Решение № 12046 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6993/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на В. Райкова , чрез адв.Панджарова, против решение 383 от 24.01.2023 г., постановено по адм. дело 6093/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът главен архитект на район "Лозенец" - СО, чрез юрк. Григовора, в писмено възражение по жалбата, излага доводи за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Ответниците Х. Якимов, К. Якимова и Н. Райкова не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна и се явява процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу заповед РЛЦ22-РА50-20/08.06.2022г. на главния архитект на район "Лозенец" - СО, с която на основание чл.135, ал.3 ЗУТ е отказано разрешение да се изработи проект за изменение на ПУП- ПР за УПИ VI-644 от кв.133,м.Лозенец- IIIчаст по плана на гр.София от 1995г., тъй като не е налице твърдяната хипотеза на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ кадастралната и регулационна граници изцяло съвпадат. Прието е от първоинстанционният съд, след обсъждане на доказателствата по административната преписка и заключението на съдебно-техническата експертиза, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазена административна процедура и надлежно сезиране, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а поисканото изменение на ПУП-ПР не отговаря на изискванията на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ. Обосновано е, че границите на имота съвпадат по действащия ПУП от 1995г. и одобрената КК със заповед РД-18-739/21.11.2017г. на изп.директор на АГКК. Прието е, че висящото производство пред началника на СГКК за изменение на КККР досежно спорните граници на процесния имот не сочи на незаконосъобразност на заповедта, а точно обратното на липса на основание за допускане изработването на план за изменение на регулацията преди одобряване на изменението на КК. Възражението за неприложена регулация също е възприето като неотносимо към законосъобразността на процесния отказ, тъй като няма данни за проведена процедура по §8 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано правилно и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че заявлението за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ VI-644 от кв.133,м.Лозенец- IIIчаст по плана на гр.София е мотивирано / мотивирано предложение и скица-проект/ с разминаване на фактическата граница /съществуваща ограда/ между УПИ VI-644 и УПИ ХIII-645 с регулационната граница по действащия ПУП от 1995г. и кадастралната граница по КК, одобрена през 2017г. Проекта за изменението касае нанасяне на регулационната граница между двата УПИ по предходен план от 1934г. и по заявената за изменение пред СГКК нова кадастрална граница на имот с проектен идентификатор 681345.902.911. Изложеното сочи на изначална липса на предпоставките за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПР, тъй като не са налице изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Заявеното изменение фактически се базира на евентуално, бъдещо изменение на КК с нанасяне на нова кадастрална граница, за която се претендира да бъде разрешено изработване на проект за изменение на регулацията. Основанието за изменение на ПР по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ съставлява самостоятелно основание и е приложимо само когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да се дава възможност за преценка правилността на нанасянето в КК, каквото в случая още не е одобрено. Единственото условие е КК да е влязла в сила, респ. нейното изменение, в последващ одобряването на ПУП момент, което в случая безспорно не е налице- регулационната граница по действащия ПУП от 1995 г. не се разминава с кадастралната такава по одобрената през 2017 г. КК. Обоснован е и извода на първоинстанционния съд, че доводите за неприложена регулация са неотносими. В заявлението и жалбата е допуснато смесване на несъвместими основания за изменение на ПУП по чл.134 и §8, ал.2,т. 3 от ПР на ЗУТ. Основанието за изменение на неприложен дворищнорегулационен план по т. 3, ал. 2 на § 8 от ПР на ЗУТ е изведено от постоянната съдебна практика на ВАС като самостоятелно, непопадащо в нито една от хипотезите по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Освен това то касае само промяна на вътрешните регулационни линии и то по действалия кадастър към момента на урегулиране на имотите, а не по кадастралната граница по действащия към момента на подаване на заявлението КК. Предвид изложеното и тъй като че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответниак главен архитект на район "Лозенец" - СО, касатората дължи сумата от 100 лв., съставляваща мин. размер на юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ . Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,