Решение № 3155 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10523/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на В. И. М. срещу решение 4553 от 17.06.2024 г. по адм.д. 393/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на лек автомобил Фолксваген, с рег. [рег. номер] от 01.02.2024 г. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че преместеното ППС не е създавало опасност за другите участници в движението, не прави преминаването им невъзможно поради което при прилагане на мярката не е спазена целта на закона. Приложените с преписката снимки са коментирани като част от доказателствения материал, въпреки, че не съставляват годно доказателствено средство. Съдът констатирал, че и двамата разпитани свидетели не са в състояние да покажат къде точно е бил паркиран автомобила. Съставения от длъжностното лице протокол не е от документите притежаващи презумптивна доказателствена сила. В протокола за преместване са посочени две от основанията предвидени в чл. 171, т. 5, б. "б ЗДвП. Паркирано след забранителен пътен знак поради което представлява пречка за останалите участници в движението . По какъв начин е пречел автомобила няма мотиви, не се твърди и не се доказва. В писмените бележки обяснява, че по начина, по който е паркиран автомобила, съществува достатъчно място за преминаване на други МПС и пешеходци. Събраните доказателства не обосновават извод, че така паркирания лек автомобил създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП, преместване на паркирано пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, може да бъде извършено в няколко хипотези. Първата хипотеза когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително- преместване на паркирано превозно средство, която е относима в настоящия случай. Налице е неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство, в нарушение на правилата за движение на пътищата. Материалноправните предпоставки за налагане на мярката, предвидени в нормата на чл.171 т.5, б.б, предл. първо от ЗДвП са били налице, а именно паркирането е било на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, с оглед наличните табели. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че на 01.02.2024 г., около 13.00 часа, в гр.Бургас, к-с Славейков, в района на болница Сърце и мозък, в платното за насрещно движение, след поставени неподвижен пътен знак B27 (Забранени са престоят и паркирането) и допълнителна табела Т17, предупреждаваща, че нарушителите се преместват принудително, жалбоподателят М. паркирал лек автомобил Фолксваген, с рег. [рег. номер]. Минути по-късно, в отсъствие на М. автомобилът бил преместен с специализиран автомобил на ОП Транспорт при Община Бургас, като от представения по делото Протокол от 01.02.2024 г., е видно, че принудителното преместване на моторното превозно средство е разпоредено от М. Карчева - инспектор транспортна служба, репатрация в Общинско предприятие Транспорт при Община Бургас, в присъствието на свидетели Г. Василев и И. Морадов - служители на ОП Транспорт. Въз основа на фактическото описание в протокола, съдът приел, че органът е приложил хипотезата на неправилно паркиране, предвид обстоятелството, че се е позовал на зоната на действие на пътен знак В27. От представените по делото цветни снимки и по-конкретно снимките на л.25, л.26, л.27, л.32, от свидетелските показания на двамата разпитани свидетели и от приложената схема, съдът приел, че лек автомобил Фолксваген, с рег. [рег. номер] е бил паркиран в района на МБАЛ "Сърце и мозък", в близост до сграда, на пътното платно, в насрещното движение, като в посока на движението автомобилът е бил първа кола след знак В 27 и поставена под него допълнителна табела Т17, предупреждаваща, че нарушителите се преместват принудително. МПС към момента на неговото принудително преместване е било паркирано в зоната на действие на забранителен пътен знак В 27 - забранени са престоят и паркирането, с допълнителна табела Т 17 знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркираното превозно средство. Видно от разпоредбата на чл.80, ал.1 от Наредба 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак В27 се използва за въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. С поставянето на този знак се обезпечава a priori отстраняването на затруднения и пречки за останалите участници в движението, доводът на жалбоподателят, че автомобилът не е пречел, е без правно значение. С оглед на това съдът е направил извод, че материалноправните предпоставки за налагане на мярката, предвидени в нормата на чл.171, т.5, б."б", предл. първо от ЗДвП са били налице, а именно паркирането е било на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, с оглед наличните табели. Ирелевантно се явява обстоятелството, касаещо времето на престой на паркираното МПС преди репатрирането му и причината за паркиране. За неоснователно е прието твърдението, че с прилагането на мярката е нарушена целта на закона и че е мярка, приложима в случай на създадена опасност или невъзможност за преминаване на другите участници в движението. В ЗДвП са предвидени предпоставките, при наличието на които административният орган при условията на обвързана компетентност следва да приложи мярката по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, като в разглеждания случай тези предпоставки са били налице. Решението е правилно. За да е налице основание за прилагане на принудителната административна мярка достатъчно е да е налице едно от алтернативно предвидените основания в чл. 171, т.5 б."б" от ЗвП. В случая безспорно едно от основанията е налице поради което съдът и органът не следва да излагат мотиви за наличие на другите основания за прилагане на принудителната административна мярка. Правилно съдът е приел, че независимо, че свидетелите не са посочили къде точно е бил париран автомобила, това се установява от събраните доказателства по делото, включително представените с административната преписка снимки, които противно на твърденията в жалбата представляват надлежни писмени доказателства когато са събрани по съответния ред. В случая е приложена принудителна административна мярка по АПК, която е различна от санкцията по ЗАНН Както е посочил съдът, относно наведените от страна на жалбоподателя и процесуалният му представител възражения, касаещи съставения протокол, в закона не е предвидена писмена форма относно принудителната административна мярка по чл.171, т.5, б.б от ЗДвП, наличието на наложена мярка се установява от събраните по делото доказателства съставеният протокол, приложеният снимков материал. Мярката се извършва чрез действието принудително преместване. Обстоятелството, че в протокола са записани две основания, при положение, че едното безспорно е налице, не води до незаконосъобразност на принудителната административна мярка. Правилно е прието, че независимо, че по делото не са представени доказателства за уведомяване на районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът от лицата по чл. 168 от ЗДвП, това не е самостоятелно основание за отмяна на наложената принудителна административна мярка. Правилно съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че с прилагането на мярката е нарушена целта на закона и че процесната мярка е приложима в случай на създадена опасност или невъзможност за преминаване на другите участници в движението. Както се посочи, в ЗДвП са предвидени три хипотези при наличието на които административният орган при условията на обвързана компетентност прилага принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП, като в разглеждания случай е налице първата хипотеза - МПС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Не е налице превратно упражняване на власт както се е твърдяло пред съда и в касационната жалба. Жалбоподателят е следвало да спази поставения пътен знак, предупреждаващ принудително преместване, независимо дали поставянето му на конкретното място е оправдано, оплаквания в този смисъл се разглеждат по друг ред. Неотносими са твърденията в писмената защита, че общината не е създала достатъчно места за паркиране и доводите на жалбоподателя, че паркиралите след него автомобили създавали опасност, а неговият автомобил не е създавал опасност. С оглед на това обжалваното съдебно решение като правилно следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение