Решение № 12205 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2014 г.

Решение № 12205 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Георги Ангелов Катранджиев от гр. Стара Загора, за отмяна на влязлото в сила решение № 29 от 12.03.2012 г., постановено по адм. д. № 553 по описа за 2011 г. на Старозагорски административен съд и решение № 10698 от 24.07.2012 г. по адм. д. № 4836/12 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК. Като ново обстоятелство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната се цитира постановление № 2141/12 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Стара Загора, потвърдено с определение № 77 от 19.05.2012 г. на Старозагорския окръжен съд. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административния съд - гр. Стара Загора и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по искането за отмяна - директорът на ОД на МВР - Стара Загора, чрез пълномощника си Росица Митева, в писмено становище излага мотиви за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 10698 от 24.07.2012 г., постановено по адм. д. № 4836/12 г. на Върховния административен съд, пето отделение е оставил в сила решение № 29 от 12.03.2012 г. по административно дело № 553 по описа за 2011 г. на Старозагорския административен съд. С посоченото решение административният съд е отхвърлил жалбата на Георги Ангелов Катранджиев против заповед № 2678/22.11.2011 г. на директора на ОД на МВР - гр. Стара Загора, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение като полицай I степен при ОД на МВР. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. С искането за отмяна, така както е уточнено с молбата от 22.05.2014 г., се поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай, подателят на искането за отмяна не представя документи, а само цитира наказателното постановление и определението на Старозагорския окръжен съд, за които твърди, че са новооткритите доказателства. Същите обаче са били представени в касационното производство пред ВАС по адм. д. № 4836/12 г. и тричленният състав ги е обсъдил в мотивите на постановения съдебен акт. Молителят се позовава в искането си и на чл. 239, т. 2 АПК, като твърди, че основание за отмяна е и неистинност на думите на свидетеля в образуваното наказателно производство. За да се допусне отмяна в цитираната по-горе хипотеза е необходимо по надлежен съдебен ред да се установи неистинност на показанията на свидетеля. Законодателят, включвайки тази хипотеза в разпоредбата на чл. 239 АПК, е имал предвид неистинността на показанията на свидетеля да се установи или по наказателен ред, или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, т. е. при всички случаи това следва да стане по съдебен ред. В случая няма влязла в сила присъда или решение по цитираната разпоредба, с които да е установено престъпление, свързано с делото и компрометиращо истинността на фактите, на които е основан атакуваният съдебен акт. Решението, чиято отмяна се претендира, не е основано на въпросните показания на свидетеля. Постановление на прокурор, в което е отбелязано, че показанията на определен свидетел "не могат да се кредитират с доверие", не би могло да отговори на изискването да е установено по съдебен ред неистинност на показанията на свидетел. Мотивите на прокурора кои свидетелски показания кредитира с доверие и кои не, и въз основа на какво, не съставляват установяване по надлежен съдебен ред. По делото липсва доказателство, годно да удостовери наличие на юридически факт от категорията на визираните в хипотезата на чл. 239, т. 2 АПК, което прави искането на Катранджиев неоснователно и в тази част. Наред с горното следва да се отбележи, че по същество, претенцията на подателя на искането за отмяна представлява искане за преразглеждане на решението на ВАС по адм. д. № 4836/12 г., пето отделение и потвърденото с него решение № 29 от 12.03.2012 г. по административно дело № 553 по описа за 2011 г. на Старозагорския административен съд, по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Поради изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,