Решение № 9023 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1978/2018 г.

Решение № 9023 от 3.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1978/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Г., срещу решение № 177 от 20.12.2017 г., постановено по адм. д. № 305 по описа за 2017 г. на Административен съд - Г., с което е отменено решение № 41 от 16.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ град Г. и потвърденото със същото решение разпореждане № 5305192185 от 18.08.2017 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Г., в частта им, с която е спряна личната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, а преписката е върната на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ гр. Г. за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за неправилно прилагане на § 22т от ПЗР на КСО във вр. с чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. М. Т. Найденов от гр. Г. е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Г. е решение № 41 от 16.10.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Г. и потвърденото с него разпореждане № 5305192185 от 18.08.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на М. Т. Н. от гр. Г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в частта, с която на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна получавана от лицето социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО, считано от 01.07.2017 г. С постановеното решение Административен съд - Г. е отменил оспорените актове и е върнал преписката на пенсионния орган за издаване на нов акт, след като неправилно е приел, че на основание отменената разпоредба на чл. 101, ал. 1, т. 3а от КСО, приложима при условията на § 22т от ПЗР на КСО, отпуснатата преди 01.01.2015 г. социална пенсия за инвалидност може да се получава едновременно с личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната от 19.05.2017 г. Така постановеното решение е в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 3а от КСО (редакция - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е създавала право на лицата да получават едновременно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст или за инвалидност и социална пенсия. Съгласно изречение 2 при право на повече от една пенсия се е получавала по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. Когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се е изплащала в размер 25 на сто съгласно изречение 3. От 01.01.2015 г. разпоредбата на чл. 101 от КСО е изменена (ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.). Съгласно т. 4а от ал. 1 на чл. 101 от КСО не могат да се получават едновременно следните пенсии: социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия. С преходната разпоредба на § 22т (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) е предвидено, че социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати. От фактическа страна по делото е установено, че с разпореждане от 07.07.2014 г., издадено при действието на чл. 101, ал. 1, т. 3а от КСО (ДВ, бр. 99 от 2012 г.), на М. Т. Н. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност в размер на 25 на сто съгласно изречение 3. По общото правило на чл. 73, ал. 2 от КСО пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. Пожизнено на основание ал. 3 на чл. 73 се отпускат само пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68. Поради това в разпореждането от 07.07.2014 г. е посочено, че пенсията се отпуска от 05.06.2014 г. със срок на инвалидността до 01.06.2015 г. Приложено е експертното решение с № 1877/101 от 05.06.2014 г. с начална дата на инвалидността 05.06.2014 г. за срок от една година до 01.06.2015 г. По силата на цитираната по-горе преходна разпоредба на § 22т от КСО действието на отменения чл. 101, ал. 1, т. 3а, допускащ съвместяването на пенсиите, е продължено до изтичане на срока, за който пенсиите са отпуснати. С разпореждането от 07.07.2014 г. и със следващото разпореждане от 24.10.2014 г. пенсиите на основание чл. 73, ал. 2 от КСО са отпуснати за срока на инвалидността до 01.06.2015 г. След 01.01.2015 г. ответникът по касация е имал право да продължи да получава социалната пенсия за инвалидност, отпусната с начална дата преди 31.12.2014 г., до изтичане на срока, за който е отпусната, т. е. до 01.06.2015 г. Към тази дата той не е бил навършил възрастта по чл. 68, поради което пенсиите за инвалидност не са били отпуснати пожизнено. При следващото преосвидетелстване, извършено с експертно решение на ТЕЛК № 1656/089 от 18.05.2015 г., срокът на инвалидността е удължен до 01.05.2017 г. С разпореждането от 12.06.2015 г., издадено на основание новото експертно решение, пенсионният орган неправилно е определил пенсията за инвалидност поради общо заболяване да бъде изплащана заедно със социална пенсия за инвалидност за срок до 01.05.2017 г. Действащата към тази дата разпоредба на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО не е допускала едновременно да се получава социална пенсия за инвалидност и друг вид пенсия. Със следващо експертно решение на ТЕЛК № 1004/060 от 03.04.2017 г. срокът на инвалидността на М. Т. Н. е удължен с три години до 01.04.2020 г. С разпореждане от 12.05.2017 г., издадено съобразно последното експертно решение, личната пенсия за инвалидност е отпусната пожизнено, като е съобразено обстоятелството, че през определения тригодишен срок на инвалидността пенсионерът ще навърши възрастта по чл. 68. С позоваване на неприложимата към фактите разпоредба на § 22т от ПЗР на КСО пенсионният орган отново е определил и социална пенсия за инвалидност в размер на 25 на сто от личната пенсия за инвалидност. На 16.06.2017 г. лицето е подало заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на придобиване на правото 19.05.2017 г. С оспореното разпореждане от 18.08.2017 г., с което е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 19.05.2017 г., законосъобразно е спряно изплащането на социалната пенсия за инвалидност. Към датата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст не е налице правно основание за кумулирането й със социална пенсия за инвалидност, а по силата на § 22т от ПЗР на КСО основанието за получаване на социална пенсия за инвалидност е отпаднало на 01.06.2015 г. Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане в частта, с която е спряна социалната пенсия за инвалидност, са издадени при наличие на законовото основание на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Като ги е отменил и е постановил връщане на преписката на пенсионния орган, Административен съд - Г. е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното съдебно производство, което се определя в минималния размер от 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,