Решение № 11252 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1962/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от И. Е. К., чрез процесуален представител, срещу решение 7862 от 23.12.2021 г. по административно дело 5465/2021 г. на Административен съд София град (АССг), с което е отхвърлен искът му срещу Национална агенция за приходите (НАП) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на НАП, довело до неправомерно разкриване на личните му данни в размер на 1 000 лева. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при наличие на всички отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се уважи предявения от К. иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на НАП, довело до неправомерно разкриване на личните му данни в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2019 г. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Ответникът по касационната жалба Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител и в представен писмен отговор я оспорва и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е и правилно. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено по безспорен начин обстоятелството, че на 15.07.2019 г. са изтекли лични данни в публичното пространство на ищеца, който за удостоверяване на тази факт е представил отговор на текстово съобщение по заявка 5735 има неправомерно разкрити лични данни. Изложени са съображения, че в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл.4, §7 от ОРЗД, НАП е длъжен да спазва принципите на законосъобразност и добросъвестност, залегнали в чл.5, §1, б "а" и б "е" и да прилага подходящи технически и организационни мерки за защита при обработването на личните данни, съгласно чл.59 ЗЗЛД и чл.24 от ОРЗД. Според АССг, обстоятелството, че на 15.07.2019г. е изтекла информация от сървърите на НАП, вследствие неоторизиран достъп, безспорно сочи на противоправно бездействие на ответника да изпълни произтичащи от законовите разпоредби задължения. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че по делото не е доказано Герова реално да е претърпяла твърдените неимуществени вреди, като не е установено категорично да е изживяла стрес, притеснение, заплаха от незаконосъобразното бездействие на ответника, поради което не са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на НАП и е отхвърлил иска като неоснователен. Решението е правилно. Правилно административния съд е приел, че липсата на която и да е предпоставка от нормата на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. За да отхвърли исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, съдът правилно е приел, че по делото остава недоказано твърдението на ищеца за претърпяна вреда. Неправилно в обжалваното решение е прието, че ищецът не е доказал факта на изтичане на личните му данни, тъй като е позовава единствено на копие от СМС, тъй като л. 98 от приложеното адм. дело 11242/2019 г. по описа на АССг е налична справка, издадена на 12.06.2020 г. от НАП, от която се установява че по ЕГН на ищеца са изтекли лични данни, включващи ЕГН и имена. Правилно обаче в обжалваното решение е прието, че по делото не са представени доказателства за настъпили вреди от незаконосъобразно бездействие на ответника и наличие на причинна връзка между тях, макар и не по мотивите изложени в него. По делото безспорно е установено, че са изтекли лични данни на ищеца, но липсват доказателства за това същия да е претърпял вреди от това, а още по-малко за техния вид, характер и интензитет. Наведеният в касационната жалба довод за присъждане на обичайни вреди е неоснователен. Понятието "вреди" се тълкува в по-широк смисъл в контекста на съдебната практика на СЕС по начин, който отразява напълно целите на регламента, поради което обезщетението за нематериални вреди не се поставя в зависимост от определен праг на значимост на вредите. Пълното и действително обезщетение по съображение 146 от ОРЗД е цел на този правен институт, без да е необходимо за целите на такова пълно обезщетяване да се налага изплащане на наказателно обезщетение. Опасенията, които субект на лични данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват "нематериална вреда" по смисъла на чл. 82 от Регламент 2016/679 / виж решение по дело С-340/21 на СЕС, но тежестта на доказване е на ищеца, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В случая се твърдят нарушения на задължения, произтичащи пряко от чл. 24 чл. 32 от Регламента, поради което правното основание на иска е чл.82, § 1 и § 2 от Регламент 2016/679 /ОРЗД/, съгласно който всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на посочения регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. От съображения 146 на Регламента става ясно, че чл. 82 въвежда собствен режим на отговорност в областта на защитата на личните данни. В чл. 82, § 2 от ОРЗД са посочени трите кумулативно необходими предпоставки, за да възникне правото на обезщетение, а именно: обработването на личните данни да е извършено в нарушение на разпоредбите на регламента; вреди, нанесени на субекта на данните и причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обработване на данните и вредите. ОРЗД не препраща към правото на държавите членки относно смисъла и понятията на термините, съдържащи се в чл. 82 от ОРЗД, по-специално до понятията "материални и нематериални вреди", "обезщетение за нанесени вреди" и за целите на прилагането на посочения регламент тези термини следва да се разглеждат като самостоятелни понятия на правото на Съюза, които трябва да се тълкуват еднакво във всички държави членки (Решение от 04.05.2023 г. по дело С-300/21 на СЕС). В решение от 14.12.2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че самото нарушение на разпоредбите на ОРЗД не е достатъчно, за да се приеме, че приложените технически и организационни мерки не са подходящи по смисъла на чл. 24 и чл. 32 от същия и да бъде присъдено право на обезщетение. В конкретния случай правилно в обжалваното решение е прието, че твърденията за претърпени от ищцата - субект на данните вреди не са доказани, при което правилно предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение е отхвърлен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение