Решение № 10469 от 17.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител юрк. Д. Петрова срещу решение 72 от 01.03.2021г. постановено по адм. дело 356/2020г. на Административен съд - Враца. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, обективиран в писмо изх. 02 - 2600/3404 от 31.07.2020г. и преписката върната на органа за произнасяне по подаденото заявление от "Икарст" ЕООД за кампания 2018г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че в приложимите нормативни актове не е предвиден срок за компетентния административен орган за произнасяне по подадени общи заявления за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания. Сочи, че в законодателството е предвиден срок за извършване на плащанията, но той е инструктивен, доколкото е зависим от извършващите се проверки, резултатите от тях и получените впоследствие данни от външни институции. Твърди, че нормативната уредба урежда произнасянето за плащане или отказ от плащане да се извършва само с изричен акт. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация Икарст ЕООД, чрез адв. М. Стоянова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. В молби по делото заявява, че правния интерес от воденото производство е отпаднал, тъй като е издаден изричен акт на органа по подаденото заявление за кампания 2018г. Прави искане за прекратяване на производството по делото. Претендира присъждане на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Икарст ЕООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, обективиран в писмо с изх. 02 - 2600/3403 от 31.07.2020г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. да се произнесе по заявление за подпомагане УИН 06/160518/72894. От фактическа страна решаващият съд е установил, че заявлението на дружеството е подадено на 09.05.2018г., със заявени схеми и мерки за подпомагане. Със заявление вх. 02-2600/3403 от 29.07.2020 г. до изпълнителния директор на ДФЗ, "Икарст" ЕООД е поискал от административния орган произнасяне по заявлението за подпомагане. С писмо изх. 02-2600/3403 от 31.07.2020 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил дружеството, че ДФЗ-РА предстои да издаде уведомителни писма за оторизираните суми за подпомагане и/или за наложените санкции по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2018г. до всички бенефициенти. Установено е, че по подаденото заявление са извършени административни проверки, при които не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Извършена е била и проверка на място, за резултатите от която е съставен контролен лист за ПнМ. За да уважи жалбата и отмени оспорвания мълчалив отказ, решаващият съд е изложил съображения, че по искането на "Икарст" ЕООД за финансово подпомагане за кампания 2018г. административният орган не се е произнесъл. Не се установява да е издаден и връчен надлежен акт, удостоверяващ одобрената сума за подпомагане, санкциите и редукциите, в който да бъде представени и обяснен начина на формиране на общата сума за подпомагане, каквото е изискването на чл. 10б от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009 г.), поради което е формиран мълчалив отказ. Така постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че е формиран мълчалив отказ за произнасяне от компетентния орган по заявлението на Икарст ЕООД за кампания 2018 г. Нормативната уредба както на общностно, така и на национално ниво не съдържа позитивна правна норма, която да предвижда законоустановен срок, в който съответният национален орган следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с административен акт. В чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013 г., Регламента) се предвижда кога се осъществяват плащанията по схемите за подпомагане. Изрично в чл. 75, параграф 2 е предвидено, че посочените в параграф 1 плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват съгласно член 74. Срок за извършването на тези проверки за допустимост не е предвиден. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗПЗП Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/2009 г., ДФЗ - РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Изрично произнасяне от страна на ДФЗ - РА се изисква и от подзаконовите нормативни актове, регламентиращи отделните мерки за подпомагане. Мълчалив отказ на административния орган - изпълнителния директор на ДФЗ, или на лицата на които същият е делегирал правомощията си, като материално, териториално и функционално компетентен орган ръководител на единствената акредитирана за Република България Разплащателна агенция, е недопустим. Преди приключване обаче на всички административни проверки по подадените заявления за подпомагане, за които проверки не е определен преклузивен срок за извършването им, изричен акт не може да бъде постановен, като извършването на законоустановените проверки, съответно произнасянето, във връзка с конкретната мярка за подпомагане, не е нормативно обвързано с конкретен срок. Предвид това и поради изискването за произнасяне с изричен акт, след извършване на всички проверки за допустимост, следва да се приеме, че не се формира мълчалив отказ преди тези проверки да са приключили, както и последващите тези проверки действия на администрацията по подаденото заявление за кампания 2019 г., поради което и предвид липсата на нормативно определен срок, в който тези проверки да приключат, липсва формиран мълчалив отказ. Срокът за плащане е различен от срока за приключване на проверките, като условие за плащане е приключване на административните проверки, за приключването на които административният орган не дължи изрично уведомяване на земеделският производител, заявил подпомагане. В този смисъл са и изводите в Решение на СЕС от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела 169/21 г. и С-217/21, образувани по преюдициални запитвания от Административен съд - Велико Търново. В решението на съда е посочено, че от буквалното и контекстуално тълкуване на чл. 75 от Регламента следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършени в срока, определен в чл. 75, параграф 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок и поради това плащането, което следва да бъде извършено след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане. В този смисъл срокът по чл. 75, параграф 1 не е императивен, а само инструктивен и не може да се приеме, че неплащането на помощ в този срок е равнозначно на мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане. Посоченото се потвърждава и от телеологичното тълкуване на чл. 75 от Регламента неплащането на помощта в срока по този текст не може да се отъждестви с мълчалив отказ и не може да се съвмести с интересите на Съюза и на земеделските производители, доколкото при наличие на подобно отъждествяване това може да доведе до необходимост разплащателните агенции на държавите членки да извършват по-бързо проверките по чл. 74 от Регламента и дори да не правят такива, което би могло да е в противоречие с целта за защита на финансовите интереси на Съюза, които следва да са гарантирани по аргумент от чл. 58 от Регламента, а от друга страна да лиши земеделските производители от всякаква възможност да получат плащане след изтичане на посочения срок, освен ако не са подали жалба. В обобщение, СЕС е посочил, че чл. 75, параграф 1 следва да се тълкува, в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичане на определения в тази разпоредба срок, поисканата финансова помощ, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверка, които биха обосновали пропускането на срока, в който смисъл е постановил решението си. Следва да се приеме, че в конкретния случай не е формиран мълчалив отказ. При липсата на мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, подадената пред първоинстанционния съд жалба е била процесуално недопустима поради липса на предмет, съответно на правен интерес от търсената защита, респективно оспорване и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено. Произнасяйки се по недопустима жалба, АССГ е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство - прекратено. С оглед този изход на спора е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Разноските са в размер на 70 лв. заплатена държавна такса за образуване и разглеждане на делото. Юрисконсултското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложими на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 143 от АПК, следва да бъде определено на 100 лева, за всяка съдебна инстанция, с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,