Решение № 7584 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3928/2020 г.

Решение № 7584 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3928/2020 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Б. М. от [населено място], за отмяна на влязло в сила определение № 9/15.01.2019 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 558/2018 г., на основание чл. 239, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 от АПК. С молбата за отмяна се представят писмени доказателства. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП – Варна, в писмена молба излага доводи за недопустимост на искането за отмяна с аргумент подаването му извън сроковете предвидени в чл. 240 от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение намира, че искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК от страна имаща право да иска отмяна, поради което е процесуално допустимо, но неоснователно поради следните съображения: Производството за отмяна по чл. 237 от АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения или определения, с които се прегражда развитието на делото, е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 от АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство. В настоящия случай от молителя са развити доводи за наличие на три от основанията регламентирани в чл. 239 от АПК – т. 1, т. 3 и т. 5. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, посочен като основание за исканата отмяна, такава се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови обстоятелства могат да бъдат само юридически или доказателствени факти, относими към спорното право. Основание за отмяна могат да бъдат само доказателствата, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. В случая молителят обосновава наличието на хипотезата по чл. 239, т. 1 АПК с наличието на ново обстоятелство - Закон за деноминацията на лева, обн., ДВ, бр. 20/05.03.1999 година. Приемането на Закона за деноминацията на лева от 1999 г. и неговото прилагане в процесния казус не може да бъде квалифицирано като откриване на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, ал. 1 АПК. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Закона за деноминацията на лева - същата се извършва по силата на закона, без да е необходимо изрично изявление от правоимащите лица. На следващо място молителят обосновава наличието на хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК с твърдение, че определението, чиято отмяна се иска, се основава на документ който по надлежния ред е признат за подправен. В тази връзка прилага експертно заключение, както и постановление на РП от 11.01.2005 г., че подписите на декларациите по чл. 43 от ЗОДФЛ с № 394 и № 3386 от 26.03.1998 г. не са изпълнени от Б. М. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Разпоредбата е относима по отношение на влязло в сила решение на съд, с което спора за законосъобразност на оспорен административен акт е разрешен по същество. Не се установява по делото съдебният акт, чиято отмяна се иска, да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. В случая съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а е изпратил жалбата на Б. М. против оспорения ДРА по подведомственост на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна за провеждане на производство по реда на чл. 152 – 155 ДОПК. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че не са налице материалноправните предпоставки за отмяна на влязлото в сила определение на основание чл. 239, т. 3 от АПК. В искането за отмяна са развити доводи и за наличие на хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК. Тази разпоредба допуска отмяна на влезлите в сила съдебни актове в случаите, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния казус делото е образувано по жалба на Б. М., като съдът в закрито съдебно заседание е постановил определението, чиято отмяна се иска, като е прекратил производството по делото и е изпратил жалбата с искане за обявяване на нищожността на ДРА № 254/07.11.2003 г. по подведомственост на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. От страна на първоинстанционния съд не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което да е възпрепятствало молителя да участва при разглеждане на адм. дело № 558/2018 г. на Административен съд - Русе. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,