Решение № 5892 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8281/2011 г.

Решение № 5892 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8281/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. Плевен против решение № 250 от 9.05.2011 г., постановено по адм. дело № 52/2011 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Радослав Янков Радулов оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отменил заповед № 4548/17.12.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВр гр. Плевен, с която на Радослав Янков Радулов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По несъмнен начин по делото е установено, че за първото нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е узнал на 29.07.2010 г., когато е изготвена справката по повод подаден сигнал. Към нея са приложени всички писмени доказателства, установяващи извършеното нарушение. В тази връзка правилно съдът е изтълкувал нормата на чл. 245 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) като е приел, че становището, изготвено в резултата на извършената проверка не е задължително за дисциплинарно наказващия орган. В правомощията на последния е след като се запознае и оцени събраните доказателства да наложи дисциплинарно наказание, да прекрати дисциплинарното производство или да разпореди събирането на допълнителни доказателства (чл. 245, ал. 1 и 2 от ППЗМВР). Материалите по дисциплинарното производство са докладвани на органа на 29.07.2010 г. като са приложени и съставените протоколи за пътнотранспортното произшествие, при което дисциплинарно-наказващият орган е следвало да прецени дали служителят е попълнил правилно протоколите за станалото ПТП и да наложи наказанието или прекрати дисциплинарното производство. В описаната справка е посочено, че издадените протоколи не съдържат всички реквизити. Посочени са и лицата, които са ги съставили. Мнението на подписалия справката началник сектор "Пътна полиция" не е задължително за директора на областната дирекция. Той е дисциплинарно наказващия орган и негова е преценката дали е извършено дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нормите на чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР регламентират, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая това е станало на 29.07.2010 г. Съгласно чл. 237, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се установява от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание. Следователно само в правомощията на директора на ОД на МВР е да установи нарушението независимо от становището на дисциплинарно разследващия орган, респективно на лицето извършило проверката, изготвило справката и представило материалите по дисциплинарното производство. В случая цитираните норми не са спазени. Оспорената заповед е издадена на 17.12.2010 г. след изтичане на преклузивния двумесечен срок за налагане на наказанието по първото нарушение, описано в административния акт. Постъпилите в последствие на 18.10.2010 г. справка и становище от дирекция "Инспекторат" на МВР са ирелевантни за установяване на нарушението, тъй като последното е било установено на 29.07.2010 г. Ето защо като е приел, че по отношение на първото дисциплинарно нарушение е изтекъл преклузивният срок за налагането му първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. По отношение на второто нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание - неизготвяне на докладна записка за извършените действия при посещение на ПТП съдът правилно е приел, че за него не са налице данни в справката от 29.07.2010 г., поради което дисциплинарно наказващият орган е узнал и установил същото с постъпването на справката и становището на 18.10.2010 г. и следователно по отношение на това нарушение дисциплинарното наказание е наложено в законоустановения срок. Двете дисциплинарни нарушения са квалифицирани като такива по чл. 226, ал. 1, т. 3 и 5 от ППЗМВР и всяко едно от тях подлежи на санкциониране с дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три до шест месеца. В обжалваната пред първоинстанционния съд заповед за тези две дисциплинарни нарушения е определено едно общо наказание от 4 месеца. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая е нарушен и чл. 18 от Инструкция № Iз 1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм.) съгласно който на държавен служител, който е извършил две или повече едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимален срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания, което изискване не е спазено. В заповедта не са изложени мотиви предвид изискването на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР за определяне размера на общото наказание. Съдът не може да отмени заповедта само по отношение първото дисциплинарно нарушение, тъй като наказанието е общо. Обжалваното решение е обосновано. При постановяването му съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е направен обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,