Решение № 8565 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4514/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Шумен, срещу решение 48/15.03.2021г. по адм. дело 427/2020г. на Административен съд - Шумен, с което е отменен по жалба на Д. Димитров с адрес гр.Шумен, отказ за регистрация на животновъден обект, постановен от директора на ОДБХ - Шумен по заявление с вх. РД - 27 - 5080 /23.03.2020г. и преписката е върната на директора на ОДБХ - Шумен за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и пралагането на закона. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробно развити доводи в касационната жалба иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът по касационна жалба - Д. Димитров, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган по смисъла на чл.137, ал.6 от ЗВМД, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. За да обоснове този свой извод, съдът, е приел, че отказът е мотивиран с неспазване на изискването на чл.3, ал.1 от Наредба 44/2006г. на МЗХГ за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, което изискване е въведено с изменението на наредбата с ДВ бр.56/2017г. в сила от 11.07.2017г., според което нови животновъдни обекти за отглеждане на свине във фамилна и индустриална ферма се изграждат на разстояние не по - малко от 10 км. от други обекти за отглеждане на свине във фамилна, индустриална ферма и заградени територии за отглеждане на космат дивеч. Съдът обаче е приел, че разпоредбата на §3а, ал.1 от ПЗР на наредбата въвежда изключение от правилото по чл.3, ал.1 и ал.2, според което изискванията за разстоянията по чл.3, ал.1 и ал.2 от наредбата не се отнасят за животновъдни обекти, получили строително разрешение до 11.07.2017г. При съвкупна преценка на доказателствата по делото и заключението на СТЕ, неоспорено от страните, съдът е установил, че процесният животновъден обект е бил построен и използван като животновъден обект за отглеждане на свине, значително преди изменението на наредбата, още преди 1987г. от бившето КТЗС с. Ивански , поради което този обект въобще не попада в обхвата на въведеното ограничение, тъй като не представлява нов животновъден обект за отглеждане на свине по смисъла на чл.3, ал.1 от наредбата и не съществува пречка да бъде ползван по предназначение за отглеждане на свине и да бъде регистриран като такъв обект в ОДБХ по предвидения в ЗВДМ ред. Съдът е анализирал представените доказателства, относно придобиване на обекта, проследил е извършената ликвидационна процедура по реда на §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при която обектът - свинарник е продаден на търг от председателя на ликвидационния съвет на бившето ТКЗС с. Ивански, установено с договор за продажба от 05.04.1995г., придобиването на обекта от заявителя с нотариален акт 4 от 19.10.2004г., както и представените удостоверения от община Шумен от които се установява, че сградите в имота са изградени като свинарници и се експлоатират като такива от преди 1995г. От приетото по делото заключюние на изготвената зоотехническа експертиза, показанията на разпитаните по делото свидетели, ценени в съвкупност с всички доказателства по делото, съдът е стигнал до извода, че процесният животновъден обект не попада в обхвата на въведеното специфично териториално и времево ограничение по смисъла на чл.3, ал.1 от наредбата, тъй като е изграден много преди въвеждане на забраната, нито попада в обхвата на §3а от ПЗР на наредбата, третираща обекти, които не са изградени към момента на влизане в сила на ограничението -11.07.2017г., но са били получили вече към този момент строително разрешение. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, за липсата на доказателства, че имот с идентификатор 32158.294.1049 с площ 3115 кв.м. за който се отнася представена скица 15 - 751882/17.10.2018г. е ползван с предназначение "свинарник" до настоящият момент, поради което и не попада в изключенията, предвидени в §3а от ПЗР на наредбата. Тези твърдения, които са отречени изцяло в решението на първоинстанционният съд, не кореспондират на събраните по делото доказателства, както и назначените съдебни експертизи и показанията на разпитаните свидетели. Както правилно е посочил в решението си първоинстанционният съд, предназначанието на имота като "свинарник" датира още от преди 1995г., видно от представеният по делото договор за продажба на недвижим имот от 05.04.1995г., сключен на основание проведен търг за продажба на недвижим имот от 25.10.1994г., съгласно ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредбата за търговете. В този договор недвижимият имот е описан като :Свинарник, телена ограда на бетонни стълбчета и прилежаща земя - парцел 19 от кв.1 по плана на с.Ивански, съдържащ 11 591 кв.м. Видно от представеното удостоверение, издадено от главен архитект на община Шумен, имотите описани в нотариален акт 4 от 19.04.2004г., с който настоящият ответник се легитимара като собственик на имота, представляват самостоятелни обекти - стопански постройки, изградени като свинарници и се експлоатират като такива, видно от договора за продажба на недвижим имот от 05.04.1995г. Съгласно удостоверение от 18.11.2019г., издадено от главен архитект на община Шумен, сграда с идентификатор 32158.294.1049.2 по КК на с.Ивански със ЗП 224 кв.м е построена преди 1995г. и е предназначена за отглеждане на животни. Няма спор и относно идентичността на двети сгради, описани като свинарник в договора от 05.04.1995г. и тези попадащи в имот с идентификатор 32158.294.1049, собственост на ответника по касация, която идентичност е потвърдена категорично от заключението на приетата и неоспорена СТЕ. Според същото сграда с идентификатор 31158.294.1049.1 е налична в действащия парцеларен план и съществува от 1966г., а сграда с идентификатор 32158.294.1049.2 е посторена преди 1994г., когато е извършено геодезическото заснемане за изработване на парцеларния план, на който е нанесена. Предназначението на имота за "свинарник" се подкрепя освен от представените писмени доказателства и заключенията на СТЕ, така и от показанията на разпитаните от съда свидетели, които правилно са ценени като обективни и безпристрастни и кореспондиращи на писмените доказателства по делото. И тримата свидетели, които са жители на селото и имат преки впечатления от сградите, установяват, че същите представляват "свинарник" от поне 50 -60 години и други животни освен свине не са отглеждани там, като свидетеля Боев потвърждава, че сградите представляват "свинарник" и ответника от 2004 г. също отглежда прасета в тях. Всички тези доказателства, обсъдени в съвкупност сочат на единствения законосъбразен извод, направен от съда в решението, че процесният животновъден обект не попада в ограничението на чл.3, ал.1 от наредба 44/2006г. за ветеринарно медицинските изисквания на животновъдните обекти, тъй като обекта е изграден и в експлоатация много преди въвеждане на това ограничение в сила от 11.07.2017г. , нито попада в обхвата на §3а от ПЗР на същата наредба, третираща обекти, които не са изградени към момента на влизане в сила на ограничението - 11.07.2017г. , но получили строително разрешение до 11.07.2017г. Твърдението, че към тази дата за обекта няма издадено строително разрешение е обсъдено от първоинстанционният съд и е изведен правилен извод, че липсата на такова не означава, че обектът не може да се ползва по предназначението, което е имал. Правилно съдът се е позовал на представените по делото удостоверения за търпимост, издадени от община Шумен и на разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ, съгласно които строежи, изградени до 7.04.1987г. без строителни книжа, но допустими по действащите планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. По делото от всички събрани по делото доказателства безспорно е установено, че процесният обект е изграден именно преди 7.04.1987г. Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба за незаконосъобразност на изводите на съда, относно предназначението на процесният обект, а именно, че същият е с функционално предназначение "краварник" . Съдът е обсъдил в решението си и това възражение на касатора и е изложим мотиви, че издаденото разрешение за регистрация на обекта за отглеждане на крави не може да бъде пречка за регистрация на обекта за отглеждане на свине, като е обсъдил представените по делото доказателства : удостоверение за регистрация на животновъден обект за краварник, справка за наличните животни - говеда и и др. и допълнително се е позовал на представено от ответника заявление за заличаване на регистрацията на обекта като краварник. Настоящата съдебна инстанция намира и следва да отбележи, че представените и обсъдени от съда доказателства са изцяло неотносими към предмета на спора и оспореният отказ за регистрация на животновъден обект. Това е така защото на първо място това основание изобщо не фугурира като фактическо и правно основание на постановения отказ от страна на административният орган и на следващо място е недопустимо едва в хода на съдебното обжалване, същият този орган чрез твърдения да добавя и нови фактически основания, за да мотивира отказа си и да представя доказателства, установяващи тези нови обстоятелства. Фактическите основания следва да бъдат посочени в оспорваният акт, съгласно изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за да бъде спазено изискаването за неговата форма и не могат да се добавят с възражения, касационни жалби или други процесуални действия. Ето защо оплакването в касационната жалба, че обектът не отговаря на други изисквания, непосочени в акта е изцяло неоснователно и не следва да се обсъжда. Решението на първоистанционният съд е обосновано, постановено при обсъждане в съвкупност на събраните по делото доказателства, които съответстват на изградените правни изводи. Въпреки,че в касационната жалба е наведен довод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, конкретни нарушения не са посочени, поради което и това оплакване не следва да бъде обсъждано, предвид нормата на чл.218, ал.1 от АПК, съгласно която Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Решението на първоинстанционният съд е постановено при задълбочен анализ и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в съответствие на материалния закон. Същото не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което като правилно следва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 06.04.2021г. в доказан размер на 800лв., дължими от Областна дирекция за безопасност на храните гр.Шумен. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение