Решение № 2093 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11055/2008 г.

Решение № 2093 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11055/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация - Дупница" ЕООД - гр. Дупница срещу решение № 695/14.07.2008 г., постановено по адм. дело № 90/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград в отхвърлената част на жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 6/19.12.2007 г., издаден от директора на "Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград" за установени по основание и размер задължения за такса водоползване от подземни води. С решението си съдът е изменил задълженията по акта, поради което следва да се приеме, че обжалваемия материален интерес на касатора пред настоящата съдебна инстанция е в размер на 98 188, 41 лв. Релевира се оплакване за неправилност на решението в обжалваната му част по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение при прилагането на материалния закон, като е преповторена първоинстанционната жалба срещу индивидуалния административен акт. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна изцяло на АУПДВ № 6/19.12.2007 г., като се има предвид, че съдът е отменил за разликата над 98 188, 41 лв. до 100 915, 20 лв., но в тази част няма постъпила касационна жалба от "Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград". Касаторът претендира и присъждане на разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Миладинова, която е представила и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба "Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград" чрез процесуалния си представител - юриск. Тодоров оспорва жалбата и моли да се остави като правилно обжалваното решение, тъй като законосъобразни са изводите на съда, че количеството изразходвана вода следва да бъде заплатена съгласно тарифата за ползване. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приложил материалния закон, приемайки че дължимите такси за водоползване са определени съобразно нормативните изисквания и разрешения годишен воден обем за първа категория води. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Благоевградският административен съд е бил сезиран с жалба от "В и К" ЕООД - гр. Дупница срещу № 6/19.12.2007 г., с който е определена такса за водовземане от подземни води в размер на 100 915, 20 лв. лв. на основание чл. 195б, ал. 1 и 2, чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" във връзка с § 9 на ПЗР на Закона за водите (ЗВ), чл. 166 ДОПК и чл. 2, ал. 1, 2 и 4 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. За да отхвърли частично жалбата съдът е приел, че дружеството е ползвало I категория подземни води за питейно-битови нужди съгласно разрешителни № 0877/16.05.2002 г. и № 0878/16.05.2002 г. на министъра на околната среда и водите. Обсъдено е от съда, че съгласно посочените разрешителни дружеството е имало право да ползва годишно водно количество в размер на 630 720 куб., както и се бил задължил да монтира съоръжение за измерване на ползваното водно количество, като до монтирането му се е задължил да заплаща на база разрешеното количество. Установено е от съда въз основа на доказателствата по делото, че такова съоръжение жалбоподателят не е монтирал, поради което и не е могъл да измерва добитото количество вода. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, както и на чл. 194а, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и е приел, че правилно дължимите такси за водоползване са в размер на 98 188, 41 лв. Относно другия спорен въпрос между страните за категорията на ползваната вода, съдът се е позовал на разрешителните за водоползване, където тази категория е определена на I-ва, а не се е позовал на заключенията на вещите лица - за II-ра категория. Мотивът на съда да приеме, че водите, ползвани от жалбоподателя са I-ва категория е, че представените разрешителни на министъра на околната среда и водите са влезли в сила и са произвели своето правно действие, както и че няма данни по делото да е подавано заявление от жалбоподателя за изменение на тези разрешителни по реда на чл. 72 - чл. 78а ЗВ. Решението в обжалваната част е правилно и при проверката, извършена от настоящия съдебен състав не се установи да е допуснато нарушение от страна на съда при прилагането на материалния закон. Първото оплакване на касатора е относно категорията на водата, като по делото са представени разрешителни на министъра на околната среда и водите. Твърдението на касатора, че категорията подземни води, които дружеството ползва не е I-ва, а II-ра е неоснователно, макар вещите лице по назначените от съда експертизи да са се произнесли, че категорията на водата е II-ра. Разрешителното, което е издадено от министъра на околната среда и водите е на основание чл. 50 и сл. от Наредба № 1/7.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (ДВ. бр. 57/200 г.) и не са ангажирани доказателства то да е преоформяно в посочените в приложение № 1 от наредбата срокове, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че водоснабдителното дружество е черпело вода от подземни води I-ва категория. Второто оплакване на касатора е свързано с размера на таксата, определена в АУПДВ. Законосъобразни са изводите на административния съд, че размера на таксата е нормативноопределен в цитираната по-горе тарифа - чл. 2, ал. 1 и се определя по посочената в тази правна норма формула. Неоснователно е оплакването, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗВ, тъй като с нея се определя цената на водоснабдителната услуга, а не размера на таксата. В чл. 193, ал. 2 ЗВ законодателят е предвидил, че в цената на водоснабдителната услуга се включва и таксата за реално ползвания обем вода от абонатите, но това не означава, че това е размерът на таксата по чл. 194 ЗВ във връзка с чл. 2 от тарифата. И това е така, защото таксата включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество иззета вода от подземните води, които ползва водоснабдителното дружество. Законодателят не е включил в цената на водоснабдителната услуга, заплащана от абонатите на вода цялото количество, иззето от съответния воден източник, а само реално потребеното. В този смисъл законосъобразен е извода на административния съд, че за останалото количество вода, което не е подадено към абонатите, но иззето от съответния водоизточник дружеството е задължено по закон да заплати таксата, но тя не се включва към цената на абонатите, които заплащат само реално потребеното от тях количество вода. В случай, че дружеството беше изпълнило ангажимента си да монтира съоръжение - разходомерни устройства за измерване на добитото количество вода, то тогава можеше да се позовава на чл. 6 от тарифата и чл. 194а, ал. 2 ЗВ, но това не е сторено, поради което правилно съдът е счел, че таксата следва да се изчислява върху цялото разрешено количество, а не само върху добитото. Макар, че към момента на издаване на разрешителните редакцията на чл. 194а ЗВ да не е съществувала, с факта, че касаторът се е задължил въз основа на тези разрешителни да монтира разходомерни устройства, но не го е сторил, не може да претендира да заплаща такса само за действително ползваното количество вода, а не върху разрешения му обем. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е постановено при стриктно спазване на приложимите материалноправни разпоредби - ЗВ и Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г. и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Тодоров, на ответника по касационна жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 413, 77 лв., изчислено на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,