Решение № 1437 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6172/2007 г.

Решение № 1437 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6172/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2 ал. 3 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). В. Ж. Т. е обжалвал въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 1* от 9.07.2007 г. по гр.д. № 437/2007 г. в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 135 ЗЗД. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение на мира следното: Производството е по чл. 135 ЗЗД, образувано по искова молба на В. Ж. Т. против А. С. Д., М. С. Д. и С. А. Д. за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договора за дарение, сключен с нот.акт № 124/2006 г. С решение № 12 от 22.02.2007 г. по гр.д. № 448/2006 г. Районният съд гр. М. е уважил изцяло иска. Врачанския окръжен съд е отменил решението частично и е отхвърлил иска по отношение на М. С. Д., а в останалата част го е оставил в сила. Не е било спорно по делото и е прието от въззивния съд, че между В. Ж. Т. и С. А. Д. е сключен договор за заем на 01.07.2001 г., а впоследствие преди погасяване на задължението заемателят е дарил свой недвижим имот на дъщеря си с нот.акт 124/2006 г. Съдът е приел, че сделката е увреждаща по отношение на кредитора, тъй като го затруднява в събиране на вземането и са налице предпоставките на чл. 135 ЗЗД за прогласяване на договора за недействителен по отношение на него. Тъй като касационната жалба на ответниците е върната с влязло в сила разпореждане на въззивния съд, по отношение на тях решението, с което е прието, че отменителния иск е основателен е влязло в сила и в тази част то не подлежи на касационен контрол. Производството пред ВКС е висящо само в частта, в която искът е отхвърлен за прогласяване недействителността на продажбата срещу М. С. Д. за 1/2 ид.ч. от имота. Въззивният съд е изложил съображения, че имотът е бил съпружеска имуществена общност и извършеното разпореждане на съпругата, която не е длъжник не уврежда кредитора. Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на закона. Основателен е доводът на касатора, че съпружеската имуществена общност е бездялова и неделима като разпореждането с нея се извършва съвместно от двамата съпрузи или от единия от тях със съгласието на другия според императивното правило на чл. 22, ал. 2 СК. Следователно няма основание да се приеме, че по време на брака съпругът може да се разпореди само със своята част от имота. На основание чл. 289 ГПК (отм.) сега чл. 502 ГПК за задължение на единия от съпрузите изпълнението може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска имуществена общност. В този случай съпругът - недлъжник има право на защита като посочи лично имущество на съпруга-длъжник, да посочи друго общо имущество, върху което да бъде насочено изпълнението, както да участва в наддаването при публична продан, в противен случай при продажбата на имота той получава половината от стойността му. С оглед на изложеното при насочване на изпълнение върху имот, който е съпружеска имуществена общност кредиторът може да се удовлетвори като получи стойността на половината от имота, следователно разпореждането с идеална част води до увреждане на неговите интереси, тъй като от бездяловия характер на съпружеската имуществена общност и забраната й да се прекратява по време на брака следва, че всяко разпореждане засяга обема права на двамата съпрузи. По тези съображения въззивното решение като незаконосъобразно следва да се отмени в обжалваната част, с която е отхвърлен иска за 1/2 ид.ч. от имота и делото да са реши по същество като искът се уважи и за тази част. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение