение при прилагането на материалния закон. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт в посочената част. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като основателно е посочено, че отчетната стойност на процесния имот през 2005 г. не е документално обосновано, предвид непредставяне на решението на съсобствениците за разпределение на разходите за подобрения, фактури за извършени разходи, приемо-предавателни протоколи и др., като се има предвид, че и съсобствениците са свързани лица. Според прокурора правилно не са признати за данъчни цели разходите за амортизации, тъй като те се основават на увеличение на отчетната стойност през 2005 г. в нарушение на изискванията за документална обоснованост. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото в частта за увеличения финансов резултат за 2007 г на "Клуб" ООД със сумата от 39 610,77 лв., представляваща непризнати за данъчни цели амортизации за обект "хотел "Еделвайс"" за втори път е на разглеждане пред ВАС, I отделение. При първоначалното разглеждане на делото пред Варненския административен съд с решение № 1607/20.07.2010 г. по адм. дело № 3426/2009 г. в частта за преобразувания финансов резултат в посока увеличение за 2007 г. с посочената сума, първоинстанционният съд е приел, че то законосъобразно е извършено с ревизионния акт. При касационното обжалване пред ВАС, I отделение в тази част съдебното решение е отменено и е върнато делото в същата част за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния административен съд. Касационният съд е приел, че по отношение на непризнатите разходи за амортизации за 2007 г. с посочената сума, административният съд е приел за относими мотивите си за 2006 г., без да е посочено правно основание и не е посочено и обсъдено от съда, с което са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В решението си ВАС, I отделение е приел, че след като не е описана от съда нито фактическата обстановка, нито тя е обсъдена, а също и съответните материалноправни разпоредби на ЗКПО, то решението е без мотиви в тази част и затова след отмяната му, делото в същата част е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. При новото разглеждане с решението, чийто предмет на касационен контрол е пред настоящия съд, е прието, че приходните органи законосъобразно е преобразувал финансовия резултат за 2007 г. със сумата от 39 534,62 лв., представляваща непризнати за данъчни цели амортизации за обект "хотел "Еделвайс" на основание чл. 63 ЗКПО, според който данъчната амортизируема стойност на наличен актив в данъчния амортизационен план, се увеличава с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с този актив. Съдът е счел, че стойностите на данъчния амортиризируем актив не се променят при: последваща счетоводна оценка (преоценка и обезценка) и при промяна в счетоводната политика, включително при промяна в приложимите счетоводни стандарти, позовавайки се на чл. 61, т. 1 и 2 ЗКПО. В тази връзка е обсъдено в съдебното решение, че дружеството е избрало препоръчителния подход на НСС - 16 за оповестяване на счетоводната политика за 2007 г. при оценката на ДМА, както и че по отношение на инвестиционните имоти е оповестено, че дружеството отдава под наем собствения си хотелски комплекс, т. е. от същия са получавани приходи от наем, а не за извършване на услуги или административна дейност и това е определило завеждането му в баланса като инвестиционен имот съгласно СС - 40 "Отчитане на инвестиционни имоти". Съдът е възприел констатациите и изводите на приходните органи, че дружеството не е имало право да коригира първоначално определената амортизируема стойност на инвестиционния имот, поради което извършеното завишение на отчетната стойност на актива не е документално обосновано по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.) и затова според съда законосъобразно с ревизионния акт не са признати начислените амортизации за този актив, поради което правилно за данъчни цели не е признат разход за амортизации за 2007 г. в размер на 39 534,62 лв. на основание чл. 54, ал. 1, чл. 61 и чл. 63 ЗКПО. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно постановено. Начисляването на данъчната амортизация съгласно чл. 58, ал. 1 ЗКПО започва от началото на месеца, в който съответният актив е въведен в експлоатация, а според ал. 3 на същата разпоредба годишната данъчна амортизация се определя по следната формула: данъчната амортизируема стойност се умножава по годишната данъчна амортизируема норма, определена от данъчно задълженото лице съгласно чл. 55, ал. 2 и 3 ЗКПО умножава се по месеците, през които се начислява тази амортизация, и се разделя на 12. По принцип данъчната амортизация се начислява, когато съответният актив се използва за икономическата му дейност и това е законово регламентирано в чл. 59 ЗКПО. Данъчната амортизируема стойност на актива съгласно чл. 63 ЗКПО се увеличава с последващи разходи, които водят до бъдещи икономически изгоди, свързани със същия актив. За посочените и отразени счетоводно от касатора инвестиционни имоти е установено, че те са отдадени под наем и с оглед създалото се наемно правоотношение дружеството е получавало приходи от наем, което обяснява завеждането на активите като инвестиционни имоти. Първоначално отчетната стойност при придобиването на хотелския комплекс е била 29 111,92 лв., а амортизируемата стойност е завишена с 1 091 870,68 лв. Правилно е отчетено от съда, че през 2005 г. с оглед писмените обяснения на касатора, дадени пред приходните орган, че въз основа на решение на съсобствениците № 3-А/30.12.2004 г. са разпределени разходите за подобрения и ремонти и по повод отделяне на апартаменти от хотела като самостоятелни обекти за продажби е отчетена сума от 998 565,24 лв., поради което е постигнато и завишение на отчетната стойност на инвестиционния имот. Последният съобразно дефиницията, съдържаща се в СС - 40 "Инвестиционни имоти" се държи за получаване на доходи от наеми или за увеличаване на стойността на капитала, или и за двете, като генерира парични потоци в голяма степен независимо от другите активи, притежавани от предприятието. Законосъобразни са изводите на съда и те съответстват на доказателствения материал по делото, че нито в ревизионното производство, нито в съдебното са представени доказателства за завишението на отчетната стойност на инвестиционния имот, включително и цитираното решение на съсобствениците за разпределение разходите за подобрения и ремонти, приемателно-предавателни протоколи за тях, фактури и др. Не са представени и доказателства за извършени разплащания между съсобствениците, които както вече се посочи, са свързани лица. Неоснователно касаторът е изложил оплаквания, че съдът не е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза. На първо място, съдът не е длъжен винаги да кредитира експертизата, но е длъжен да я обсъди наред с доказателствата по делото, а последното е сторено. На второ място правилно в съдебното решение е посочено, че заключението на вещото лице е изготвено въз основа на непредставени по делото документи, поради което съдът не може да възприеме изцяло за достоверно това заключение. Относно твърденията на касатора, че за 2007 г. дружеството е отчитало процесния актив по СС - 31 "Отчитане на дялове в смесени предприятия", то това означава и промяна на счетоводната политика, за което няма категорични данни. Но дори да се приеме, че е налице такава промяна на счетоводната политика, правилно съдът се е позовал на чл. 61, т. 2 ЗКПО, според която стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при такава промяна. В този смисъл съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения, като е постановил, че законосъобразно приходните органи са преобразували финансовия резултат на дружеството на основание чл. 63 във връзка с чл. 54 и чл. 61 ЗКПО за 2007 г. със сумата от 39 534,62 лв. Предвид гореизложеното обжалваното решение е постановено, без да са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,