Решение № 13947 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2024 г.

Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Н. А., гражданин на Шри Ланка, против Решение 9681/24.06.2024г., постановено по административно дело 5059/2024г. по описа на Административен съд София град, с което е била отхвърлена жалбата на заявителя против Решение 5947/29.04.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие неправилно приложение на материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа касационната жалба на изложените в същата основания. Ответната страна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, моли съда да отхвърли подадената жалба, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и възраженията на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното Решение 9681/24.06.2024г. първоинстанционният съд изцяло е възприел установената от административния орган фактическа обстановка и е въз основа на нея при съобразяване на материалния закон е достигнал до идентични правни изводи, поради което е отхвърлил жалбата против процесното решение. Със самото решение 5947/29.04.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, на Н. А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. Вземайки предвид всички съществени обстоятелства от бежанската история на кандидата, както и след служебно събрана информация за политическата обстановка в страната, със становище от 11.03.2024 г., изготвено от мл. експерт в РПЦ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Н. А. да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведеното с него интервю и справки на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ на МС от 07.12.2023, Председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е изложил подробни съображения, защо счита че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата, които се възприемат изцяло и от настоящата съдебна инстанция. Като разгледал спора по същество първоинстанционният съд е достигнал до извод, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Според същият, в противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че са изложени пространни съображения в подкрепа на направения краен извод за неоснователността на искането за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, като отказът е постановен след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. Обосновано и мотивирано е възприета от съдебния състав фактическата обстановка, установена от адм. орган, че жалбоподателят е гражданин на Шри Ланка, влязъл легално в Република България на 26.07.2023г. след като се е снабдил с българска туристическа виза от Индия, заради което останал там около месец; правилно е установено, че като причина за получаване на статут сочи, страха от разправа с него заради сексуалната му ориентация. Правилно бежанската му история, разказана при проведените интервюта е възприета критично от страна както на органа, така и на първоинстанционния съд, заради наличие на противоречия в същата. Чужденецът от една страна е твърдял, че е семеен, а от друга, че е [заличен текст] като не демонстрирал публично тази своя склонност, но партньорът му го правел и това било причина за няколко побоя над него. Твърдението както, че е прикривал [заличен текст] ,защото се страхувал от лошо отношение от страна на хората, така и, че е бил подиграван и бит, не обяснява как при прикриване на тази своя ориентация хората са разбрали тайната му, за да му въздействат. Признанията, че не е преследван както в ОАЕ, където е живял няколко години, така и в Шри Ланка, както и тези, че не може да си намери среда от хора със същата сексуална ориентация, каквато среда открил в България не обосновават съществуването на обоснован страх от преследване. Правилно като неправдоподобно от страна на първоинстанционния съд е възприето твърдението, че е продължил през цялото време след осъзнаването си като [заличен текст], да живее със съпругата си след като желае да има връзки с мъже и не е предприел стъпки за развод. Обоснован е и изводът, че самата му принадлежност към [заличен текст] обществото не представлява автоматично основание за придобиване на бежански или хуманитарен статут. Във връзка с горните констатации правилно е съобразено, че бежанската история на чужденеца дори да отговаря частично на социалната обстановка в страната, в личен план страда от множество противоречия. Тя контрастира на данните за установения в държавата военнополитически ред, който е върху територията на цялата страната с малки, откъснати ограничени по площ и ресурс зони. Липсват основания да се приеме тезата за наличие на реална опасност от тежки посегателства от страна на държавата или на военни и паравоенни формирования, стоящи извън контрола на официалните власти, поради което въз основа данните от приложените в преписката справки, е направен обоснован извод, че не са налице условията за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, включително при условията на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от същия закон. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни. В случая по делото действително не са събрани доказателства, установяващи твърденията на Н. А. за наличието на предпоставките да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства. Във връзка с извода на органа за приложимост на разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. първоинстанционният съдебен състав и самият орган правилно са съобразили тълкуването на текста съгласно решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С - 465/2007 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 30.01.2014г. по дело С-285/12, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по - широк план, присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт"; насилието в основата на посочените заплахи следва да се квалифицира като "безогледно" - термин, предполагащ, че то може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение и в този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото всеки въоръжен конфликт, безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради факта на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б. "в" от директивата. Предвид посоченото тълкуване и актуалните данни за ситуацията в Шри Ланка, не може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността му като цивилно лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. още по-малко заради сексуалната ориентация на лицето. По изложените съображения, обжалваното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС е законосъобразно включително относно отказания на Н. А. хуманитарен статут. В подкрепа на тези изводи е и представената пред касационната инстанция актуална справка относно демократична социалистическа република Шри Ланка, в която бива уточнено, че макар законодателството забраняващо хомосексуалните отношения да не е отпаднало, през 2023г. полицията е издала нови насоки за зачитане правата на членовете на ЛГБТИ обществото и за спиране на арестите и тормоза срещу [заличен текст] лица. Поради това, че наличието на никоя от посочените по - горе предпоставки на чл.8 и чл.9 ЗУБ не е установено по отношение на жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за съществуването на основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Като е възприел изводите му и е отхвърлил жалбата първоинстанционният съд е постановил, правилно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение