Решение № 7320 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 122/2010 г.

Решение № 7320 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 122/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълняващия длъжността Директор на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП против решение № 75/10.11.2009 г. на Административен съд София - Град, (АССГ), I отделение, 16 състав, постановено по адм. д. № 2134 по описа за 2009 г. на този съд, с което по жалба на "Максима Групе" УАБ, Република Литва, е отменено Становище за наличие или липса на основание за прилагане на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане № 24 - 25 - 464/22.12.2008 г., издадено от Гергана Станулова на длъжност Заместник директор на ТД на НАП София - Град, потвърдено с Решение № 241/19.02.2009 г. на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. С решението е върната преписката на ТД на НАП гр. София за издаване на нов административен акт съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. В полза на "Максима Групе" УАБ, Република Литва, гр. Вилнюс, ул. "Киртиму" № 47 са присъдени разноски в размер на 850 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съставляващи неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че по делото не са представени справка за стойността на всяка една от оказаните услуги, формиращи общата цена от близо 500 000 евро, както и справка за преките и косвените разходи, понесени от "Максима Групе" УАБ по вид и стойности. Липсата на справките обуславя невъзможност за преценка на това, доколко правилно е формирана цената по договора между двете дружества - свързани лица и дали тези разходи са присъщите за оказване на този вид услуги. Не била представена също така информация за лицата, оказващи консултантски услуги от името на чуждестранното лице. Липсвала справка за продължителността на престоя на служители на чуждестранното лице в България, както и къде точно са оказани услугите. Представените документи не доказват целта на пребиваване на чуждестранните граждани в страната. По този начин е невъзможна преценката дали при оказване на услугите чуждестранното лице не е формирало място на стопанска дейност в България. Едно от кумулативно предвидените в чл. 136 ДОПК основания за прилагане на СИДДО е липсата на място на стопанска дейност на територията на РБ. Макар обстоятелството да се декларира от чуждестранното лице, то подлежи на общо основание на проверка от приходния орган. Обстоятелството, че юридическите лица - страни по договора за консултантски услуги са свързани лица, налага извода, че е възможно уговарянето на цени, различаващи се от пазарните. В изпълнение на разпоредби от ДОПК приходният орган е изпратил до лицето искане за представяне на доказателства и писмени обяснения, в отговор на което не е постъпил ясен и конкретен отговор. Съдът игнорирал доводи от становището за прекомерност на определеното възнаграждение. Заключението на вещото лице не е основано на безспорни факти, а се явява съпоставяне със становище на консултантска къща, която е без процесуално качество в настоящото производство. Касаторът моли за постановяване на решение с което да бъде отменено първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - "Максима Групе" УАБ, Република Литва е подало чрез представителя си адв. Т. Тодоров подробен писмен отговор срещу жалбата. Счита, че първоинстанционното решение е мотивирано, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и след правилно приложение на материалния закон. Конкретните доводи са изложени в писмения отговор. Пледира за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Всички доказателства с оглед разпоредбите на чл. 137 и чл. 138 ДОПК за приложение на СИДДО са представени. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. В производството по адм. д. № 2134/09 г. АССГ е установил следното: Във връзка с искане за прилагане на СИДДО между РБ и Република Литва с № 25 - 53 - 06 - 805/05.09.2008 г., подадено от "Максима Групе" УАБ, е възложено извършване на проверка за установяване наличието или липсата на основание за прилагане на СИДДО с Република Литва. Доходът за който се претендира прилагането на СИДДО е от консултантски услуги по договор № 20080701/МХ GR - МХBG от 01.07.2008 г.. Платец на дохода е българското дружество "Максима България" ЕООД. Общият размер на претендираното облекчение е 97 791,50 лева. "Максима Групе" УАБ е представило декларация, съгласно която то е притежател на дохода от консултантски услуги, както и че липсва място на стопанска дейност на територията на РБ. С удостоверение, издадено от данъчната администрация на Република Литва е установено, че "Максима Групе" УАБ е местно лице за Република Литва за 2008 г. От чуждестранното лице са изискани допълнително доказателства и писмени обяснения. Съобразно констативната част на становището от 22.12.2008 г. за липса на основания за прилагане на СИДДО с Република Литва, не са представени необходимите справки и конкретна относима информация. По делото е изслушано заключение по СИЕ. Вещото лице е констатирало, че услугите са консултантски. Предвидената в договора надценка в размер на 11 % между долния и горния праг на всички консултантски услуги, е под средната стойност за съответния вид консултантска услуга. Цената на услугата е определена правилно на базата на справка за понесените разходи. При така установените факти, АССГ е изложил доводи, че оспореното становище не е нищожно, тъй като е издадено от орган, разполагащ с материална компетентност. По делото е представена Заповед № РД - 01 - 102/08.03.2007 г.. Спогодбата между РБ и Република Литва за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото, е ратифицирана със закон, в сила от 27.12.2006 г., като относно данъците разпоредбите на спогодбата са приложими, считано от 01.01.2007 г.. В чл. 5 от СИДДО е дадена дефиниция на понятието "място на стопанска дейност". Разпоредбите на вътрешното законодателство (чл. 135 - 142 ДОПК), регламентират процедурните правила относно удостоверяване наличието на предпоставките за приложение на съответната спогодба. На основание чл. 137, ал. 3 ДОПК обстоятелствата, че лицето е действителен притежател на дохода, както и че няма място на стопанска дейност на територията на РБ се декларират от чуждестранното лице. В случая чуждестранното лице е представило декларация за липсата на място на стопанска дейност в РБ. В изпълнение на изискванията по чл. 138, ал. 2, т. 1 ДОПК чуждестранното лице е представило договор за предоставяне на консултантски услуги от 25.01.2008 г., допълнение към договора. Представена е и документация в изпълнение на възложените по договорите консултантски услуги. СИЕ е изяснила механизма на предоставяне на услугите. Направен е извод в съдебното решение, че "Максима Групе" УАБ, като местно лице на Република Литва и получател на доходи, на основание чл. 22, ал. 1 от СИДДО между РБ и Република Литва, подлежи на облагане в страната, на която е местно лице. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила, поради следните съображения: По отношение наличието на основанието за прилагане на СИДДО - липсата на стопанска дейност на територията на РБ, административният съд е формулирал мотиви, които изцяло се споделят от настоящият касационен състав. Касаторът признава, че съгласно чл. 137, ал. 3 ДОПК това обстоятелство се декларира от чуждестранното лице, но твърди че то подлежи на проверка от приходния орган. За последният е съществувала такава възможност, но същият не е доказал в конкретния случай положителният факт, че чуждестранното лице има място на стопанска дейност в РБ. От друга страна, видно е, че лицето е спазило законовата разпоредба, подавайки съответната декларация, като в тежест на приходния орган е било да установи обстоятелства, различаващи се от декларираните. Въпросите за договорената надценка и надлежното отразяване на разходите са ирелевантни за процесния правен спор. В касационната жалба не се сочи конкретна норма, предвиждаща като основание за прилагане на СИДДО начина на определяне цената и правилното формиране на разхода. Оплакванията на касатора във връзка с обсъждане заключението на вещото лице Матанов са неоснователни, защото е видно от съдебния протокол от заседанието, проведено на 16.09.09 г., че заключението не е било оспорено. Вещото лице е изготвило заключението си въз основа на представените му данни. Приходният орган не е представил доказателства, които да използва вещото лице, нито пък е поискал събирането на такива и тяхната проверка от Матанов. Липсват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението трябва да бъде оставено в сила. Независимо от резултата по делото в полза на "Максима Групе" УАБ, Република Литва не следва да се присъдят разноски, тъй като такива не са доказани в касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение