Решение № 8235 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11107/2013 г.

Решение № 8235 от 17.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11107/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Керана Колева Кюстелова от с. Мелница общ. Елхово, срещу решение № 4198 от 24.06.2013 г., постановено по адм. д. № 3555/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена нейната жалба против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-6500/13037 от 18.02.2013 г., за 2008 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба, и е извел законосъобразен извод, че по СЕПП размерът на недопустимите за подпомагане площи е 37, 27 ха, с което е надвишен 50 % от действително стопанисваните площи, поради което законосъобразно на земеделския производител е отказано изплащането на финансова помощ и е наложена санкция за бъдещ период. Счита, че не е налице и допуснато процесуално нарушение при установяване на наддекларирането, както и че са изпълнени указанията на ВАС, тъй като на производителя е било връчено копие от контролния лист за извършена проверка на място и това връчване е удостоверено с уведомително писмо от 28.06.2012 г., получено на 19.07.2012 г. Намира и че в административната преписка, както и в хода на съдебното производство, не се намират доказателства за подадено възражение срещу контролния лист, както и че на жалбоподателката е била разяснена доказателствената тежест, но тя не е представила документ в подкрепа на твърденията си за подадено срещу контролния лист възражение. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-6500/13037 от 18.02.2013 г. за 2008 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция, с което на земеделския производител изцяло е отказано заявеното финансиране по общо заявление за единно плащане на площ по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2/, по 39.89 ха за всяка схема, както и са наложени санкции за бъдещ период по двете мерки. Оспорващият възразил, че нямало основания да се отказва субсидия по СЕПП и НР2, както и да търпи санкция за бъдещ период поради това, че връчването на контролния лист за проверка на място било осъществено повече от три години след извършването й, при условие че той не е присъствал на нея, както и че не било верно, че заявените за подпомагане площи са били залесени с дървета и храсти над допустимото, още повече, че при подаването на заявлението за подпомагане всички площи са били допустими. Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът съобразил, че предходно издаденото по процесното заявление за подпомагане уведомително писмо изх. № 01-6500/13037 от 04.06.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция /л. 56 от делото/, с което е прието, че 37.27 ха от общо декларираните 39.89 ха по СЕПП и НР 2 площи са недопустими за подпомагане, поради това, че не се стопанисват от кандидата, и на последния е наложена санкция за бъдещ период, е било отменено, ведно с потвърждаващото го решение на АССГ, с решение № 9441 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. дело 2656/11 г., и преписката е върната на административния орган за изпълнение на процедурата, предвидена в Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. съобразно мотивите, изложени в него. Съдът преценил повторно издадения в изпълнение на това решение и оспорен пред него административен акт за издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Преценил оспореното писмо и за материално законосъобразно. Последният извод извел от съдържащите се в уведомителното писмо с таблици по всеки от заявените парцели по двете схеми за подпомагане, като по отношение на СЕПП в колона 1 и 2 на таблицата установил посочени идентификатори на БЗС и площ на декларирания парцел по съответната схема, в колона пет - площта на парцела след извършени проверки на място, като както за нея, така и за колона 4 по тази мярка е посочено правно основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и обстоятелството, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Установил, аналогично по отношение на НР2, че е посочено като правно основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и обстоятелството, че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Посочил, че по делото служебно е допуснал съдебно-техническа експертиза, с дадена възможност на жалбоподателя да формулира задачи, с оглед на възражението против констатациите в повторно издадения в изпълнение на указанията на ВАС контролен лист за проверка на място, като указал и доказателствената тежест в процеса, но жалбоподателят не е поставил задачи, с оглед на което я заличил. Съобразил и че в изпълнение на указанията на ВАС, ответникът е приложил свои заповеди № 101898 от 16.03., 01.04.2009 г. и 26.06.2012 г. за извършване на проверка на място на процесните парцели, както и че в резултат на първите две проверки, на 01.04.2009 г. е издаден контролен лист за проверка на място, констатиращ, че в заявените за подпомагане БЗС има дървета и храсти над допустимото, както и постоянно затревени площи. Установил, че контролен лист /л. 15-17 от делото/ е подписан от жалбоподателката на 27.06.2012 г., както и че с уведомително писмо изх. № 01-282-6500/298 от 28.06.2012 г., получено от последната на 19.07.2012 г., й е връчено копие от този контролен лист за проверка на място, за което обстоятелство е съставена докладна записка от 30.07.2012 г., като няма данни жалбоподателката да е възразила срещу данните в контролния лист, изготвен съгласно чл. 28 от Регламент 796/2004 г. С оглед горното, и като съобразил чл. 28 от посочения регламент и факта на неангажиране на доказателства за оборване на констатациите в контролния лист приел, че посочените в него нередности по заявлението на жалбоподателката са надлежно установени, тъй като само в един от заявените от жалбоподателката парцели за подпомагане не е констатирана недопустима площ, а в останалите парцели са установени дървета и храсти над допустимото за подпомагане и постоянно затревени площи. По тези съображения отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор относно факта, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, т. е. стопанисва земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели. Не се спори и че в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 ЗПЗП, е подал заявление за подпомагане по образец. С уведомителното писмо на кандидата е отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР 2, съответно на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, съгласно който Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, и на основание на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., съгласно която отказва плащане, когато кандидатът е заявил повече площи, в сравнение с реално ползваните. С оглед изложеното по-горе, са неоснователни възраженията в касационната жалба, че оспореният административен акт не съдържа мотиви. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Освен това, и противно на твърдяното от касатора, издаденият административен акт е мотивиран от фактическа страна с обстоятелството, че по СЕПП размерът на недопустимите за подпомагане площи е 37, 27 ха, с което е надвишен 50 % от действително стопанисваните площи, поради което е обоснован изводът на съда, че законосъобразно на земеделския производител е отказано изплащането на финансова помощ, респ. и е наложена санкция за бъдещ период. Същевременно оспореното уведомително писмо е и материално законосъобразно. По основните възражения на касатора, изцяло възпроизвеждащи наведените в предходното производство доводи следва да се посочи, че уведомителното писмо е изцяло съобразено с указанията на ВАС, като тук следва да се отрази, че по аргумент от чл. 297 ГПК, приложим в административния процес на основание чл. 144 АПК, съгласно който влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, спорът, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван. Най-сетне, не е налице и твърдяното като допуснато административно-производствено нарушение при установяване на наддекларирането, тъй като в изпълнение на указанията на ВАС, на производителя е било връчено копие от контролния лист за извършена проверка на място, което връчване е удостоверено с уведомително писмо от 28.06.2012 г., получено на 19.07.2012 г., а противно на твърдяното от касатора, в административната преписка, а и в хода на съдебното производство, не са представени доказателства за подадено възражение срещу контролния лист. За пълнота на изложението следва да се посочи, че касаторът и в настоящото производство не е представил документ в подкрепа на твърденията си за подадено възражение. Възраженията в касационната жалба, че административната проверка е формална и неточна, са недоказани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение