Решение № 11807 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2020 г.

Решение № 11807 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник кмета на община Септември Л. Етова, подадена чрез пълномощник адв. М. Манчев, против решение № 9 от 07.01.2020 г. по адм. д. № 403/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е обявена нищожността на Решение № 015/22.03.2019 г. издадено от зам. кмет на община Септември, в частта определяща правата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане, както и частта, определяща "Цел на водовземането". Излага доводи за неправилност на обжалваното решение. Излага, че е допустимо служебно изменение на разрешителното за водовземане и е взето съгласието на Общински съвет Септември за това, а решението на зам. кмета има регистрационен характер. На второ място посочва, че предоставените правомощия на зам. кмета на общината, не съставляват делегиране на правомощия и липса на компетентност, предвид на това, че му е възложено подписване на документи във връзка служебната промяна в условията за водовземане на минерална води и на таксите за водовземане, което не обуславя нищожност на акта. Иска, да се отмени обжалваното решение и по същество се потвърди решението на зам. кмета, както и да се присъдят направените разноски за двете инстанции. Ответникът - ЕТ "Анкона - А. Линчев", с. Варвара, община Септември, със собственик А. Линчев, чрез пълномощник адв. Баташки, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението и се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Смята, че са неоснователни доводите за налична компетентност на органа, с позоваване на заповед за делегиране на права, предвид на това, че липса предвидена законова делегация /§ 133, ал. 11 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, ДВ, бр. 55/2018 г./, права от кмета на зам. -кмета, не могат да бъдат делегирани. Излага, че правилно позоваването на чл. 168, ал. 4 от АПК по отношение на допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила по чл. 26 от АПК, а употребеното от законодателя допълнение "служебно" в разпоредбата на ал. 11 на § 133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ означава, че органът не следва да бъде сезиран, но не изключва спазването на процесуалните правила, гарантиращи законосъобразност на производството по изменение на издаден вече административен акт. Смята, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Настоящият тричленен съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена в установения от закона срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 9 от 07.01.2020 г. по адм. д. № 403/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, е обявена нищожността на Решение № 015/22.03.2019 г. издадено от зам. кмет на община Септември, в частта определяща правата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане, както и в частта, определяща "Цел на водовземането". С решението е осъдена община Септември да заплати на ЕТ "Анкона - А. Линчев" разноски по делото в размер на 1050 лв. С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е приел, че липсва персонална компетентност на издателя на решението – зам. кмета на община Септември, поради това, че правомощията на кмета на общината за служебно изменение на разрешенията за водовземане на минерална вода, са делегирани от министъра на околната среда и водите с решение № 74/29 05 2018 г. на министъра на околната среда и водите, издадено на основание § 133, ал. 4 вр. с ал. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗВ. Съдът е приел, че единствено кметът на съответната община разполага с правомощия да изменя, продължава, преиздава, прекратява или отнема разрешителни, издадени преди предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината, както и да изменя служебно разрешителните, издадени преди предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината, в частта, определяща правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане, както и че в закона не е предвидена възможност посочените правомощия да бъдат делегирани на друг административен орган. Съдът се е позовал на ТР № 4/22.04.2004 г. на ОС на ВАС, както и че съгласно чл. 39, ал. 4 ЗМСМА кметът на общината може да оправомощава заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон, а в случая в ЗВ или друг нормативен акт липсва възможност да бъдат делегирани правомощията на кмета на Септември, дадени по § 133, ал. 9, т. 2, б. "г" от ПЗР към ЗИД на ЗВ и § 133, ал. 11 от ПЗР към ЗИД на ЗВ. По тези съображения е приел, че оспорения административен акт е нищожен. На второ място съдът е приел за пълнота, че е налице и незаконосъобразност на акта, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и чл. 168, ал. 4 от АПК, поради неучастие на адресата на акта - ЕТ "Анкона - А. Линчев" при издаване на оспореното решение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт. Обективно е установено от административния съд, че ЕТ "Анкона - А. Линчев" е титуляр на разрешително за водовземане от минерална вода № 31610097/08.02.2017 г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район, от находище за минерална вода "Варвара"- № 15 от Приложение № 2 към чл 14. Ал. 2 на Закона за водите /ЗВ/. Установено е, че с Решение № 74/29.05.2018 г. на Министъра на околната среда и водите, § 133, ал. 10, т. 1, ал. 11 и ал. 12 от Закона за водите, чл. 11, ал. 4 и параграф 4 от Наредбата за условията за водовземане на минерална вода от находище на минерална вода – изключителна държавна собственост – Варвара, е предоставено безвъзмездно за управление и ползване на община Септември, находище на минерална вода, изключителна държавна собственост - № 15 "Варвара", с. Варвара"(подробно описан) и е възложено на кмета на община Септември да управлява и стопанисва находището в съответствие със Закона за водите и подзаконовите нормативни актове по приложението му конкретизирани в решението (подробно описани). Установено е, че от заместник-кмета на община Септември до Общински съвет Септември е направено предложение за даване на съгласие за служебно изменение на издаденото на оспорващото дружество разрешително за водовземане от минерална вода № 31610097/08.02.2017, в частта, определяща правата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане, както и частта, определяща "цел (цели) на водовземането", в съответствие с Тарифата за таксите за издаване на разрешително за водовземане и за таксите за водовземане от находище на минерална вода "Варвара". Предложението е разгледано на заседание на общинския съвет, проведено на 27.02.2019 г, и е взето решение за даване на съгласие за служебно изменение на разрешителното, обективирано в протокол № 60/27.02.2019 г. Със заповед № 361/20 03 2019 г. кметът на Септември е делегирал правомощия на инж. Я. Митев на длъжност "заместник кмет по социалната и икономическа политика" към общинска администрация Септември, да подписва решения за изменения, продължаване, преиздаване, прекратяване или отнемане на разрешителни, както и служебни изменения на разрешителни за водовземане от находище на минерална вода "Варвара", общ Септември, издадени преди и след предоставяне на находище на минерална вода "Варвара " за стопанисване, управление и ползване на Септември. С процесното Решение № 015/22.03.2019 г. на зам. кмета е служебно изменено Разрешително за водовземане от минерална вода № 31610097/08.02.2017 г. В производството по издаване на решението не е участвал ЕТ "Анкона - А. Линчев" - титуляр на разрешително за водовземане от находище на минерална вода. Въз основа на установените фактически обстоятелства административният съд е постановил правилно решение, при спазване на материалния закон и обосновани правни изводи. В съответствие с § 133, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите (ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. и доп., бр. 55 от 2018 г.) министърът на околната среда и водите може да предостави безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини за срок 25 години от влизането в сила на този закон минералните води от находищата или от обособен участък от находище по приложение № 2 към чл. 14, т. 2. Съгласно § 133, ал. 9, т. 2, от ПЗР на ЗИДЗВ кметът на общината издава разрешителните за водовземане по чл. 52, ал. 1, т. 3, буква "а"; изменя, продължава, преиздава, прекратява или отнема разрешителни, издадени преди предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината. Съгласно § 133, ал. 11 от ПЗР на ЗВ кметът на община изменя служебно разрешителните, издадени преди предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината, в частта, определяща правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане, а съгласно ал. 12 от същия параграф - определя правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане в издаваните разрешителни и в изменените разрешителни по ал. 11 за срока на предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината, определен с решението по ал. 5. Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗВ кметът на общината, като орган по чл. 52, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ в случаите за водовземане от води, включително от язовири и минерални води - публична общинска собственост, както и от находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините, издава решение за изменение на разрешителното служебно при условията на чл. 73 от ЗВ. Въз основа на посочените правомощия на кмета на общината във връзка със служебното изменение на издадени разрешителни за водовземане на минерална вода - изключителна държавна собственост, предоставена от министъра на околната среда и водите за безвъзмездно управление и ползване на съответната община, не е предвидена възможност, делегираните правомощия на кмета на общината по управление и стопанисване на минералните води в конкретния случай, да се възлагат по делегация на друг подчинен нему орган, респ. на зам. кмет, нито могат да се упражняват в хипотезата по заместване на органа определен по закон (арг. чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗВ). Правилно съдът се е позовал на ТР № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, съгласно което делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Това означава, че не всеки административен орган и във всички случаи, може да делегира предоставените му със закон правомощия, като за това е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава възможност. В случая компетентността на заместник кмета на община Септември не може да бъде изведена от заповед № 361 от 20.03.2019 г. на кмета на общината и да замести упражняването на възложените му със закон правомощия по ЗВ, а изразът "да подписва" обуславя именно издаване на акт от името на неговия титуляр. Нещо повече, в самата заповед № 361 от 20.03.2019 г. на кмета на общината е изрично отбелязано "делегирам правомощия". В тази връзка е неоснователно възражението на касатора, че не е налице делегиране, а представлява овластяване за подписване на книжа. Издаването на акт, с който се регулират конкретните правоотношения за водовземане на минерална вода, от лице, което не е титуляр по закон с такива правомощия, въз основа на заповед за овластяване от титуляра, обуславя липса на законова компетентност и нищожност на акта, поради липса на законово предвидена възможност за делегиране упражняването на тези правомощия. "Подписването" на акта за изменение на разрешение за водовземане от лице, на което не е предоставена законова възможност за делегация, обуславя нищожност на "подписания" (издадения акт). Обосновано и законосъобразно административният съд е обявил нищожността на Решение № 015/22.03.2019 г. издадено от зам. кмет на община Септември в оспорената част, предвид липсата на законова възможност за делегиране на правомощията на кмета на общината за издаване на решение за служебно изменение на разрешително за водовземане на минерална вода. Неоснователни са и доводите на касатора, че решението е издадено във връзка с решение на № 1205 от 27.02.2019 г. на Общински съвет - Септември за одобрение на предложението на кмета за служебно изменение на разрешителното по отношение на дължимите такси и "Цел на водовземането", както и че има регистрационен характер по отношение на таксите. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ разрешението за водовземане на минерални води от находища на минерални води - изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините, се взема от кмета на общината след решение на общинския съвет. В този смисъл е и § 133, ал. 4 от ПЗР на ЗВ, а таксите за находища на минерална вода предоставени за управление и ползване от общините в съответствие § 133, ал. 10, т. 1 от ПЗР на ЗВ, се определят с тарифа, приета от общинския съвет. В случая решение № 1205 от 27.02.2019 г. на Общински съвет - Септември за одобрение на предложението на кмета за служебно изменение на разрешителното по отношение на дължимите такси и "Цел на водовземането", съставлява част от фактическия състав, като само кмета е в правомощието да издаде решение за служебно изменение на разрешението при условията предвидени в ЗВ, посочени по-горе. В случая процесното решение, макар и при издадено решение от общинския съвет за изменение на разрешителното, поради липса на законова компетентност на зам. кмета на общината, е нищожно и не може да породи правни последици. Предвид на изложените съображения настоящият състав приема за неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъдат присъдени направените разноски от ответника в размер на 2000 лв. представляващи адвокатско възнаграждение, като бъде осъдена община Септември да заплати на ЕТ "Анкона - А. Линчев" разноски в размер на 2000 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Трето отделение,