Решение № 13765 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10615/2013 г.

Решение № 13765 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10615/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Росица Каменова Каменова от гр. София срещу решение № 7417 от 31.05.2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по административно дело № 11590/2012 г. по описа на съда. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Каменова срещу заповед № ЧР-95-00391 от 10.08.2012 г. и заповед № Т-3774/13.08.2012 г. на Министъра на външните работи. С първата заповед на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл на Каменова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а с втората заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДС е прекратено служебното правоотношение с Каменова. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според него съдът е стигнал до неправилни изводи, тъй като по категоричен начин по делото е било установено, че Каменова е била в неплатен отпуск в периода 23.09.2009 г. - 13.08.2012 г., видно от направеното отбелязване в представената служебна книжка. Друго основание за отмяна на обжалванато решение, както и на оспорените заповеди е обстоятелството, че Каменова е била уволнена от длъжност, която не е заемала към момента на наложеното дисциплинарно наказание. Това е така доколкото заповед № Т-1501/18.01.2010 г., с която касаторката е преназначена на длъжност трети секретар в Дирекция "Човешки ресурси", отдел "Задгранични представителства", сектор "Кадри на разпореждане" не и е връчена. Касаторът счита още и че обжалваните заповеди са издадени от некомпетентен орган, тъй като са подписани от зам.- министъра, а не от министъра. Твърди се също така и нарушаване на процедурата по връчване на поканата на Каменова за изслушване от дисциплинарния състав, тъй като в поканата е посочен само началният момент на неявяване на работа, но не и крайният. Според процесуалния представител на касаторката от поканата не става ясно за какъв период от време следва да се отнасят обясненията й, което пък от своя страна е накърнило правото на защита на Каменова. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на работи, счита същата за неоснователна. Представя писмени бележки. Моли за присъждане на направените съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че Росица Каменова е започнала работа в Министерство на външните работи (МВнР) през 1983 г. като специалист - преводач. От тогава до момента на издаване на заповедта, с прекъсвания през различни периоди е заемала различни длъжности в Министерството, като от 1.07.2008 г. е преназначена от длъжността "главен експерт" на длъжност "трети секретар в задгранично представителство" в МВнР, дирекция "Европа - I", отдел "Задгранични представителства". Със заповед № Т-1501 от 18.01.2010 г. е преназначена от длъжност трети секретар в задгранично представителство в Дирекция "Европа- I", отдел "Задгранични представителства" на длъжност трети секретар в Дирекция "Човешки ресурси" отдел "Задгранични представителства", сектор "Кадри на разпореждане". С докладна записка № ЧР- 33-00-537 от 28.06.2012 г. до Министъра на външните работи постоянният секретар на МВнР е уведомил министъра, че жалбоподателката е преназначена, считано от 19.01.2010 г. в сектор "Кадри на разпореждане" на отдел "Задгранични представителства", в дирекция "Човешки ресурси" на длъжността "Трети секретар в задгранично представителство". Ползвала е неплатен отпуск до 22.09.2010 г., след което няма подавани други молби за отпуск или представяни болнични листове, но от 23.09.2010 г. до момента на изготвяне на докладната Каменова не се е явявала на работа, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Със заповед № ЧР-95-00-326 от 2.07.2012 г. на основание чл. 60, ал. 4 от Закона за дипломатическата служба ответникът е наредил да се образува дисциплинарно дело от Дисциплинарния съвет, при което да се установят фактите и обстоятелствата, изложени в докладната. С писмо № ЧР -95-00-326 от 3.07.2012 г. на постоянния секретар на МВнР Каменова е била уведомена за образуваното дисциплинарно производство, както и че е поканена за изслушване на 14.07.2012 г. от 15,30 часа във връзка с провеждане на заседание на дисциплинарния съвет. Освен това е поканена да представи и писмените си обяснения. На 4.07.2012 г. Дисциплинарния съвет е разгледал дисциплинарно производство № 2/2012 г., обсъдил е посочената по-горе докладна, изслушал е обясненията на Каменова и е приел писмените й обяснения. След като е изяснил фактите и изложил изводите, е приел решение, с което е намерил, че Каменова е извършила тежко нарушение на служебната дисциплина и следва да й бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Със заповед № ЧР-95-00-391 от 10.08.2012 г. Министърът на външните работи, след като се е запознал с протокол от 4.07.2012 г. по дисциплинарно дело № 2 по описа на 2012 г. на Дисциплинарния съвет и докладна записка от 28.06.2012 г. на Постоянния секретар на МВнР, докладна записка от 4.07.2012 г. от Росица Каменова и протокол от изслушване от 1.08.2012 г. е намерил, че след изтичане на срока на разрешеният й отпуск от 23.09.2010 г. служителката не е явявала на работа в МВнР и не се е намирала в законоустановен отпуск, като неявяването на работа представлява пълно неизпълнение на задължението на служителя да бъде на разположение на работодателя през определеното работно време и да изпълнява служебни задължения, което е извършено виновно и за периода от 3.08.2011 г. до 3.08.2012 г. не са изтекли сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, поради което на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл е наложил на Каменова дисциплинарно наказание "уволнение". В заповедта са обсъдени дадените от жалбоподателката обяснения, в които същата е обосновал неявяването си на работа с опита си от периода 2007 - 2009 г. и факта, че не е била потърсена от администрацията на министерството, както и с факта, че след 22.09.2010 г. е изпаднала в тежка депресия. Със заповед № Т-3774/13.08.2012 г. служебното правоотношение с Каменова е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл и заповед № ЧР- 95-00-391/10.08.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган, в исканата от закона форма, с посочени фактически и правни основания, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приел, че и двете заповеди са издадени в съответствие с материалноправните разпоредби като по несъмнен начин по делото е доказано извършването на тежко нарушение на служебната дисциплина от страна на Каменова, изразяващо се в неявяване на работа в периода от 3.08.2011 г. до 3.08.2012 г., за който период не са изтекли сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Приел е за неоснователен доводът за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, тъй като в поканата за изслушване и даване на писмени обяснения е посочена само началната дата на неизпълнението, но не и края на този период поради това, че от събраните доказателства безспорно е установено, че същата не изпълнявала служебните си задължения от 23.09.2010 г. до момента на прекратяване на служебното й правоотношение, като този факт не се и оспорва от страна на жалбоподателката. С оглед на което съдът е счел, че в поканата периодът на извършване на нарушението на служебната дисциплина е бил ясно определен, което е дало възможност на жалбоподателката да разбере за какво нарушение е образувано дисциплинарното производство и за какви свои действия, респ. бездействия трябва да даде обяснения. При издаване на заповедта органът е обсъдил подробно дадените от служителя обяснения, като е изложил убедителни мотиви защо приема същите за неоснователни. Съобразени са и сроковете за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, като за част от дългия период на неизпълнение на служебните задължения от страна Каменова от 23.09.2010 до 2.08.2011 г. не е наложено наказание поради извършването му преди едногодишния срок, а за периода 3.08.2011 - до 3.08.2012 г. правилно е преценено от органа като тежко и извършено виновно от страна на държавния служител. Съдът е приел за неоснователни и твърденията на касаторката, че по време на дългото си отсъствие от работа за периода 23.09.2009 - 13.08.2012 г., е ползвала разрешен й неплатен отпуск, доколкото същите не са доказани. Според тричленния състав ползването на неплатен отпуск от държавните служители се осъществява след надлежно разрешение от органа по назначаването, а по делото липсват доказателства за такова разрешение. Направеното отбелязване на стр. 38 от служебната книжка на Каменова "МВнР - Дирекция "ЧР" използван неплатен отпуск от служителя 6.10.2005 - 31.12.2007 г. и 23.09.2009 - 13.08.2012 г. "не води до обратен извод, тъй като липсва заповед за разрешаване на ползването на такъв отпуск, а липсват данни от кого и по силата на какво основание е направено цитираното отбелязване. Съдът е счел за неоснователен и довода на жалбоподателката, че е уволнена от длъжност, която не е заемала. Обстоятелството, че липсват доказателства за връчването на заповедта за преназначаване на Каменова по реда на чл. 11, ал. 4 ЗДСл не опорочава същата. В случая към момента на издаване на заповедта Каменова е ползвала редовно разрешен неплатен отпуск, а след изтичане на срока му не се е явила на работа, поради което невръчването на тази заповед не може да бъде вменено във вина на органа по назначението. От друга страна от съдържанието на жалбата на Каменова се установява, че фактът на преназначаването й на тази длъжност е бил известен на жалбоподателката. Въз основа на изложените по-горе съображения тричленният състав е направил извод за законосъобразност на оспорените заповеди и отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Основният довод на касатора за неправилност на обжалванато решение е свързан със представената по делото служебна книжка, в която е направено отбелязване, че за процесния период Каменова е била в неплатен отпуск. С оглед така направеното отбелязване се твърди, че Каменова не е отсъствала безпричинно от работа, следователно не е извършила тежко нарушение на служебната дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗДСл. по искане на държавния служител органът по назначаването може да разреши ползването на неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на служебния му стаж. По силата на чл. 110 ЗДСл служебната книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани със служебната дейност. А според чл. 112 ЗДСл в служебната книжка се вписват: 1. трите имена; 2. адресът и единният граждански номер; 3. образованието, професията, специалността и рангът; 4. заеманата длъжност и организационното звено, в което служи; 5. размерът на основната заплата; 6. датата на постъпване на служба; 7. датата и основанието за прекратяване на служебното правоотношение; 8. продължителността на времето, което се признава за служебен стаж; 9. изплатените обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение; 10. запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. Определеното от органа по назначаването лице е длъжно точно и своевременно да вписва в служебната книжка данните по ал. 1 и настъпилите промени в тях. Анализът на цитираните разпоредби води до следните изводи: служебната книжка е официален удостоверителен документ, но само относно вписаните в нея обстоятелства по чл. 112. Видно от чл. 112 ЗДСл обстоятелствата, свързани с ползването на платен или неплатен годишен отпуск не подлежат на вписване в служебната книжка, следователно направеното в книжката вписване не може да удостовери обстоятелството, че Каменова е била в отпуск през процесния период. Ползването на платен или неплатен годишен отпуск се установява със заповед на органа по назначаването, с която е разрешено ползването на съответния отпуск. Както правилно е приел и тричленният състав доказателства в тази насока не са представени. Т. е. твърдението на касаторката, че е ползвала неплатен отпуск в периода от 3.08.2011 г. до 3.08.2012 г. не е доказано. Неоснователно е твърдението на касаторката, че е уволнена от длъжност, която не е заемала. По делото не се спори, че заповед № Т -1501/18.01.2010 г. на министъра на външните работи не е връчена на Каменова, не се спори и по обстоятелството, че към момента на издаването на цитираната заповед Каменова е била в отпуск, както и че до издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание същата не се е явила на работа. Следователно налице е била обективна невъзможност за връчване на тази заповед, предвид обстоятелството, че касаторката не се е явила на работа. Т. е. не връчването на заповедта не се дължи на виновно поведение на органа по назначаването. От друга страна Каменова не би могла да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Не на последно място в служебната книжка на Каменова е налице отбелязване, че от 19.01.2010 г. същата е назначена на длъжност трети секретар в "Човешки ресурси" - МВнР, което отбелязване по силата на чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗДСл. има удостоверителен характер по отношение на вписаното обстоятелство. Неоснователен е и доводът, посочен в касационната заповед, относно обстоятелството, че обжалваните заповеди са издадени от некомпетентен орган - зам.-министъра на външните работи. По делото е приложена заповед за заместване № 95-00-299/31.07.2012 г. на министъра на външните работи, по силата на която за периода от 2.08.2012 г. до 20.08.2012 г. министърът ще бъде заместван от зам. министър - Иван Найденов. Т. е. зам.-министърът е бил компетентен да издаде обжалваните заповеди, тъй като в случая е действал въз основа на заповед за заместване. Не е налице и твърдяното в жалбата нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, изразяващо се в непосочване в поканата до Каменова на крайния момент, в който е преустановено нарушението. Видно от приложената по делото покана Каменова е уведомена, че срещу нея е образувано дисциплинарно производство за неизпълнение на служебни задължения, състоящо се в неявяване на работа в периода след 22.09.2010 г./ момента, в който същата е следвало да се яви на работа/. Крайният момент не е посочен, тъй като включително и към датата на изпращане на поканата нарушението не е било преустановено. Горното обаче по никакъв начин не е нарушило правото на защита на Каменова, тъй като същата много добре е разбрала в какво точно се състои нарушението, за което е образувано срещу нея дисциплинарно производство, доколкото в дадените от нея писмени обяснения е изложила факти и твърдения, отнасящи се за периода от 22.09.2010 г. до момента на получаване на поканата - 3.07.2012 г. Неоснователно е и твърдението за нарушение от страна на органа по назначаването на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Видно от първата обжалвана заповед зам. министърът на външните работи при определяне на вида и размера на наказанието е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и цялостното служебно поведение на държавния служител. Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях направил обосновани фактически и прави изводи и приложил правилно материалния закон. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, а с оглед на изложеното по-горе и съобразено с материалния закон, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена С оглед на изхода от делото, направеното от ответника искане, на основание чл. 143, следва да се уважи и Росица Каменова Каменова - да бъде осъдена да заплати на юридическото лице, в чиято структура е ответникът, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са само за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът следва да определени на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150,00 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,