Решение № 364 от 15.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7054/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция "Земеделие" Силистра, чрез адвокат И. Русчева като процесуален представител, против Решение 476 от 10.05.2024 г., постановено по административно дело 217/2023 г. по описа на Административен съд Силистра. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане да се отмени оспореното решение и да се постанови съдебен акт по същество, с който жалбата против процесната заповед за дисциплинарно уволнение да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски. Подадена е и частна жалба от Директора на Областна дирекция "Земеделие" Силистра, чрез пълномощника адвокат И. Русчева, против Определение 597 от 30.05.2024 г. по адм. дело 217/2023 г., с което в производство по чл. 248 ГПК е допълнено съдебното решение в частта за разноските, като в полза на С. С. са присъдени разноските, направени по адм. дело 57/2023 г. по описа на Административен съд Силистра в размер на 996,00лв. и разноските, направени по адм. дело 8017/2023 г. по описа на ВАС, II отделение в размер на 936,00лв. С постановеното определение, на осн. чл.175 АПК, съдът е допуснал и поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 476 от 10.05.2024 г., като вместо 966,00лв., се чете 936,00лв. В частната жалба са изложени съображения, за това, че съдът не е следвало да присъжда разноски за съдебните инстанции при предходното разглеждане на делото, поради което определението е неправилно. Ответната страна С. С., чрез пълномощника си адв. С. Николов, в писмени отговори изразява становище за оспорване на касационната и на частната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд, настоящият състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение, Административен съд Силистра е отменил заповед РД-05-01-08/22.02.2023 г. на директора на Областна дирекция Земеделие - Силистра, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл, на С. С., заемаща длъжността "главен експерт" в Главна дирекция "Аграрно развитие" при ОДЗ [населено място], е наложено дисциплинарно наказание уволнение , за нарушение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗДСл. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл.3, ал.3, т.21 от Устройствения правилник на ОДЗ - Силистра, в писмена форма и без допуснати съществени нарушения на процедурата по чл.93-чл.96 ЗДСл, но не е надлежно мотивирана и противоречи на материалния закон. Сочи се, че органът не е посочил конкретни действия и бездействия на служителя, съставляващи нарушения на служебната дисциплина по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗДСл, поради което предявеното дисциплинарно обвинение е общо и неясно. Констатира се и отсъствие на преценка на обстоятелствата, относими към вида на наказанието по чл.91 ЗДСл. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт не отговаря на формалните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл., които са задължителни реквизити от съдържанието на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания. Видно е, че процесната заповед не съдържа описание на действия и/или бездействия на служителя, конкретизирани по време и място на осъществяване, които органът е квалифицирал като неизпълнение на служебните задължения по см. на чл.89, ал.2, т.1 ЗДСл; забава изпълнението на служебните задължения по см. на чл.89, ал.2, т.2 ЗДСл; неспазване кръга на служебните правомощия по см. на чл.89, ал.2, т.3 ЗДСл и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация по см. на чл.89, ал.2, т.5 ЗДСл. В издадения административен акт се сочи, че с поведението си С. С. е допуснала да не се реализира процедура по 29 броя възражения, като така е ощетила държавата ; че е допуснала да не се реализира законосъобразно тръжна процедура през м. юли 2022г. за отдаване под наем на земеделски земи от ДПФ ; че неправомерно, с протокол от 23.06.2022г., комисията, в която С. участва като член, е изключила имоти от списъка, предложен за съгласуване на министерството за обявяване на първа тръжна сесия за отдаване под наем чрез търг на земи от ДПФ за стопанската 2022-2023 г., въпреки заповед РД-04-61/22.06.2022 г. на директора на Областна дирекция Земеделие . Описанието е общо и не дава възможност да се определят конкретните действия или бездействия на служителката във връзка с тръжната процедура, със съставянето на протокола от 23.06.2022г., както и тези в качеството й на член на тръжната комисия. Описанието на фактическите обстоятелства относими към съставомерното поведение на служителката не удовлетворява изискванията на чл.97, ал.1, т.4 ЗДСл. От друга страна, липсва привръзка на деянията с конкретни служебни задължения, които органът е приел за нарушени. В случая не са посочени кои са неизпълнените или изпълнените със забава служебни задължения; кой е неспазеният кръг на служебни правомощия, както и кои правила на КПСДА са нарушени, както правилно е констатирал решаващият съд. Сред доказателствата, описани в заповедта фигурира длъжностната характеристика за заеманата от С. длъжност главен експерт в ГД Аграрно развитие на Областна дирекция Земеделие [населено място], но не е посочено кои конкретни задължения от същата не са изпълнени. Такива данни не се съдържат и в протоколите на дисциплинарния съвет, приложени по делото. Както се посочи, със заповедта поведението на служителя е квалифицирано общо като нарушение на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 , т. 3 и т. 5 ЗДСл, без да е съобразено, че всяка от цитираните разпоредби съставлява самостоятелно дисциплинарно нарушение и без да са изложени факти, които да осъществяват предпоставките на всяко едно от тези нарушения. Изводът от изложеното е за предявено неясно дисциплинарно обвинение, в резултат на което се възпрепятства правото на защита на държавния служител и се затруднява съдебната преценка по същество за това дали са извършени нарушения на служебната дисциплина. Налице са основанията за незаконосъобразност на оспорената заповед по чл.146, т.2, и 3 от АПК. Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като са пречка за извършване на проверка относно наличието на предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и както правилно отбелязва административният съд, съставляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно констатираните формални нарушения обосновават извод и за противоречие на заповедта с материалния закон, каквито констатации се съдържат в обжалваното решение. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. С оглед представените към преписката и по делото доказателства, обосновано съдът е преценил, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са посочени конкретни действия и бездействия на служителя, които да съставляват нарушение по цитираните нормативни разпоредби. Още повече, че в случая С. участва в колективен орган и решенията на същия, дори и незаконосъобразни, не съставляват основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на отделните членове, а конкретни действия и бездействия на служителката, осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение, не са описани в процесната заповед. Такива данни няма в становището на инспектората към Министерството на земеделието и в доклада до министъра на земеделието, на които дисциплинарно наказващият орган се е позовал. Изложените съображения на съда в горния смисъл са правилни. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изцяло и изводите в обжалваното решение относно допуснато нарушение на чл. 91 ЗДСл от ДНО. При определяне вида на наложеното наказание не са отчетени тежестта на нарушението, последиците от него, обстоятелствата, при които е извършено деянието, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, доколкото в заповедта и в предхождащите я документи не се съдържат мотиви в този смисъл. Дисциплинарната отговорност е лична отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо от обективна страна да се докаже противоправно деяние, а от субективна страна - вина на извършителя в някоя от формите й, както и да се прецени цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се установяват посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях, което в случая не е сторено. Липсват мотиви защо извършеното нарушение обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Предвид изложеното, касационният съд счита, че издадената заповед е незаконосъобразен административен акт, а оспореното решение за отмяната й, е правилно и следва да се остави в сила. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след събиране на доказателствата, указани от касационната инстанция в отменителното решение и след преценка на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК. Събирането на гласни доказателства в производството пред административния съд, дори да се приеме за нарушение по чл. 226, ал. 2 АПК, не е съществено, тъй изводите за незаконосъобразност на заповедта са направени след анализ на нейните форма и съдържание и не се основават на показанията на свидетелите. Подадената частна жалба е допустима, но неоснователна. С оспореното определение, съдът е допълнил решението в частта за разноските и е поправил очевидна фактическа грешка в диспозитива същото. Процесуалният представител на жалбоподателката пред първата инстанция, е направил своевременно искане за присъждане на разноските пред Административен съд - Силистра, както и пред Върховния административен съд при първоначалното разглеждане на делото. С постановеното решение, съдът е пропуснал да се произнесе в тази част. Този пропуск е преодолян по реда на чл. 248 ГПК посредством оспореното определение, с което е допълнено решението в частта за разноските и са присъдени сторените такива в хода на всички предходни съдебни производства в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. В тази хипотеза е неприложима забраната на чл. 80 ГПК, която касае изменение на решението в частта за разноските. Допуснатата фактическа грешка съдът е констатирал и поправил служебно на осн. чл.175, ал.1 АПК. Определението е постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна С. С. следва да се присъдят сторените разноски в настоящото производство, които са в размер на 1120 лева за адвокатско възнаграждение, платими от ОДЗ - Силистра. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,