Решение № 7287 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1785/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Йорданова, срещу Решение 25612 от 02.12.2024 г., постановено по адм. дело 8934 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1. отменено Решение 37-Н0-И0-А1/2021 г. от 22.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда, с което е актуализирано Комплексно разрешително 37/2005 г. на оператора Топлофикация София ЕАД за площадка ОЦ Земляне и е отказано допускане на дерогация по показател NOx съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС); 2. осъдена Изпълнителна агенция по околна среда да заплати на Топлофикация София ЕАД направените разноски по делото. В касационната жалба и в съдебно заседание, чрез пълномощника главен юрисконсулт К. Йорданова, са изложени съображения за недопустимост и неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде обезсилен или да се отмени като неправилен и делото бъде решено по същество, като се отхвърли като неоснователна подадената жалба до АССГ от Топлофикация София ЕАД срещу Решение 37-Н0-И0-А1/2021 г. от 22.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС и се потвърди законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт. Касаторът претендира присъждане на направените съдебни разноски за всички съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от процесуалния опонент и моли той да бъде намален по справедливост. Ответникът Топлофикация София ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, п.код 1680, ул. Ястребец 23Б, чрез пълномощника адвокат Георгиев, в писмен отговор, в представени писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и изразява становище за валидност, допустимост и правилност на обжалваното с нея съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски по делото за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване и неправилност на съдебното решение, като предлага то да се отмени. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226 от АПК, след като с Решение 9331 от 05.08.2024 г. по адм. дело 9863/2023 г., VІ отд. на ВАС, е отменено Решение 4992/21.07.2023 г. по адм. дело 8973/2021 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение 37-Н0-И0-А1/2021 г. от 22.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, с което е актуализирано Комплексно разрешително (КР) 37/2005 г. на оператора Топлофикация София ЕАД за площадка ОЦ (отоплителна централа) Земляне, в частта за условие 2.1 и условие 9.2.1 (въведени условия за норми за допустими емисии по показател NOx, с определени стойности от 100 mg/Nm3), и в частта, с която е отказано допускане на дерогация по показател NOx съгласно чл. 123а, ал. 3 от ЗООС. От фактическа страна по делото е установено, че Топлофикация София ЕАД притежава Комплексно разрешително 37/2005 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, което се отнася до експлоатацията на горивна инсталация с номинална топлинна мощност 607,6 MW производство на топлоенергия, включваща 5 броя водогрейни котли, намиращи се на площадка ОЦ Земляне, гр. София. С писмо вх. КР-4433/26.09.2016 г. от дружеството са внесени документи за преразглеждане на комплексното разрешително във връзка с Преходния национален план и Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, приета с ПМС 354/28.12.2012 г. С писмо вх. КР-4433/26.09.2016 г. от оспорващото дружество са внесени документи за преразглеждане на комплексното разрешително във връзка с Преходния национален план (ПНП) и Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, приета с ПМС 354/28.12.2012 г. С писмо изх. КР-4651/15.11.2016 г. ИАОС е уведомила ответника за необходимостта от представяне на допълнителна информация, която е предоставена на агенцията с писмо от 31.01.2017 г. След преглед на документацията е установена необходимост от нейното допълване и преработване, за което жалбоподателят е уведомен с последващо писмо от 03.11.2017 г. С писма от 17.10.2018 г., 25.10.2018 г., 06.11.2018 г. и 05.05.2020г. от Топлофикация София ЕАД са представени документи за преразглеждане във връзка с публикувано Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 за формулиране на заключения за най-добри налични техники за големи горивни инсталации и мотивирано искане за допускане на дерогация по показател NOx, съгласно чл.123а, ал. 3 от ЗООС. Въз основа на горното и с оглед от съобразяване на условията в комплексното разрешително с изискванията на Наредбата за норми на допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, предвид изтичането на срока на Преходния национален план, предоставил временна дерогация, освобождаваща операторите от задължението за спазване на посочените в чл. 30, § 2 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24.11.2010 г. относно емисиите от промишлеността норми за допустими емисии /НДЕ/ на замърсителите, за които се предлага планът, както и с оглед публикуваното Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 и за съобразяване на условията в комплексното разрешително с изискванията на нормативни и административни актове, влезли в сила след издаването му, е образувано административно производство по чл. 124, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗООС за преразглеждане на издаденото комплексно разрешително. В изпълнение на разпоредбата чл. 18а, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за КР, от РИОСВ - София и Басейнова дирекция Дунавски район са изискани становища и конкретни предложения за промяна и допълване на условията в издаденото комплексно разрешително, а с оглед разпоредбата на чл. 123а, ал. 3 от ЗООС, по отношение на искането за предоставяне на дерогация по показател NOx са изискани становища от специализираните дирекции в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на икономиката (МИ) и Министерство на енергетиката (МЕ). Въз основа на извършения анализ на представените документи и постъпилите становища от съответните органи, е направен извод, че не са налице основания за допускане на дерогация по посочения показател. В съответствие с изискванията на чл. 18а, ал. 7 от НУРИКР и в изпълнение на Заповед 196/13.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС, на 15.07.2021 г. на заседание на специализиран състав на Експертния екологичен съвет е проведена консултация с оператора. По време на консултацията са обсъдени и приети промени в условия 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 от КР 37/2005 г. Взето е решение за необходимостта от актуализиране на условията на разрешителното. Изготвеният протокол от срещата е подписан от представител на Топлофикация София ЕАД с особено мнение срещу изложените мотиви за недопускане на дерогация по показател NOx, съгласно разпоредбите на чл.123а, ал. 3 от ЗООС, във връзка с прилагането на Решение 2017/1442/ЕС. От страна на ИАОС е било обърнато внимание, че сроковете за привеждане в съответствие на инсталацията са изтекли и нормативната уредба по околна среда не предвижда нови такива. Приложимата норма за допустими емисии на NOx за горивните инсталации на дружеството е 100 mg/Nm3, съгласно Решение 2017/1442/ЕС и съгласно ННДЕСДАОПИАГГИ. Процедурата по преразглеждане е приключена с писмо изх. КР-2052/21.07.2021 г. Последвало е издаването на оспореното решение, с което са поставени нови условия 2.1 и 9.2.1, а именно: на оператора се разрешава да експлоатира водогрейни котли (ВК) 1 - 5 единствено след писмено потвърждение от страна на РИОСВ София за изпълнение на технически мерки по Условие 2.1.1 и достигане на заложените ИДЕ/НДНТ-СЕН за NOx в таблица 9.2.1.1 - продължение 1 и таблица 9.2.1.2 - продължение 1 към Условие 9.2.1. Условие 2.1.1. предвижда притежателят на разрешителното да изпълни технически мерки за спазване на НДЕ/НДИТ-СЕН за показател NOx в таблица 9.2.1.1 - продължение 1 и таблица 9.2.1.2 - продължение 1 към Условие 9.2.1., като за дейностите по изпълнение изпълни задълженията си по реда на Глава шеста, раздел трети ЗООС - оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения и по реда на Глава седма, раздел втори ЗООС, в случай на необходимост от провеждане на процедури по посочения ред. Условието по чл. 9.2.1 представлява таблица, в която са посочени средногодишните, средномесечните, среднодневните и средночасовите стойности за азотни оксиди и въглероден оксид при отправна точка 100 mg/Nm3. Искането за допускане на дерогация по показател NOx, съгласно чл. 123а, ал. З от ЗООС, не е уважено от изпълнителния директор на ИАОС. В мотивите за отказа органът е приел, че допускането на дерогация е в противоречие с чл. 123, ал. 10 от ЗООС, изискващ нормите в КР да не бъдат повисоки от нормативно определените, а именно в Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ - 100 mg/Nm3. Допълнително е посочил, че не са налице условията на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС, тъй като очакваните разходи за постигане на процесните емисионни нива са съразмерни с очакваните ползи за околната среда. В изпълнение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗООС, на 26.07.2021 г. Решение 37-Н0-И0-А1/2021г. от 22.07.2021 г. за актуализиране на КР 37/2005 г. е оповестено в средствата за масово оповестяване. Решението на изпълнителния директор на ИАОС е обжалвано от Топлофикация София ЕАД пред министъра на околната среда и водите, който с Решение 194/27.08.2021 г. е отхвърлил подадената жалба, като е приел, че нормата на чл. 123, ал. 10 от ЗООС забранява надвишаване на нормативно установените емисионните нива при дерогация по реда на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС. Решение 37-Н0-И0-А1/2021 г. от 22.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, с което е актуализирано Комплексно разрешително 37/2005 г. на оператора Топлофикация София ЕАД за площадка ОЦ Земляне, гр. София, в частта за условие 2.1 и условие 9.2.1 (въведени условия за норми за допустими емисии по показател NOx, с определени стойности от 100 mg/Nm3) и в частта, с която е отказано допускане на дерогация по показател NOx съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 на Закона за околната среда, е оспорено от Топлофикация София ЕАД по съдебен ред, като с Решение 4992 от 21.07.2023 г. по адм. дело 8973/2021 г. на АССГ жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдебното решение е отменено с Решение 9331 от 05.08.2024 г. по адм. дело 9863/2023 г. на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ с указание съдът да прецени и анализира всички годни и относими доказателства и да установи всички значими за спора факти и обстоятелства, като изложи аргументи дали кредитира заключението на вещите лица или не и в кои части, да обсъди приетите по делото анализ на ползите за околната среда при постигане на емисионни нива за NOx и анализ на ползите за Топлофикация София ЕАД, да извърши преценка на условията за допускане на дерогация по чл. 123а, ал. 3 от ЗООС, както и на възражението за несъразмерност. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, но при наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Според първоинстанционният съд, дерогацията по чл. 123а, ал. 3 от ЗООС се прилага, когато новите емисионни норми надвишават нормативно определените норми за допустими емисии, т.е. дерогацията изключва забраната по чл. 123, ал. 10 от ЗООС. Обсъждайки нормата на чл. 123а, ал. 3 от ЗООС съдът е счел, че предвидената в нея дерогация дава възможност на административния орган да определи не толкова строги емисионни норми спрямо нормите по ал. 1, когато оценка покаже, че постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда, като според съда в случая административният орган въобще не е извършил такава оценка, не е събрал необходимите доказателства и не е обсъдил представените такива от оператора, а такива за първи път са събрани в съдебното производство. Административният съд е преценил, че единственият вариант за постигане на норма на НДЕ от 100 mg/Nm3 е чрез цялостна промяна и подобряване на работа на съоръженията, която може да се осъществи чрез пълна модернизация и подмяна на съществуващите съоръжения, което ще доведе до огромни разходи, но ползите за околната среда са несъществени, доколкото изпусканите замърсители в голяма степен не водят до нарушаване на качеството на атмосферния въздух съгласно изискванията на Наредба 12 от 30.07.2010 г. Отчетена от съда е и възможността за отлив на потребители от топлопреносната мрежа и преминаването им към локални битови отоплителни уреди, като в такива случаи преобладаващият източник на топлина е твърдото гориво, при изгарянето на което се отделят пет пъти повече емисии на азотни оксиди в сравнение с големите горивни инсталации, изгарящи природен газ, алтернативно потребителите ще използват електроенергия в количества, които електроразпределителната мрежа няма да може да осигури през студените месеци на годината. В тази му част решението е съобразено със заключенията по приетите от съда съдебно-техническа и комплексна съдебно-техническа и икономическа експертизи, според които следва да бъде допусната дерогация по реда на чл. 123а, ал. 3 от ЗООС (НПИКПДР). Предвид изложеното съдът е приел, че постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда. Съдът е посочил в мотивите си, че отказът от прилагане на дерогация поставя Топлофикация София ЕАД в ситуация, в която за да осигури бърза и качествена модернизация на съоръженията си, следва да приложи съответно увеличение на цената на изходния продукт, което няма да осигури значително по-добра околна среда и качество на атмосферния въздух, а от друга страна ще постави потребителите пред необходимостта да търсят алтернативни по-евтини източници на отопление, което на свой ред ще доведе до сериозни загуби от страна на Топлофикация София ЕАД и ще създаде предпоставки за ново замърсяване на атмосферния въздух, например чрез използване на отопляеми източници на твърдо гориво. Поради това според първата инстанция са налице правно и фактическо основание да се приложи исканата дерогация. Съдът е счел също така, че от представените в съдебното производство доказателства се установява, че Топлофикация София ЕАД е предприела действия по подготовка на процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство на енергийни мощности, с които да приведе в съответствие изпусканите газове при дейността й с посочените по-горе емисионни норми. Оспореното по настоящото дело съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, представляващо основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Първоинстанционният съд материално незаконосъобразно е приел, че дерогацията по чл. 123а, ал. 3 от ЗООС изключва забраната по чл. 123, ал. 10 от ЗООС. Този извод не може да бъде споделен. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на околната среда комплексното разрешително по чл. 117 съдържа нормите за допустими емисии на веществата по приложение 8 и на други замърсяващи вещества, които е възможно да бъдат изпуснати от съответната инсталация в значителни количества. Съгласно чл. 123, ал. 2 от ЗООС компетентният орган по чл. 120, ал. 1 определя условията на разрешителното, като взема предвид заключенията за НДНТ. Според чл. 123, ал. 10 от ЗООС нормите по ал. 1, т. 1 не могат да бъдат по-високи от нормативно определените норми за допустими емисии. Съгласно разпоредбата на чл. 123а, ал. 1 от с.з. емисионните норми по чл. 123, ал. 1, т. 1 при нормални експлоатационни условия: 1. не надхвърлят емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия; тези емисионни норми се отнасят за същите или за по-кратки периоди от време и за същите референтни условия като емисионните нива, определени в решенията, или 2. се различават от нивата по т. 1, но осигуряват съответствието на емисиите с емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия. Според чл. 123а, ал. 3 от ЗООС компетентният орган по чл. 120, ал. 1 може да определи не толкова строги емисионни норми спрямо нормите по ал. 1, когато оценка покаже, че постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда поради: 1. географското положение на инсталацията, или 2. характеристиките на околната среда в района на площадката, или 3. техническите характеристики на инсталацията. Според следваща алинея 4 в случаите по ал. 3 емисионните норми не трябва да водят до значително замърсяване на околната среда и трябва да осигуряват постигане на висока степен на опазване на околната среда. Разпоредбите на чл. 123а от ЗООС са създадени с измененията на закона, извършени със ЗИД на ЗООС, обн. ДВ. бр. 32 от 24 април 2012 г. Съгласно § 2в от ДР на ЗООС (Нов - ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.) този закон въвежда разпоредбите на глави първа и втора и приложения 1 и 2 на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ, L 334/17 от 17 декември 2010 г.). В разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 и ал. 4 от ЗООС са транспонирани нормите на чл. 15, параграф 4, ал. 1 и ал. 4 от Директива 2010/75/ЕС. Нормата на чл. 15, параграф 4, ал. 1 от Директива 2010/75/ЕС, в относимата редакция преди изменението с Директива (ЕС) 2024/1785 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година, предвижда, че чрез дерогация от параграф 3 и без да се засяга член 18, в особени случаи компетентният орган може да определи не толкова строги норми за допустими емисии. Подобна дерогация може да бъде приложена само когато оценката покаже, че постигането на емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники, посочени в заключенията за НДНТ, би довело до разходи, които са несъразмерно високи с оглед ползите за околната среда поради: а) географското положение на съответната инсталация или местните екологични условия; или б) техническите характеристики на съответната инсталация. В тази връзка в таблица 25 от Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 година за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, определяща свързаните с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOx от изгарянето на природен газ в котли и двигатели, за съществуващи инсталации от вид котел, е посочена средногодишна стойност 50100 mg/Nm3. Въпреки отмяната на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 с решение от 27 януари 2021 г. по дело T-699/17 на Общия съд същите стойности са предвидени и в таблица 25 от Решение за изпълнение /ЕС/ 2021/2326 на Комисията за формулиране на заключения за НДНТ за големи горивни инсталации. В разпоредбата на член 15, параграф 4, ал. 3 от Директива 2010/75/ЕС е изрично посочено, че въпреки това нормите за допустими емисии, определени в съответствие с първа алинея, не може да бъдат по-високи от нормите за допустими емисии, определени в приложенията към директивата, когато е приложимо. Съгласно дадената дефиниция в чл. 3, т. 5 от Директивата, идентична с тази в § 1, т. 2 от ДР на ННДЕСДАОПИАГГИ, норма за допустими емисии означава масата, изразена посредством определени конкретни показатели, концентрацията и/или нивото на емисиите, които не може да бъдат превишавани по време на един или повече периоди от време. Въпреки, че не тълкува нормата на член 15, параграф 4, ал. 3 от Директива 2010/75/ЕС, в мотивите си по дело C-375/21 Съдът на Европейския съюз (СЕС) посочва, че от член 15, параграф 4 е видно, че такава дерогация може да се предостави само при спазване на другите условия, наложени с тази разпоредба. Както отбелязва генералният адвокат в точка 49 от заключението си по същото дело, член 15, параграф 4, трета алинея от Директивата ограничава възможността за определяне на по-високи норми за допустими емисии, като предвижда, че все пак трябва да се спазват нормите за допустими емисии, евентуално определени в приложенията към тази директива. Видно от § 2 от ДР на Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, тази наредба въвежда разпоредбите на Глава ІІІ и на Приложение V на Директива 2010/75/ЕС. В Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ, за горивни инсталации, изгарящи природен газ, с изключение на газови турбини и газови двигатели, са посочени стойности на НДЕ от 100 mg/Nm3 по показател NOx. Именно тези посочени стойности представляват нормативно определените норми за допустими емисии за азотни оксиди по смисъла на чл. 123, ал. 10 от ЗООС. Във връзка с тълкуването на чл. 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС е постановено обсъденото по-горе Решение на СЕС от 9 март 2023 г. по Дело C-375/21, в което е прието, че член 15, параграф 4 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), във връзка с член 18 от нея и с членове 13 и 23 от Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, трябва да се тълкува в смисъл, че: при разглеждането на искане за дерогация по този член 15, параграф 4 компетентният орган трябва, като вземе предвид всички относими научни данни за замърсяването, включително кумулативния ефект с други източници на съответния замърсител, както и мерките, определени в относимия план за качество на въздуха, приет за съответната зона или агломерация съгласно член 23 от Директива 2008/50, да откаже такава дерогация, когато тя може да допринесе за превишаването на нормите за качество на въздуха, определени съгласно член 13 от Директива 2008/50, или да е в разрез с мерките, съдържащи се в този план, които имат за цел да гарантират спазването на тези норми и да направят възможно най-кратък периода на превишаването им. Съгласно точки 44, 45, 46 и 47 от мотивите на решението на СЕС чрез дерогация от член 15, параграф 3 от Директива 2010/75, член 15, параграф 4 позволява на компетентния орган да определи не толкова строги норми за допустими емисии, когато постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, води до разходи, които са несъразмерно високи с оглед ползите за околната среда поради местонахождението на тази инсталация или техническите ѝ характеристики, но дерогация може да се предостави само при спазване на другите условия, наложени с тази разпоредба, и използването на тази възможност освен това не бива да засяга член 18 от Директива 2010/75. Съгласно член 15, параграф 4, четвърта алинея от Директива 2010/75 компетентният орган във всички случаи гарантира, че не се причинява значително замърсяване с предоставянето на дерогация и че се постига висока степен на опазване на околната среда като цяло. Следователно дерогацията по член 15, параграф 4 от Директива 2010/75 не е предвидена за всички случаи, при които спазването на общите норми за допустими емисии води до разходи, които са несъразмерно високи за оператора на дадена инсталация, a може да се предостави само ако по-малко строгите норми за допустими емисии не водят до значително замърсяване и ако въпреки нея се постига висока степен на опазване на околната среда като цяло. Нормите за допустими емисии по Директива 2010/75/ЕС следва да се разграничават от пределно допустимите стойности за качество на въздуха съгласно Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. Видно от т. 52 и сл. предоставянето на дерогация изисква цялостна оценка, която да отчита всички източници на замърсители и техния кумулативен ефект, така че да се гарантира, че и при предоставянето на дерогация за един от източниците няма да се стигне до превишаване на определените с Директива 2008/50 пределно допустими стойности за качество на въздуха, като СЕС е приел, че не бива да се предоставя дерогация, ако тя може да допринесе за превишаването на пределно допустимите стойности за качество на въздуха. Изискванията на Директива 2008/50 са транспонирани с Наредба 12 от 15 юли 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, съгласно § 2 от ДР на посочената наредба. Видно от мотивите на цитираното решение на СЕС, за да предостави исканата дерогация административният орган следва на първо място да установи дали същата е допустима съгласно нормативно определените норми за допустими емисии, след което да извърши преценка дали дерогацията може да допринесе за превишаването на пределно допустимите стойности за качество на въздуха, определени с Директива 2008/50, транспонирана в Република България с Наредба 12 от 15.07.2010 г., и едва след това да прецени дали е налице оценка, че постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда. От анализа на приложимата нормативна уредба следва, че дерогацията по чл. 123а, ал. 3 от ЗООС, съответно по чл. 15, § 4 от Директива 2010/75/ЕС, е допустима единствено относно емисионните нива, определени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, като в конкретния случай това са свързаните с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOx от изгарянето на природен газ в котли, определени с Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 на Комисията от 31 юли 2017 година за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС, съответно с Решение за изпълнение /ЕС/ 2021/2326 на Комисията. В случая средногодишните НДНТ-СЕН за емисии от NOx от изгарянето на природен газ в котли, определени от ЕК, са идентични с нормативно определените норми за допустими емисии в Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ за горивни инсталации, използващи газообразно гориво. Посоченото обстоятелство обаче не може да преодолее регламентираната в чл. 123, ал. 10 от ЗООС забрана съдържащите се в комплексното разрешително НДЕ да бъдат по-високи от нормативно определените норми за допустими емисии. В оперативната самостоятелност на органа е да определи не толкова строги емисионни норми спрямо емисионните нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на NOx, определени с решение на ЕК, но същите не могат да бъдат по-високи от нормативно определените норми за допустими емисии в Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ. Този извод се подкрепя и от обсъдената по-горе норма на чл. 15, § 4, ал. 3 от Директива 2010/75/ЕС. Нормата на чл. 123, ал. 10 от ЗООС е императивна, не може да бъде тълкувана разширително и изключения от нея могат да бъдат само изрично уредени. Такава изрично предвидена временна дерогация е била предоставена с включването в Преходния национален план по чл. 9в от Закона за чистотата на атмосферния въздух и Глава трета от ННДЕСДАОПИАГГИ, с който ГГИ се освобождава от задължението за спазване на НДЕ по чл. 5, ал. 1 от Наредбата и който се е прилагал до 30 юни 2020 г. В случая по делото не е налице и някоя от предвидените в Глава четвърта и в Глава пета от същата наредба хипотези. В мотивите на оспореното пред съда решение административният орган е приел, че исканата дерогация противоречи на нормативно определените норми за допустими емисии за NOx от 100 mg/Nm3, предвидени в Приложение 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ, поради което законосъобразно е отказал исканата от оператора дерогация за емисионно ниво за NOx от 200 mg/Nm3. Достигайки до различни правни изводи, Административен съд София-град е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо извършването на допълнителни процесуални действия за установяване на релевантни за случая факти, с оглед което следва да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването по подадената от Топлофикация София ЕАД жалба срещу Решение 37-Н0-И0-А1/2021 г. от 22.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда в оспорените му части. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, постановена по сходни казуси между същите страни, обективирана в Решение 2616/13.03.2025 г. по адм. дело 3590/2024 г., Решение 2620/13.03.2025 г. по адм. дело 4187/2024 г. и Решение 3042/24.03.2025 г. по адм. дело 6037/2024 г., всички на шесто отделение на ВАС. При този изход на спора основателна се явява акцесорната претенция на касатора за присъждане на сторените деловодни разноски за заплащане на държавна такса по касационното оспорване и на възнаграждение за осъществената защита на органа от юрисконсулт в производството пред четирите съдебни инстанции. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати в полза на Изпълнителната агенция по околна среда направените разноски в общ размер на 470 (четиристотин и седемдесет) лева, включващи разноски за заплатена държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 70 лева и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 400 лева (200 лева за представителство по адм. дело 8973/2021 по описа на АССГ, 100 лева за представителство по адм. дело 9863/2023 по описа на ВАС и 100 лева по настоящото дело). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,