Решение № 354 от 12.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1122/2015 г.

Решение № 354 от 12.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1122/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 147/2015 г. на Апелативен съд гр. София, е подадена касационна жалба от подсъдимия В. Г. Т. В съдебно заседание подсъдимия и защитата му, редовно призовани не са взели участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище решението на Апелативния съд да се остави в сила, тъй като потвърждава законосъобразен акт на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази изложеното в жалбата и становището на прокурора, и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.06.2015 г. постановено по внохд. № 147/2015 г. на Апелативен съд София е потвърдена присъда по нохд. № 202/2013 г. на Окръжен съд Видин, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Т., за извършено на 14.03.2012 г. в [населено място] престъпление по чл. 278, ал. 6 НК, за което и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години, наложена е и глоба в размер на три хиляди лв. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Т.: В жалбата са изложени доводи за това, че първо - не е спазена процедурата за одобрение на протокола за оглед, претърсване и изземване, т. е. първоинстанционния съд е произнесъл присъда на база негодни доказателствени средства или при съществено процесуално нарушение. Второ -въззивния съд разпитал свидетелите У. и Ц., за които посочил, че показанията им съвпадат изцяло с показанията на поемните лица, които не били разпитвани. Трето -У. и Ц. са лица, които извършвали действия по разследването, и като такива не могат да бъдат свидетели. Четвърто -липсвал умисъл, защото намерените в дома на подсъдимия вещи, не са археологически обекти и това е установено по несъмнен начин от вещите лица по делото, а и подсъдимия не знаел че са археологически обекти. Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото. Правени са и пред двете инстанционни съдилища и след като подробно са обсъдени, правилно са оставени без последици. Въззивният съд изключително стриктно е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, като е посочил основанията, поради които не ги приема. Върховният касационен съд на РБ, изцяло споделя съображенията изложени на л. 63 от решението, касаещи "негодния протокол" за оглед, претърсване и изземване, поради което не ги преповтаря. Без основание е и второто оплакване в касационната жалба, че въззивния съд се е позовал на показанията на поемните лица, които не били разпитани. В съдебно заседание на 4.12.2013 г. първоинстанционния съд, по искане на защитата на подсъдимия е провел съкратено съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 1 НПК и след изявление на защитата, че са съгласни всички протоколи от ДП да бъдат ползвани от съда и да не се разпитват свидетелите и поемните лица (посочени като свидетели в приложението на обвинителния акт), съда е одобрил съгласието, като по реда на чл. 283 НПК е прочел показанията на св. Й. Д. Й. и св. Р. В. И. -поемни лица, както и показанията на св. Ц. и св. Ж. Невярно е и твърдението, че разпитаните св. У. и св. Ц. са лица извършвали действия по разследването. Двамата свидетели не са от кръга на разследващите органи -лимитативно посочени в чл. 52 НПК, извършили са технически действия по заснемане и последващо изготвяне на фотоалбум-първия при проведеното следствено действие-оглед, претърсване и изземване в дома на подсъдимия, а втория в сградата на ОД на МВР. Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, след подробния анализ на които е посочил кои обстоятелства от значение (предмет на доказване) приема за установени и на коя доказателствена основа. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. На инкриминираната дата и място подсъдимия е държал четири броя археологически обекти, които не са идентифицирани по съответния ред, съгласно Закона за културното наследство, на обща стойност 13 055 лв., и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона които е следвало да бъде приложен. Без коментар в тази връзка възражението на защитата, за липсата на умисъл у дееца, за извършеното от него т. н. "формално престъпление", за осъществяването на което е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху археологически обект, и да не е изпълнена процедурата за регистриране и индентификация на този обект по ЗКН. Неоснователно е и оплакването на явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Т., инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, включително и соченото сега от защитата чисто съдебно минало, не е налице "продължителен срок за разглеждане" и липсват основания за определяне на наказанието -при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Наказанието е определено в предвидения от закона минимум, както за наказанието лишаване от свобода така и за наказанието глоба, с приложението на чл. 66, ал. НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, а касационната жалба на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение