Решение № 12353 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6890/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, подадени от: 1. "Билд Топ Лукс" ООД, 2. Кмета на Столична община и главния архитект на Столична община, 3. "Бокал Проект" ЕООД, чрез процесуалните им представители, против решение 6195 от 21.02.2025 г., постановено по адм. дело 4925/2024 г. по описа на Административен съд София - град в частта му, с която е отменена заповед САГ24-РА53-273/19.04.2024 г. на главния архитект на Столична община. В касационните жалби се излагат доводи на първо място за недопустимост на решението в обжалваната част като постановено по недопустими оспорвания, тъй като подалите ги Естера 2018 ЕАД, С. С. А., Г. Д. Г. и В. Т. Д. не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. На второ място касаторите твърдят, че съдебният акт в обжалваната част е неправилен поради противоречието му с материални закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват извода на съда за допуснати съществени нарушения на установената процедура при одобряване на ПУП ПРЗ поради неиздаването на заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, както и за това, че същият противоречи на чл. 135а ЗУТ. Касаторите правят искане за обезсилване на решението в обжалваната част, а при условията на евентуалност за отмяната му като неправилно и вместо него постановяване на друго, с което жалбите срещу заповедта да се отхвърлят като неоснователни. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационният жалбоподател "Билд Топ Лукс" ООД, чрез пълномощника си, в писмен отговор не оспорва втората касационна жалба и излага съображения за нейната основателност. Касационният жалбоподател "Бокал Проект" ЕООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за основателност на подадената от първия касатор жалба. Ответникът "Бокал Инженеринг 1" ООД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор взема становище за основателност на първата и третата касационни жалби. Ответникът - кметът на район "Триадица" - Столична община, чрез пълномощника си в съдебно заседание счита касационните жалби за неоснователни. Ответниците - С. С. А. и "Естера 2018" ЕАД, чрез процесуалните си представители, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Ответниците - Г. Д. Г., В. Т. Д., А. Й. С., М. Т. С., Б. М. С. и М. М. С., последният действащ чрез законния си представител М. С., не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на решението в обжалваната част. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред административния съд е заповед САГ24-РА53-273/19.04.2024 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП), както следва: 1. Изменение на план за регулация (ПР) на УПИ V-781, 2500 за обществено обслужване и офиси и свързаното с това изменение на плана за регулация на УПИ VІІ-2152, кв. 128 м. Кръстова вада и м. Южен парк ІV, район Триадица СО и 2. Изменение на план за застрояване (ПЗ) на нов УПИ V-781, 2500 за обществено обслужване и офиси, кв. 128 съгласно приложения проект и без допускане на намалени отстояния към съседни имоти и сгради, вкл. през улица. С постановеното по делото решение са оставени без разглеждане жалбите на С. Ю. Д., Б. К. Д., Н. Е. К. и В. В. В. поради непредставяне на доказателства, обуславящи правен интерес от оспорване, като производството в тази част е прекратено, а по допустимите оспорвания заповедта е отменена и делото като преписка е върнато на главния архитект на Столична община за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебния акт. Решението в прекратителната му част не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени оспорената заповед, съдът приема, че е сезиран с допустима жалба на Естера 2018 ЕАД, С. С. А., Г. Д. Г. и В. Т. Д., тъй като дружеството е собственик на УПИ III-779, 780 за многофункционална сграда, кв. 128, м. Кръстова вада, а физическите лица притежават самостоятелни обекти в сграда, построена в УПИ VI-1729, кв. 1007, които са съседни на имота, предмет на оспорената заповед, поради което за тях е налице правен интерес от оспорване на одобреното изменение като непосредствено засегнати от него по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Излага съображения, че непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота, предмет на плана. Като се позовава на заключенията на съдебно-техническите експертизи основна и допълнителна, достига до извод за наличие на промяна на отреждането в новообразувания УПИ V-781, 2500, кв.128. Според съда УПИ V-1744 е бил с отреждане жилищно застрояване преди издаване на оспорения акт, тъй като не попада в обхвата на заповед РД -09-50-1120/21.12.2012 г. на главния архитект на София за изменение на план за регулация и застрояване на УПИ І, ІІ, ІІІ, ІV и VІ, в чиято графична част е показано със зелен цвят промяна на отреждането и на УПИ V-1744 за обществено обслужване и офиси, но същият не фигурира в текстовата част на акта. Посочва, че в констативната част на заповедта е описано, че изменението на плана не се одобрява за УПИ V-1744, кв. 128, като същото е видно и от последващо одобрение на изменението на съседен имот УПИ ІV За озеленяване и трафопост, кв. 80, в който план УПИ V-1744 е отразен със син цвят, без да е изписано отреждане. При тези данни приема, че действителното действащо отреждане на УПИ V-1744, кв.128 следва да е предвиденото с решение 13 по протокол 18/13.11.2000 г. на СОС, което е ниско жилищно застрояване и съответства на извадките от КККР по отношение на ПИ с идентификатор 68134.1007.781, идентичен с процедираното УПИ V-1744. Аналогични съображения са изложени от съда и по отношение на ПИ 68134.1007.2500, който се придава към новообразувания УПИ. Приема за установено, че същият е бил част от УПИ VІІ-2152, който също се изменя вследствие от процесната заповед, като ПИ с идентификатор 68134.1007.2500, придаващ се към новообразувания имот, се преотрежда, поради което е налице предвидено конкретно застрояване за първи път. В тази връзка приема, че промяната на предназначението на имотите е дефинирана в § 5, т. 41 ДР ЗУТ, като промяна на ползване от един начин в друг съгласно съответните кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и нормативните актове по прилагането му. Посочва, че таблицата на приложение 3 към чл. 13, ал. 2 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри съдържа класификатора за начина на трайно ползване на поземлените имоти, като са налице различни кодове, вкл. по отношение на етажността на застрояването: за ниско жилищно застрояване е предвиден код 100, за високо жилищно застрояване е предвиден код 1030, а за комплексно застрояване е предвиден код 3120, 3130. От това прави извод, че дори и само промяната в характера на застрояване за новообразувания УПИ от нискоетажно във високоетажно води до извод за промяна на предназначението на новообразувания имот. Въз основа на този извод достига до заключение за основателност на оспорването дори и само на това основание. Приема, че органът неправилно процедира преписката по реда на чл. 135а ЗУТ, без да уведомява други и различни лица, освен собствениците на обхванатите от плана имоти, както и че не следва да издава заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава исканото изменение и която подлежи на самостоятелен и отделен контрол за законосъобразност. Посочва, че това накърнява правото на участие на засегнати в производството лица, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до противоречие на заповедта с материалния закон. Излага съображения, че съгласуването на проекта от кмета на район Триадица в качеството му на упражняващ правото на собственост на Столична община в имот с идентификатор 68134.1007.2152, който попада в УПИ VІІ-2152, предмет на оспорената заповед, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 135а ЗУТ, тъй като нормата предписва всички собственици на имоти, включени в разработката, да са подали заявление, което не е еднозначно със съгласие. Споделя и тезата на оспорващия Естера 2018 ЕАД, че планът за застрояване на УПИ ІІІ-779,780 негова собственост не е надлежно отразен в скицата, върху която е разработен проектът, тъй като не са отразени предвидените нискоетажни сгради съгласно виза за проектиране, което представлява несъответствие с действителното фактическо положение и би се отразило на фаза инвестиционно проектиране. По тези съображения отменя оспорената заповед и връща преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението в отменителната му част е недопустимо. С оспорената пред съда заповед са одобрени, както следва: 1. Изменение на ПР на УПИ V-781, 2500 за обществено обслужване и офиси и свързаното с това изменение на плана за регулация на УПИ VІІ-2152, кв. 128 м. Кръстова вада и м. Южен парк ІV, район Триадица СО и 2. Изменение на ПЗ на нов УПИ V-781, 2500 за обществено обслужване и офиси, кв. 128 съгласно приложения проект. Изменението на ПУП е процедирано и одобрено в хипотезата на чл. 135а ЗУТ, съгласно ал. 1 на който заповед по чл. 135 не се издава в случаите, когато при изменение на влезли в сила подробни устройствени планове заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се иска изменението. С ПР се предвижда изменение на действащия ПУП по отношение на УПИ V-1744 за обществено обслужване и офиси, към който се присъединява ПИ с идентификатор 68134.1007.2500 - частна собственост, част от УПИ VІІ-2152, с цел създаването на нов съсобствен УПИ V-781, 2500 за обществено обслужване и офиси, при условията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, по имотните граници на ПИ с идентификатори 68134.1007.781 и 68134.1007.2500, както и остатъчен УПИ VІІ-2152. С одобреното изменение на ПЗ в новия УПИ е предвидено изграждане на високо като характер застрояване с преходи в етажността и свободно като начин на застрояване на нежилищна сграда за обществено обслужване с височина до 49.80 метра (Г+М+4оф+9). В оспорената заповед е посочено, че конкретното предназначение на имота за обществено обслужване и офиси се запазва, както и че новопредвиденото в същия застрояване съответства на ОУП зона СмФ. От доказателствата се установява, че жалбоподателите в първата инстанция и настоящи ответници Естера 2018 ЕАД, С. С. А., Г. Д. Г. и В. Т. Д. притежават вещни права, както следва: дружеството в УПИ III-779, 780 за многофункционална сграда, кв. 128, м. Кръстова вада, а физическите лица - в УПИ VI-1729, кв. 1007, които са съседни на УПИ V-1744, предмет на заповедта. Разпоредбата на чл. 131 ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу актове за одобряване на ПУП и техните изменения. Първият спорен по делото въпрос е дали жалбоподателите в първоинстанционното производство имат такова качество, като съдът приема, че притежават право на жалба, позовавайки се на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ, вкл. и на промяната в характера на застрояване от нискоетажно във високоетажно, което според него води до промяна на предназначението на новообразувания имот. Нормата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ предвижда, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. Настоящият състав приема, че в конкретния случай тази хипотеза не е налице. Неправилно съдът се позовава на понятието за промяна на предназначението на имотите, дадено в § 5, т. 41 ДР ЗУТ. Според тази разпоредба промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР и нормативните актове за неговото прилагане. Видно от цитирания текст същият касае обекти или части от обекти, а съобразно § 5, т. 39 ДР ЗУТ "обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Следователно, т. 41 на § 5 дава легално определение за промяната на предназначението на обектите, т. е. на строежите - самостоятелни или реални части от тях, чието предназначение се определя съобразно кодовете по ЗКИР, но не и на поземлените имоти. Следва да се посочи в тази връзка и че приложение 2 към чл. 13, ал. 2 от Наредба РД 02 20 5 от 2016 г. определя класификатора за начина на трайно предназначение на териториите и съответните кодове, т.е. не касае конкретните имоти, а приложение 3 към чл. 14, ал. 4 определя начина на трайно ползване на имотите, което се определя от фактическия начин на ползването им и би имало значение при определяне на предназначението на имотите за територии без устройствени планове, но не и за територии, за които има ПУП, както е в случая. Предвид изложеното нормите на § 5, т. 41 ДР ЗУТ и тези по ЗКИР, на които се позовава съдът, са неприложими при определяне на това дали е налице промяна на предназначението на процесния имот. Разпоредбата на чл. 8 ЗУТ разписва конкретното предназначение на имотите в различните видове територии урбанизирани, земеделски, горски, с особена защита и др. Съобразно чл. 8, т. 1 ЗУТ, която е относимата, тъй като имотите, предмет на разработката са в урбанизирана територия, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. С Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони са конкретизирани различните видове предназначение на териториите и имотите. Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от същата съдържа изброяване на предназначението на териториите и поземлените имоти по ал. 3, което по т. 5. може да бъде за обществено обслужване. Според чл. 4, ал. 7 от посочения подзаконов нормативен акт с подробните устройствени планове се определя конкретното предназначение за всеки отделен поземлен имот съгласно чл. 8 ЗУТ. По делото се спори относно това налице ли е промяна в предназначението на УПИ V-1744, кв. 128, от който се образува нов УПИ V-781, 2500, спрямо действащия за него ПУП. Според вещото лице арх. Бошнакова предназначението на УПИ V-1744 по действащия план е за обществено обслужване и офиси. Това предназначение попада в обхвата на чл. 8, т. 1 ЗУТ във вр. с чл. 4, ал. 6, т. 5 и ал. 7 от Наредба 7/22.12.2003 г. Неправилно съдът приема, че действащият по отношение на този УПИ е Частичен застроителен и регулационен план за м. Кръстова вада, кв.128, одобрен с решение 13 по протокол 18/13.11.2000 г. на СОС, съгласно който УПИ V-1744 е отреден за жилищно строителство с две сгради на три етажа и ниска магазинна част. От съда не е съобразено, че с решение 495 по протокол 66/24.07.2014 г. на СОС е одобрен проект за изменение на план за регулация по о.т. 107 о.т. 535 о.т. 702 о.т.180 о.т.61а; о.т. 61 о.т. 62- о.т. 65 о.т. 63а о.т. 65а; о. т. 65- о.т. 365- о.т.221 о.т. 384 о.т. 521 о.т. 15 на местността Кръстова вада за създаване на нови улици, с което е отпаднала предвидената улица от о.т. 541- 107г - о.т. 544, като е посочено, че изменението на плана за улична регулация води до изменение на прилежащите УПИ, вкл. УПИ V-1744, а в графичната му част това УПИ е отразено с предназначение за обществено обслужване и офиси. Посоченото решение на СОС е последното, което засяга процесния УПИ. Същото е стабилен административен акт, който е влязъл в сила. То не е обсъдено от съда, а е коментирано предходното изменение на ПУП - ПРЗ, одобрено със заповед от 21.12.2012 г. на главния архитект на София, което не е действащото. Констатираното от вещото лице арх. Владимиров несъответствие между текстовата и графичната част на действащия план от 2014 г., доколкото в самото решение на СОС не се съдържа изрично формирано волеизявление на органа относно предназначението на УПИ V-1744, не обуславя еднозначен извод, че този имот е запазил предназначението си по ПУП, одобрен през 2000 г. Макар текстовата част да е относима към промяната в регулационните граници на имота, то следва да се съобрази и графичната част на действащия план, в която УПИ V-1744 фигурира с предназначение за обществено обслужване и офиси. Това предназначение се запазва с оспорената пред административния съд заповед. Косвен съдебен контрол по отношение на влязъл в сила план, независимо от допуснати пороци в неговата форма, не може да се извършва в настоящото производство. Като приема заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза, че текстовата част на действащия ПУП касае изменението на плана за улична регулация, т.е. е по отношение само на регулационните линии на засегнатите имоти, вкл. и процесния, а не и по отношение на отреждането им, съдът извършва недопустим съдебен контрол спрямо влязъл в сила ПУП. При тези данни настоящият състав приема, че действащият за този УПИ план е одобрен с решение 495 по протокол 66/24.07.2014 г. на СОС, с който наред с промяната на регулационните му граници видно от графичната част същият е с отразено предназначение за обществено обслужване и офиси. Следователно, неговото предназначение с оспорената заповед се запазва, поради което не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ, при която собствениците на съседните имоти, респ. носителите на ограничени вещни права в тях, се явяват заинтересовани лица да оспорят одобреното изменение на регулационния план. Правен интерес за оспорване не може да се изведе и от факта, че към УПИ V-1744 се присъединява ПИ с идентификатор 68134.1007.2500, част от УПИ VІІ-2152. От съда не е съобразено, че съседните УПИ III-779, 780 и УПИ VI-1729, в които оспорващите пред първата инстанция притежават вещни права нямат обща регулационна граница с УПИ VІІ-2152, нито с имот 68134.1007.2500, който в резултат на доброволната регулация по реда на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, се включва в обхвата на новообразувания УПИ. Противно на приетото от съда и доколкото този имот не тангира с имотите на оспорващите, то те не попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Следва да се има предвид, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като не е предвидено свързано застрояване между имотите, включени в обхвата на плана и съседните имоти. Промяната в застрояването от нискоетажно свободно във високоетажно, каквато в случая се предвижда по отношение на новосъздадения УПИ, отпада като хипотеза на заинтересованост с изменението на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, ДВ, бр. 16 от 2021 г. В тази връзка изводът на съда, че промяната в застрояването води и до промяна в предназначението на имота не почива на закона. Оспорващите пред първата инстанция биха имали правен интерес от оспорване на застроителния план в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, когато се допускат намалени отстояния. В случая видно от заключенията на вещите лица спрямо регулационните граници на УПИ III-779,780 и УПИ VI-1729 и застрояването в тях намалени отстояния не се констатират, поради което не е налице и това основание, за да се приеме, че жалбоподателите пред административния съд и настоящи ответници попадат в кръга на заинтересованите лица да оспорят одобрения за новообразувания УПИ V-781, 2500 застроителен план. Не е налице и основанието по чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ, тъй като с предвиденото застрояване не се въвеждат сервитути или други ограничения в режима на застрояване и ползване на съседните УПИ III-779,780 и УПИ VI-1729. Предвид изложеното с оспорения ПУП предназначението на имота, предмет на разработката не е променено, не е предвидено свързано застрояване, не се допускат намалени отстояния спрямо съседните имоти и не се налагат ограничения в ползването им. Следователно, техните собственици и носители на ограничени вещни права, каквито са жалбоподателите в първоинстанционното производство, не са непосредствено засегнати от предвижданията му и съответно не са легитимирани да го оспорят. От това следва, че подадените оспорвания са били недопустими, поради което е следвало да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Като достига до обратен извод, разглежда жалбите и се произнася със съдебен акт по същество, първоинстанционният съд постановява обжалваното решение в противоречие със закона. Същото като недопустимо в частта, в която оспорената заповед е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне като последица от отмяната, както и в частта на присъдените разноски, следва да бъде обезсилено съгласно чл. 221, ал. 3 АПК, а производството по делото прекратено. С оглед изхода на спора на касаторите Билд топ лукс ООД, кмета на Столична община, главния архитект на Столична община и Бокал проект ЕООД се дължат направените по делото разноски. В полза на Столична община за тази инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения, претендирани от Билд топ лукс ООД, е основателно. По отношение на този касатор следва да бъде уважено искането за разноски, като в негова полза се присъди сума в общ размер на 5 670 лева, от които заплатен депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева, внесена държавна такса за касационното обжалване в размер на 370 лева и адвокатски възнаграждения за двете инстанции в размер на 5000 лева (по 2500 лева за всяко производство). Искането за присъждането им в пълния претендиран размер от 10 561,50 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.09.2024 г., доказателства за извършването им и списък по чл. 80 ГПК е неоснователно, поради което адвокатските възнаграждения следва да бъдат намалени при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на пълномощника на страната. По отношение на касатора Бокал проект ЕООД е основателно искането за присъждане на разноски в размер на 370 лева за заплатената от дружеството държавна такса, а по отношение на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 280 лева, за което е представен договор за правна помощ и съдействие и фактура, съдът намира, че същото не е прекомерно, поради което не са налице условията за редуцирането му. Разноските следва да се възложат в тежест на оспорващите пред първата инстанция и настоящи ответници Естера 2018 ЕАД, С. С. А., Г. Д. Г. и В. Т. Д.. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,