Решение № 2805 от 8.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 363/2024 г.
ВАСВторо отделение08.03.2024 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 6490/31.10.2023 г., постановено по административно дело 6779/2023 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите, да заплати на Е. Гунчева, [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за защита на потребителите против Решение 6490/31.10.2023 г., постановено по административно дело 6779/2023 г. по описа на Административен съд София град. С оспореното решение е отменена негова Заповед 144/28.06.2023 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Е. Гунчева, заемаща длъжността директор на регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, считано от 30.06.2023 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици в зависимост от установения порок. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Петкова, с искане за уважаването й, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Е. Гунчева се явява лично и с адвокат Кумпикова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на касационното производство, за което представя списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законово определения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с посочено правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, която разпоредба дава възможност на органът по назначаването да прекрати служебното правоотношение без предизвестие при обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е постановена при съществено нарушение на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като освен посочената разпоредба в заповедта не са посочени каквито и да е конкретни факти, които да обуславят обективната невъзможност на служителя да изпълнява възложените му функции. Такива факти не се съдържат и в документите, които са част от представената по делото административна преписка. Липсата на мотиви на административния акт не може да бъде преодоляна след издаването му посредством излагането на нови факти, тълкувания или съждения от страна на съда или на страните в процеса. Установеният от съда порок във формата е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, описал е подробно и точно всички относими за спора обстоятелства, извършил е проверка за законосъобразност на заповедта, като възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящия състав. Предвид изложените мотиви, неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на материално-правните норми. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е установил в пълнота относимите факти, след което е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 1200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,