Решение № 2901 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1372/2015 г.

Решение № 2901 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1372/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Янчо Драгомиров Янчев от гр. Варна, чрез адв. Душева като процесуален представител, за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 1995/29.08.2014 г., постановено по адм. дело № 715/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. Излагат се доводи за наличие на основанието по чл. 239, т. 1 АПК. Прави се искане за отмяна на влязлото в сила решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - кметът на община Варна, чрез юрк. Маринова като процесуален представител в писмено възражение излага становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за допустимо, като подадено срещу съдебно решение, което е неблагоприятно за искателя и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Янчо Драгомиров Янчев срещу заповед № 289/07.02.2014 г. на кмета на община Варна, издадена на основание чл. 57а, ал. 3 във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ за премахване на преместваем обект - метална конструкция на две нива, със стени от гипсокартон и дървени плоскости, с покрив от панели тип "Сандвич", позиционирана на платформа - тип колесар, разположен в частен поземлен имот 10135.5510.846, УПИ I-603, кв. 34 по плана на кв. Галата, гр. Варна. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Приложеното към искането писмено доказателство заявление от пълномощника на Янчо Драгомиров Янчев с рег. № ТРД-02/75/07.11.2011 г. до община Варна за издаване на разрешение за поставяне на временно съоръжение в описания имот, с отбелязване върху него: "Не отговаря на чл. 56 ЗУТ", не представлява ново доказателство по смисъла на цитираната норма. Същото е съществувало към датата на постановяване на решението и при положена дължима процесуална грижа от искателя е могло да бъде приобщено към доказателствата по делото. С оглед датата на заявлението - 07.11.2011 г. и предвид факта, че то е депозирано от представител на Янчев, не се установява изискването на закона направеното от служител на община Варна вписване да не е могло да бъде известно на подалата искането за отмяна страна, нито се обосновава обективна пречка за представянето на това писмено доказателство по делото. В производството пред административния съд е прието писмо на кмета на район "Аспарухово", с което искателят е уведомен, че искането му по това заявление за поставяне на временен обект не е одобрено, а като мотив за отказа е посочена липсата на приложена визуализация и конструктивен проект на съоръжението, както и посочената дейност за битови нужди. Този отказ е обсъден в мотивите на влязлото в сила съдебно решение наред с останалите писмени и гласни доказателства. Съдът е обосновал извод, че обектът е преместваем по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Приел е за неоснователно възражението, че след като преместваемото съоръжение е поставено в частен имот и искателят сочи, че е за жилищни нужди, то може да се разполага без разрешение. Ето защо, представеното писмено доказателство не обосновава нови факти, които са от съществено значение за делото и не са били известни на страната в хода на съдебното производство. Наведените от искателя доводи за неправилност на направените от съда изводи относно характера на обекта и определянето му като преместваем, въпреки ползването му за жилищни нужди, съставляват касационни основания за незаконосъобразност на постановеното решение, но не могат да се обсъждат в производството по реда на чл. 237 АПК, което е извънреден способ за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Не е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК, поради което и на основание чл. 244 АПК Върховният административен съд, второ отделение,