Решение № 12228 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5717/2017 г.

Решение № 12228 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5717/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Р. Георгиев чрез процесуалния му представител адв. Д. Терзиев, против решение № 1159 от 24.02.2017 г. постановено по адм. дело № 10303/2016 г. по описа на Административен съд- София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 225 зз-1212 от 19.08.2016 г. издадена от старши полицай при 01 РУ - СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на процесуалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - полицейски орган при 01 РУ на СДВР, ст. полицай К. Стоименов, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Георгиев срещу заповед за задържане на лице за срок от 24 часа с рег. № 225 зз1212 от 19.08.2016 г. издадена от старши полицай при 01 РУ - СДВР. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АССГ е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно представяне на неистински документ пред орган на реда. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото писмени доказателства, а именно, че на 19.08.2016 г. около 16: 50 часа в приемната на КАТ, Р. Георгиев е представил пред служител на КАТ Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с изтекъл срок на валидност с цел неговата подмяна. При проверка служителят е установил, че в системата на КАТ не фигурира СУМПС с такъв номер, поради което е направил предположение, че представеният документ е неистински и е уведомил старши полицай Стоименов от 01 РУ - СДВР. Това поведение е възприето като основание за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В случая административният съд правилно е преценил, че заповедта за задържане е подробно мотивирана. Обосновано съобразно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора и е приел за установено, че при издаване на оспорената пред него заповед е имало данни за извършването на престъпление. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа е наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице и те да са известни на полицейските органи преди задържането. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Служителите на МВР са предприели незабавни действия по разкриване на престъплението и предотвратяване на извършването на други престъпления. Основно спорът по делото се свежда до това дали в случая са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т 1 от ЗМВР, според който полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и дали това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.