Решение № 397 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 817/2010 г.

Решение № 397 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 817/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по постъпилата от Б. Д. С. и Й. Д. С., двамата от гр. Д., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 7.07.2009 г. по гр. д. № 97/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено решението на Кюстендилския районен съд от 5.01.2009 г. по гр. д. № 375/2006 г. и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на молителите против В. С. И., Е. П. И., Ч. В. С. и Ж. Л. С. последните да им отстъпят и предадат владението на част от собствения им имот, представляващ земеделска земя - посевна площ от 14. 776 дка, находящ се в м. "П. ", землището на с. П., община Н., представляващ имот № 019030 по картата на землището, която част се състои от 927 кв. м., намираща се в западния край на имота и граничеща на юг с черен полски път, отразена на скицата към заключението на вещото лице инж. Др. Д., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. Молителите сочат като основание за отмяна наличието на новооткрито О. обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да им бъде известно при решаването му - основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представят писмо от 23.10.2009 г. на О. "З. " - с. Н., удостоверяващо допусната техническа грешка в решение № 14999 от 29.07.96 г. в посочване на председателя на комисията Г. М. Б., вместо действителния такъв И. М. Х.. Поради това молителите искат отмяна на влязлото в сила решение. Ответниците по молбата за отмяна в писмен отговор и в съдебно заседание я оспорват като неоснователна. Претендират присъждане на направените в настоящето производство разноски. Върховният касационен съд, II гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното: Решението на въззивния съд, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 29.03.2010 г., с постановяване на определението по гр. д. № 1415/2009 г. на ВКС, с което не е допуснато касационното му обжалване. Подадената молба за отмяна е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че решението на поземлената комисия, с което се легитимират молителите, ищци като собственици на възстановения им имот в м. "П. " в землището на с. П., е нищожно, като постановено от колективен орган, действувал в ненадлежен състав, включващ лица, които не са били надлежно назначени на съответните длъжности и не са имали материалната компетентност и правомощия да се произнасят по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ. Затова и решението на поземлената комисия не е породило правно действие и не може да легитимира ищците като собственици на спорния имот. Въззивният съд е обосновал тези изводи с представеното писмо от М. от 26.07.2006 г., установяващо щатния състав на поземлената комисия - Н. към датата на постановяване на решението - 29.07.1996 г., както и незаетата длъжност на председател на ПК. Представеното към молбата за отмяна писмо до един от молителите, с подател О. З - с. Н., не представлява по своята същност ново обстоятелство или ново писмено доказателство, което не е могло да бъде известно на молителите при решаване на делото или с което да не са могли да се снабдят, тъй като по време на първоинстанционното производство е бил спорен въпроса за състава на поземлената комисия, постановила решението за възстановяване собствеността върху спорния имот. За изясняването му е изискана от съда справка от Министерство на земеделието и горите, в която - писмото от 26.07.2006 г., е посочен щатния състав на ПК. Това доказателство не е оспорено от ищците, сега молители, поради което и с представеното в настоящето производство писмо е недопустимо да се опровергават установените факти. Отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска, когато е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се установи обективната истина по време на висящността на делото, като се установи наличието на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства - т. е. такива, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са приобщени към доказателствата, без обаче това да се дължи на допуснато нарушение от съда или небрежност на страната. Фактът за състава на поземлената комисия към датата на постановяване на решението, с което молителите искат да се легитимират като собственици на спорния имот, е обективен такъв и е съществувал към приключване на разглеждането на делото, поради което и само от волята на страната с оглед грижа за добро водене на делото за защита на правата си е зависело представяне на доказателства за него. Т. е. този факт, релевантен за спорното право, е могъл да им бъде известен, респ. установен при разглеждане на делото. Представеното в настоящето производство писмо не представлява документ, установяващ допуснатата грешка, като ново обстоятелство, което да обоснове поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение. Подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение, с оглед на който изход молителите следва да заплатят на ответниците направените в настоящето производство разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното, настоящият състав на II ГО на Върховния касационен съд