Решение № 13053 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 375/14.03.2024 г., постановено по административно дело 258/2023 г. от Административен съд - Смолян, с което е отменено негово уведомително писмо / УП/ изх. 01 -2600/5510 /според диспозитива на решението, според УП 01 -2600/5510#8/ от 10.08.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 -2020 г. за кампания 2017 и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и писмено становище чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, включително и в частта за разноските, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба - "Петро - Г" ЕООД, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: С решение 9524/11.10.2023 г. по адм.дело 3010/2023 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменено решение 317/07.12.2022 г. по адм.дело 283/2022 г. на АС - Смолян и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В решението на ВАС е посочено, че оспореното УП не е нищожно на основание чл.177, ал.1 АПК, а установените несъответствия от АС сочат на незаконосъобразност на административния акт, тъй като не са били установени при предходното произнасяне на съда. Посочено е, че доводите за незаконосъобразност не могат да се обсъждат за пръв път от касационната инстанция и при новото разглеждане на делото следва АС да се произнесе по тях. АС в обжалваното в настоящето производство решение е посочил, че с оспореното пред него УП е оторизирана сума от 0 лева поради неспазване на основно изискване съгласно чл.1, ал.3, т.3 от Наредба 4/24.02.2015 г. във връзка с изискванията на Регламент /ЕО/ 834/2007 и Регламент /ЕО/ 889/2008. АС е посочил, че е налице отменителното основание на 146, т.2 АПК - липса на мотиви, тъй като от таблиците и поясненията към тях в УП не стават ясни фактическите основания за постановяване на акта, нито кои са конкретните правни основания - кои изисквания на приложимите материално правни норми не са спазени от земеделския производител. Изложени са и подробни мотиви за разноските, които се присъждат - като по дело 258/2023 г . на АС, така и за предходните две съдебни инстанции - първата първа инстанция и първата касационна инстанция. Решението е правилно. Както правилно е посочил АС, никъде в УП не са посочени конкретни установени факти, нито кои конкретни изисквания по управление или базови изисквания не са спазени от земеделския производител, както по направление "Биологично растениевъдство", така и по направление "Биологично животновъдство", за да се наложи пълен отказ за оторизиране на суми и по двете направления. В оспореното УП липсва препращане към друг документ, изходящ от издателя на акта, който да съдържа фактически и правни основания за издаването му, нито е налице някоя от останалите хипотези на ТР 16/1875 на ОСГК на ВС за надлежно излагане на мотивите отделно от оспорения акт. Предвид изложеното АС правилно е отменил поради липса на мотиви оспореното писмо и е присъдил разноски на дружеството за трите съдебни инстанции, като е взел предвид разпоредбата на чл.226, ал.3 АПК, задължаващ го да се произнесе и по разноските за първото касационна производство. Доколкото по делото има постановено определение 815/12.06.2024 г., с което е отхвърлена молбата от 01.04.2024 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, за изменение на решение 375/14.03.2024 г. по адм.дело 258/2023 г. в частта за разноските, което не е обжалвано с частна жалба по реда на чл.248, ал.3 ГПК и е влязло в сила, то въпросът за дължимостта на разноските, присъдени от АС и техния размер, е решен с влязъл в сила съдебен акт. Решението следва да се остави в сила като правилно, като липсва възможност за ревизирането му в частта за разноските поради влизане в сила на акта по чл.248, ал.1 ГПК. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 9 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, което е под минималния размер на адвокатското възнаграждение при постановен отказ за оторизиране на 163 536 лева по чл.8 вр. чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерен предвид фактическата сложност на делото / приложени още 12 тома към настоящето съдебно производство/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение