Решение № 9860 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4103/2019 г.

Решение № 9860 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4103/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "АББ България" ЕООД и А. Димитрова, подадени срещу решение № 3529 от 28.05.2018 г. по адм. дело № 9597/2017 г. на Административен съд София - град (АССГ). Първият касатор оспорва решението в частта, с която делото като преписка е върнато на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) за произнасяне по наведеното в жалбата на Димитрова оплакване за наличие на дискриминация по чл. 21 от ЗЗДискр. Вторият касатор е недоволен, че е отхвърлена жалбата му срещу решение № 261 от 19.07.2017 г. по преписка 441/2014 г. на КЗД, с което е прието за установено, че спрямо Димитрова не е извършена дискриминация от "АББ България" ЕООД, Х. Шулер и П. Хронц. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно в обжалваните му части. Подадена е и частна жалба от Димитрова срещу определение № 8081 от 17.12.2018 г. за допълнително присъждане на разноски. Комисията за защита от дискриминация оспорва жалбите чрез процесуален представител. Останалите ответници не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична отмяна на оспореното решение и за неоснователност на частната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежна страна. Касационната жалба на "АББ България" ЕООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като бъде оставено в сила обжалваното в тази му част съдебно решение. Обосновано съдът е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне по наведеното в жалбата на А. Димитрова оплакване за наличие на дискриминация по чл. 21 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), предвид липсата на подобно произнасяне, което е от изключителната компетентност на КЗД. По изложените съображения съдебното решение, като материално законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила в тази му част. Касационната жалба на А. Димитрова по същество е основателна. Оспореното решение на АССГ в тази му част е неправилно - постановено е при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и е необосновано. Както се посочи по-горе с атакуваната от този касатор част на съдебното решение съдът е отхвърлил жалбата й срещу решение № 261 от 19.07.2017 г. по преписка № 441/2014 г. по описа на КЗД извън искането й за установяване на дискриминация по чл. 21 от ЗЗДискр. Настоящият състав споделя становището на участващия по делото прокурор, че мотивите към първоинстанционното решение не касаят и са неотносими към конкретиката по случая. Като цяло със същите се цитират правни норми и се излагат общи заключения, недопирни до настоящия казус, предвид което обжалваното решение се явява необосновано. С мотивите си съдът излага, че не всеки конфликт и/или житейска несправедливост могат да се приемат за дискриминация. На първо място, съдът изобщо не установява и не дава ясен и категоричен отговор налице ли е в случая конфликт, какъв е неговият характер, причини и прочие елементи, категоризиращи го или не като дискриминация, че да изведе цитирания по-горе извод. Съдът общо разсъждава за конфликти, но не посочва дали в случая има такъв, между кого и за какво. Без да изследва и да даде ясен и недвусмислен отговор на този въпрос, а именно относно наличието или не на конфликт, съдът няма как да приеме, че в случая не е извършена дискриминация спрямо касатора Димитрова. Съдът е приел, че след като защитеният признак "лично положение" няма законова дефиниция, се налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег (обективно, трайно и същностно характеризира личността), който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона. В същото време съдът не е извършил преценка и не е изложил свои собствени мотиви за наличието на такъв белег в дадения случай. Единственото, сторено в тази насока е изложеното с мотивите към оспореното решение, че нито в административното, нито в съдебното производство са били събрани доказателства, които да позволяват да се направи убедителен на пръв поглед извод, че спрямо жалбоподателката е извършена дискриминация по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1, 2 и 3 от ДР на ЗЗДискр. по признак "лично положение", под формата на "тормоз", "сексуален тормоз" и "преследване". Този извод обаче не е израз на изпълнено от страна на съда задължение по чл. 236, ал. 2 от ГПК за извършване на собствена преценка на доказателствата и фактическите констатации по случая. Съдът не е извършил такава преценка какво точно е приел за установено, въз основа на какви доказателства и как същото следва да бъде ценено по отношение предмета на спора. Изложените от страна на съда мотиви преобладаващо не се съотнасят с фактическата обстановка по случая и единствено инцидентно засягат фактическата конкретика по същия, което обаче не може да наложи извод за изпълнени в цялост от страна на съда задължения по чл. 236, ал. 2 от ГПК. В подкрепа на което с касационната жалба точно и ясно са изложени възражения за допуснати от страна на съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на гореизложеното, както и предвид изложените в касационната жалба доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, съдебното решение следва да бъде отменено по реда на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК в оспорената му от този касатор част поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до нарушения на материалния закон и необоснованост. Делото следва да се върне на АССГ за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което частната жалба на А. Димитрова срещу определение № 8081/17.12.2018 г. по адм. дело № 9597/2017 г. на АССГ, с което е изменено решение № 3529/28.05.2018 г., постановено по същото дело в частта му за разноските, следва да бъде уважена като основателна. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,