Решение № 590 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10219/2008 г.

Решение № 590 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10219/2008 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Митница - Пловдив срещу срещу Решение № 681/30.06.2008 г., постановено по адм. дело № 73/2008 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено Решение № 1555/ 29.11.2007 г. на началника на същата митница, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 3000/4-72248/30.11.2006 г. в размер на 69 655 лв. на основание чл. 35 във връзка с чл. 38, ал. 1, б. "а" ЗМ и определен за доплащане ДДС в размер на 1 087 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че възнагражденията, дължими на "Клакстън" са пряко, свързани с доставката на на стоката и представляват платено от вносителя на неговия агент за услугата да го представлява по доставката по смисъла на чл. 38, ал. 4 ЗМ и са възнаграждения за посредничество, поради което правилно митническият орган ги е включил в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, б. "а" ЗМ. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на митническия акт по чл. 35 във връзка с чл. 38, ал. 1, б. "а" ЗМ. Ответникът по касационната жалба "Агрокемикъл" ЕООД - гр. Асеновград чрез процесуалния си представител адв. Лулчева оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно по подробни съображения, изложени в представените писмени бележки и депозираното по делото писмено възражение срещу жалбата. Претендира присъждане и на направените по делото разноски от ответника. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като изводите на съда са правилни и договореното и изплатено възнаграждение не е за посредничество, а за поемане на всички рискове по неплащане на задълженията на възложителя към доставките. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени индивидуалният административен акт, издаден от митническия орган, с който е била определена нова митническа стойност на внесената стока - препарати за растителна защита - фингицид "Систан супер", първоинстанционният съд е приел, че сумата по фактура № 2006510/ 30.12.2006 г., издадена от "Клакстън" ООД е за гарантиране на задълженията по договор № 11/17.04.2002 г., а не е за посреднически услуги. В тази връзка съдът е анализирал всички клаузи по посочения договор и е разграничил, че в едната си част - чл. 1, т. 1.1 той е за посреднически услуги за сметка на възложителя пред производители и търговци на пестициди за постигане на търговски договорености с възложителя, а по т. 1.2. - да поеме всички рискове от неплащане на задълженията на възложителя към Dventis Iro, Science Hellas SA, както и да заплати такива задължения, когато плащането в срок не е възможно. Последното съдът е характеризирал като встъпване в дълг, поради което е приел, че договор № 11/17.04.2002 г. съдържа в себе си от една страна договор за поръчка, а от друга договор в полза на трето лице. Прието е в решението на съда, че "Агрокемикъл" ЕООД е заплатило дължимата престация по сключения с "Клакстън" ООД договор за встъпване в дълг, а не за посреднически услуги, поради което незаконосъобразно митническия орган е включил процесната сума към митническата стойност по чл. 35 във връзка с чл. 38, ал. 1, б. "а" ЗМ. Обжалваното решение е правилно. Спорът между страните се свежда дали платеното възнаграждение по фактура № 2006510/30.12.2006 г., издадена от "Клакстън" ООД е за гарантиране на задълженията по договор № 11/17.04.2002 г. или е за посреднически услуги. Въз основа на това е следвало да се прецени от съда дали стойността по процесната фактура трябва да се включи към митническата стойност на внесените стоки по чл. 35 във връзка с чл. 38, ал. 1, б. "а" ЗМ. Със законосъобразни и обстойно мотиви първоинстанционният съд е анализирал клаузите на договор № 11/17.04.2002 г. и е направил разграничение между посредническите услуги по смисъла на чл. 1, т. 1.1 и тези за гарантиране на задълженията на вносителя по т. 1.2. Последните не са предвидени в изчерпателно посочените в чл. 38 ЗМ и затова не се включват при определяне на митническата стойност. Тази правна норма като такава от публичен характер не може да се тълкува нито разширително, нито стеснително, а следва да се прилага стриктно, както е и сторено от административния съд. Митническият орган не е доказал, че стойността по процесната услуга има характер на посредническа услуга при закупуването на внесените стоки. Възнаграждението за гарантиране на задълженията на вносителя не се включва към цената на внесените стоки, а само е гаранция при евентуално незаплащане цената на стоките и затова е уговорена процентно на база на реализираните доставки. Позоваването от страна на касатора на чл. 78, т. 2 от Регламент № 2913/ 92 г. е неотносимо към настоящия казус, тъй като процесния внос е осъществен през 2006 г. и към този момент България не е била обвързана от нормите на цитирания регламент. Освен това правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 35, ал. 5 ЗМ, приемайки че платеното възнаграждение е за гарантиране на задълженията за плащането и не следва да се приема като косвено плащане на продавача и не е предвидено да се включва като корекция по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗМ. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. Лулчева на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 105 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,