Решение № 1904 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2019 г.

Решение № 1904 от 5.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на М. Георгиева, жив. в [населено място], общ. [община], и Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срещу решение № 4173/19.06.2019 г. по адм. дело № 3653/2019 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е обявена нищожността на решение № 145/6.03.2019 г. по преписка № 340/2014 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в частта, с която на осн. чл. 65 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) се установява, че с липсата на нормативна възможност в нормата на чл. 19 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, която да задължава органа по назначаване при определяне на възнагражденията да взема предвид придобитата ОНС "доктор" с приложимост към трудовата функция на служителите по служебно правоотношение, придобили степента си при действащата Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, се създава непряка дискриминация по признак "обществено положение" във връзка с признак "образование" в нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Касаторът М. Георгиева поддържа в касационната си жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на КЗД, присъждане на разноски за заплатена държавна такса за касационната инстанция. Касаторът КЗД в касационната жалба чрез процесуален представител поддържа, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила. Ответникът по касационна жалба - Народно събрание на Република България, чрез процесуален представител, в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение по жалба на Министерски съвет срещу описаната по-горе част от решението на КЗД, АССГ е изложил мотиви, че с тази част от решението си КЗД е излязла извън компетентността си при констатирано несъответствие между нормативен акт и антидискриминационни разпоредби, да упражни някое от правомощията си по чл. 47, т. 5, 6 или т. 8 от ЗЗДискр., а именно да обжалва административните актове, постановени в нарушение на ЗЗД или други закони, уреждащи равенство в третирането, да завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането; да прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането; да дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове. В тези случаи КЗД не разполага с правомощието по чл. 47, т. 1 ЗЗДискр да установи нарушение, още повече, че при упражняването на това правомощие се посочва нарушител и засегнато лице, каквито в оспорения диспозитив на КЗД липсват. Решението е правилно като краен резултат. Настоящият съдебен състав споделя изложените от АССГ доводи относно компетентността на КЗД. Следва да се посочи, че с обжалваната част от решението на КЗД е установена липсваща част от нормата на чл. 19 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, за която е приета, че води до непряка дискриминация, а не наличие на привидно неутрална разпоредба по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. Разпоредбата на чл. 19 от цитираната Наредба е изцяло съобразена с разпоредбата на чл. 67, ал. 7 ЗДСл., в която лимитативно са изброени възможните допълнителни възнаграждения на държавните служители и с разпоредбата на чл. 67, ал. 12 (предишна ал. 11 - ДВ бр. 57/2016) ЗДСл., според която на държавния служител не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в този закон, както и че в други закони не може да се определят допълнителни възнаграждения на държавния служител. Тоест издателят на цитираната Наредба е съобразил изцяло задължението си по чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове да съобрази съдържанието на Наредбата с по-високия по степен нормативен акт - Закона за държавния служител и не е в правомощията на КЗД да квалифицира това изпълнение на задълженията на издателя на подзаконов нормативен акт като непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., указвайки му, че следва да допълни Наредбата с текст, противоречащ на изричната норма на ЗДСл. Цитираното от касаторката Георгиева правомощие на КЗД по чл. 47, т. 2 ЗДСл. също не й дава правомощие да изисква от издателя на подзаконов нормативен акт да го измени в противоречие с изрична законова норма - а именно с чл. 67, ал. 12 ЗДСл., по отношение на която липсва диспозитив и в необжалваната част на решението на КЗД. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката Георгиева разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение